След два-три дни в Айдийн

Мините Рисринрак в Айдийн постоянно се нуждаеха от нова работна ръка. Затова и в близост до тях имаше пазар за роби - кои за работници в мините, кои просто за слуги. Привидно здравите и без недъзи мъже, разбира се, бяха главните "кандидати" за тежката работа в подземните тунели. Имаше обаче и жени, и все още малки деца, които по-замони семейства взимаха за домакини и помощници. Всички роби бяха осигурени от търговци, идващи от Драконов чертог, следователно поданици на Крилатия господар. А именно на тях Джийн искаше да прави мръсно. Затова сега се спотайваше тихо и незабележимо покрай пазара. Бе облечена в сива роба, която напълно осигуряваше прикритието й сред цялата насъбрала се паплач. Целта й бе първо да издебне момент, в който да се доближи до мястото, на което държаха под ключ здравите и годни за работа мъже. Щом такъв й се отдаде, Джийн ни най-малко не се по колеба по възможно най-бързия начин да стигне до мъжете и почти незабележимо да разбие оковите им. Е, разбие бе образно казано, тъй като по-лесно й бе просто да разтопи на места дългите синджири, колкото да отдели един от друг хората и да им даде свобода на движение.
- Бързо, пръснете се! Разбунтувайте се, вдигнете суматоха.. - изкомандва ги веднага.
За такъв брой сравнително силни, макар и леко отпаднали от жегата и дехидратирането, мъже надали щеше да е сложно нещо да поразбутат хората, да зашеметят търговците и да вдигнат голяма паника наоколо.
- Няколко от вас да ми помогнат с останалите.
Намерението й бе докато повечето разсейваха търговците и малкото на брой пазачи, тя да освободи жените и децата, а после да ги упъти накъде да се измъкнат.

Моментът на изненада определено изигра своята роля. Писъци, паника, викове, тичащи наоколо хора и буйстващи, кипящи от енергия и подтиквани от адреналина роби.. Цялата картинка караше Джийн да прелива от щастие. Доволната усмивка не слизаше от лицето й дори когато освобождаваше останалата част от жените и децата, и се опитваше да ги упъти нанякъде. Момичето се смееше весело, доволно от свършената работа. Не само, че бе помогнала на невинните, заловени хора, но и вече си представяше физиономиите на онези в двореца когато разберат, че някой проваля пазарната им дейност. Нечий вик на благодарност я разсея от сладките мисли.
- Длъжник си ми. - отвърна на непознатия, като на свой ред му се засмя весело, някак без да обръща особено внимание на неговото хищно изражение. Може би бе породено несъзнателно от изблика на адреналин.
- Хей, това е тя! Дръжте я! - гласът на няколко пазача се открои от останалата врява наоколо.
Явно я бяха разпознали и вече беше време за Джийн да се измъкне от тук. Не й личеше да се притеснява особено. Беше се справяла и преди в такива ситуации, така че просто хукна нанякъде, а пазачите се затичаха след нея.

Джийн сякаш бе на кино и гледаше някой откачен хорър. Мъжът насреща й най-безмилостно и без да се поколебае разсичаше пазачите, пречейки на самата нея да си поиграе малко и да ги размотава преди в крайна сметка да се отърве от тях. Видяното й харесваше, но я накара да се чувства някак безполезна и зависима в момента. Едва изчака до края преди тя самата да се включи в цялата картинка.
- Добре де, може да се каже, че ми спести малко работа.
Сега обаче самата Джийн запретна ръкави и започна що-годе да събира всички части от нарязани хора на едно място. Добре, че поне останалите зрители се бяха разотишли, за да не я гледат как размъква ръце, крака и половинчати трупове, за да ги събере на купчинка.
- Нека им оставя малко споменче. - каза по-скоро на себе си, някак лукаво и злорадстващо.
Един малък жест с ръката бе достатъчен, че да накара всичко да лумне в пламъци и цялата купчинка да се превърне в жертвена клада.
- Хайде, тръгвай и ти преди тук да се е разсмърдяло на горяща плът.

- Глупак! - кресна момичето.
- Престани вече! Ще убиеш когото не трябва.
Гледайки го как вилнее из тълпата наоколо, нищо чудно скоро да започна да прави на решето дори обикновените граждани, които просто са се навъртали наоколо или са имали работа в самите мини. А броят на пазачите вече намаляваше драстично.
- Не ме карай да опърля и твоя задник, за да те накарам да спреш! - бе последната отправена към него заплаха, тъй като човекът явно се смисли и изръси едно "Идвам, идвам".
Момичето просто му махна с ръка, показвайки посоката, в която да се измъкнат от тук. Самата тя се затича натам, очаквайки разбеснелият се дивак да я последва.

- Повярвай ми, ако някой те погледне точно в момента ще се помисли за сериен убиец с психични наклонения.
Забавен бе начинът, по който му мрънкаше за всички тези убийства, но ни най-малък проблем не й бяха огромните метални нокти или пък факта, че той поне няколко пъти бе намушкан с какви ли не остриета, но все още обикаляше съвсем нормално сякаш го бяха боцкали с клечки за зъби. Или може би оставяше тази необичайна подробност за малко по-късно когато достигнеха на някое далечно и спокойно място. А той изобщо защо все още бе с нея? И дали нямаше да реши да намушка и червенокосата, а после да я захвърли из някоя канавка? Прекалено много въпроси за импулсивно, наивно и своенравно девойче, каквото всъщност бе Джийн.
Скоро момичето спря да тича и просто забави ход, за да си поеме хубаво глътка чист въздух без а усеща повече натрапчивата миризма на горяща плът. Онези на пазара нека му мислят, имайки в предвид що за клане бе станало там.
Пред Джийн и спътника й се откри гледката на съчетание от водопади и огнени поточета лава, които при срещата си образуваха огромни облачета изпарения, стелещи се като мек памук наоколо. Вече бяха достигнали така наречените вулканични водопади - съчетание от вода и огън, което определено радваше окото на червенокосата и бе едно от любимите й места в Айдийн.

Тъкмо възнамеряваше да го накара поне малко да се приведе във вид, но явно мъжът вече сам бе намислил това и докато Джийн се усети да му каже нещо, вече видя как той се плацика във водата. Самата тя трябваше поне ръцете си да измие, доста кървавени от местенето на нарязани трупове. Потопи длани във водата, стоейки клекнала на брега, и се загледа как чуждата кръв се отмива от кожата й и зацапва бистрата течност, а после се разстила из цялата повърхност и постепенно се губи в нея.
- Вече си свободен. Можеш да правиш каквото си поискаш. - вдигна погледа си към мъжа, гледайки го леко странно.
Защо изобщо питаше нея като можеше да отиде където си пожелае и да прави каквото му дойде на ума, дори това да включва избиването на още дузина индивиди..

Джийн се навъси. Как можеше да й говори така?! Не стига, че го бе освободила, че му бе спестила предстоящата му тежка работа в мините, че му бе дала свобода и право на избор, ами той пак недоволстваше. Какво се очакваше сега - да го осинови ли?
- Хубаво, обясни ми какво би трябвало да правя с някой вече освободен роб? - попита някак заядливо.
Щом той толкова разбираше, нека й даде една лекцийка какво се прави с някого, когото би трябвало вече да си пуснал на свобода.

- Повярвай ми, далеч съм от най-мъдрите магьосници. - призна си момичето хем смеейки се леко, хем и с някаква виновна нотка в гласа й.
Тя бе от онези избухливи индивиди от огнения клан, на които велика мъдрост не бе присъща, но се славеха със сила, избухлив нрав и не особено здрави нерви. По-вероятно бе да ти подпалят задника, отколкото да седнат да ти обясняват отговорите на разни екзистенциални въпроси.
- Но както и да е. - измрънка набързо и някак отвеяно, за да пренебрегне темата за мъдростта и знанието.
Реши накратко да му загатне какво точно правеше тя.
- Ако искаш да станеш бунтовник и да се изправиш срещу Крилатия господар, добре. Няма да те спирам от подобни самоубийствени намерения.

Този или беше доста наивен, или голям глупак, или просто човек без работа щом така лесно и бързо се съгласи да се включи в наистина почти самоубийствена мисия срещу владетеля на този тукашен малък свят. Подобно нещо бе наистина голяма идиотщина. Самата тя го знаеше, дори от опит, но бе достатъчно луда глава, че да не се откаже, а и бе водена от доста добра причина.
- Не бързай толкова. Не може просто да тръгнеш да нападаш дракона. Особено ако сме само ние двамата. Не е особено добра идея и за нещастие знам от опит.
Момичето си припомни първите си, доста необмислени и импулсивни действия срещу Крилатия господар, които не завършиха никак добра и самата тя за малко щеше да пострада доста сериозно ако нямаше кой да я измъкне. Още бе изключително благодарна на Ниниан за това.
- Пък и.. Сериозно? Готов си да участваш в нещо толкова рисковано и все още необмислено, при това с напълно непозната, срещната преди малко?! Наистина си откачен.
Лек смях се откъсна от устните на момичето. Това наистина звучеше налудничаво.

Беше си прав. За подобно нещо й трябваха доста хора, а той бе едно добро начало. Имаше умения, имаше достатъчно физически способности, както и доста голямо количество смелост и дори лудост, че да поеме по подобен път. Да не кажем дори, че бе идеален за първи съюзник. Момичето просто кимна в знак на съгласие с думите му. Стана от мястото си и бързо заприпка до него, заставайки насреща му и подавайки ръка.
- Джийн. Джийн Грей. - представи се.
- Мисля, че е нужно поне да се запознаем щом ще работим заедно.
Весела усмивка грейна на лицето й. Най-накрая бе намерила някого, който бе на един акъл с нейния, а не като останалите, които се плашеха или бяха прекалено скептични.

- Приятно ми е да се запознаем, Логън.
На лицето на момичето грееше все същата приятна усмивка, а зелените й очички се бяха вперили право в неговите.
- Пък и случилото се може да е било и за добро. Като гледам тези нещица са ти доста полезни.
Момичето понечи да разгледа по-отблизо металните израстъци, подобни на нокти, по ръцете на Логън. Прокара внимателно пръстче по едно от остриетата, гледайки все пак да не се пореже.
- Ухх.. остричко си е. Всичко ли можеш да срежеш с това?

Щом Логън понечи да размаха металните остриета, Джийн рязко отстъпи няколко крачки назад. Дори прекалено рязко, тъй като залитна и едва успя да запази равновесие. В крайна сметка предпочете доброволно да си седне на земята, за да не се налага да се изръси от високо. Подпря главата си с длан и придоби някак замислен вид.
- Нямам си и на идея какво ще ни помогне срещу дракон.
Обикновените оръжия не бяха особено успешни, уменията на някой елементъл не бяха достатъчни.. Трябваше нещо много по-силно.
- Дали ще се получи ако го залеем с течен азот? Или просто да го заледим по някакъв начин.

Представяйки си самият дракон, Джийн бе далеч от мисълта, че скоро ще могат да се изправят лице в лице със самия него. Може би първоначално трябваше да започнат с по-дребни начинания и агитиране на останалите за намиране на съюзници.
- Нека да не мислим за това толкова скоро. Трябва първо скромната ни групичка да се разрасне и после да подсигурим по-добра екипировка и да измислим тактика за нападение.
Момичето се протегна мързеливо, сякаш точно сега не й се мислеше толкова усърдно по темата.
- Искам да си почина. Това преди малко бе изтощително.
И без много да му мисли, както бе в седнало положение, се отпусна назад и легна на земята.