След два-три дни в Айдийн

Огън Posts : 241

Момичето се завъртя по корем и отчаяно заби лицето си в меката възглавница. Идеите им не бяха никак сполучливи и с варианти за добра реализация.
- Това какво значи? Че ни трябва някой химик, който да измисли нещо силно и дълготрайно?
Съмняваше се обаче, че такъв ще се намери и че варианта с отровата всъщност щеше да бъде приложен. Може би трябваше да пробват с груба физическа сила. Но толкова груба и брутална, че да надвиши дори тази на дракона. Но дали изобщо можеше да се открие някой, който да разполага с такава?!

Тъмни Posts : 159

- Имаме вариант - зарадва се той и започна да се разхожда напред- назад из стаята. - Ако изберем отрова, няма да можем да го натъпчем с достатъчно за да го гътнем... а ако слагаме по малко, тя ще го отслабва бавно... или ще му изгради имунитет.
Щракна с пръсти и я посочи:
- А какво ще кажеш за нещо, което се задържа в организма? Например живак? Той е много шибан, защото е тежък а не може да се изхвърли от организма... а едновременно с това е неуловим, без вкус и мирис. Или да го тъпчем с нещо безвредно, но ако се смеси с друга съставка и изведнъж се превърне в отрова? Трябва ни алхимик. Непременно.

Огън Posts : 241

В думите му имаше някаква логика. И двете му идеи не звучаха зле, но наистина ни трябваше някой разбирач по тези работи.
Момичето надигна глава, поглеждайки го обнадеждено.
- Значи просто трябва да си намерим алхимик! - заяви весело, но бързо смени тона си на отегчен.
- След като си починем.
Заби отново глава във възглавницата. Определено в момента предпочиташе да мързелува малко, отколкото да започва направо с плановете за убийството на Дракончо.

Тъмни Posts : 159

За разлика от нея, той нямаше нужда от сън. За това отиде и седна до вратата. Опря гръб във нея и скръсти ръце, затваряйки очи. Върколаците нямат ясно зрение. НО за сметка на това слуха и особено обонянието бяха много по-силни. Но слуха беше по-добро, когато компенсираше липсата на зрение. За това чуваше по-добре със затворени очи.
Седеше така около половин час изучавайки звуците. Дървоядите в мебелите, с тяхното непрекъснато ровещо човъркащо шумене. Скърцащи от вятъра дъски... и по някоя пробягваща мишка. Особено мишките бяха най-непредвидими, защото се движеха навсякъде и вдигаха особен шум. Но ето стъпки. Някак нервни, съчетани с позната миризма на студена пот. Колкото и да си хладнокръвен като убиец, все пак си личи, че имаш намерение. А това ми беше достатъчно за да съм на щрек.

Огън Posts : 241

За Джийн не й трябваше особено много време, за да й се доспи съвсем. С малко мъки успя да се размърда колкото да се мушне под завивките и там да свали рокличката си, а после само се протегна и я метна на един от близките столове като се постара да не се отвива.
- Лека нощ. - обърна се към Логън.
- Няма да е лошо и ти да подремнеш малко.
Можеше да се наложи скоро да пообиколят наоколо, а за това се изискваше енергия. Не искаше да го влачи уморен след себе си. Затова и самата тя бързичко се намести удобно, затвори очи и задрема.

Тъмни Posts : 159

Мълчах си. Тя не знаеше, че не спя. Да си върколак е тъпо. Не спиш, не спираш, не се отказваш... сякаш е непрекъснато гонен от някакъв неясен и неистов сърбеж. Само че те сърби навсякъде и от вътре. Сякаш нервите на кожата ти са си обявили семейно забавление.
Наместих се на мястото си и се ослушах. Хора ходещи наоколо. Звуци в дървото, в камъка във всичко. Миризмите се смесват в носа ти като палитра от цветове. Обикновено ако кажеш че виждаш миризми значи че си се напушил жестоко. Така е започнало сигурно...