Гората на сенките

Мононоке седеше във коренните не едно от дърветата.Козината на рамената й, прикраваха малкото й тяло а върху лицето си имаше вълча глава , която се показваше като качулка от козината.Държеше копието си сякаш чакаше някого.А очите й бяха затворени.

-Е радвам се , че се отзова Логан , мина доста време от последната ни среща.
Мононоке надигна лице и бавно отвори очите си.Те се втренчиха в него, изглеждаше тичането както винаги не му се отдаваше.Личеше си , че все още водеше вътрешна война какъв всъност да бъде.Възможно ли е все още да не беше избрал , и все пак е в глутницата.Момичето се изправи като пристъпи към него държейки кинжала и копието си.
-Както винаги , не ти се отдава да бягаш изглеждаш изморен.Хубаво е , че се отзова на молбата ми.

-Навярно , вече си усетил и знаеш , че майка умря преди ден , демон превзе и изяде тялото й а след това превърна костите й в прах.Получих информация от другите животни , че са видяли вълк да минава от тук и от тялото му са се показвали червей.Това значе , че пренася същият демон който носи в себе си смъртоностна зараза.Самият вълк вече се е предал и деформирал.Ноктите му са се превърнали в титан а кожата в рядак метал който трудно би се пробил.Ако не искаме горите ни да умрът , ще трябва да го убием.Избрах теб защото смятам , че си най-подходящият за тази цел.Братята ми напуснаха глутницата и сега скитат някъде из планините.С една дума трябва да убием заедно вълкът , а после искам да поговрим отностно изборът ти какъв да бъдеш.А сега ще тръгваме ли ?

-И не само за това , гледай на тази мисия като за изпит , искам да тествам колко можеш да се контрулираш.Достигнаха неприятни слухове до мен а й всички знаем , че в една глутница всеки има свой способности.Точно така мирише на мърша , смърт и пръст.А сега да вървим
Мононоке вдигна отново качулката ис на главата , като тръгна на пред.Момичето бягаше на два крака приведено , бързината й беше очудващо балансирана.Този вълк трябваше да умре непременно спря рязко като се огледа.Подуши въздуха като след това клекна и докосна земята.
-Има следи и всичко е овяхнало какво мислиш дали са негови?

-Дни , един ,два , не три са.Съмнява ме , че самият демон е същият който е обсебил майка ми.Ако това е вярно , дори като му отрежем главата тя ще продължи да гризе.Хайде потегляме пак.
Мононоке тръгна отново като , леко поглеждаше през рамо.Момчето беше талантливо трябваха му само упражнения.И време през което да свикне с гората.
-Има нещо гнило , защо демона обхваща само вълците?Всичко което се докосне от него става едно цяло с самото тяло.Само това знам , ще трябва да бъдем внимателни.

Мононоке усети как  Логън наостри сетивата си , тя също усети мириса на разложена плът.Стъпа върху едно от дърветата и се превъртя в въздуха като застана до него пазейки гърба му , извади кинжала си и погледна на пред.Ушите й леко помръднаха чуваше , пукането на клоните в храстите.Миризмата сякаш ставаше все по силна.
-Знаеш , че за да тръгне една легенда , то непременно това нещо съществува.Усещаш го нали даже не се съобразява с нас.Мисли ни за насекоми.Скоро ще реши да ни атакува бъди внимателен.

ПП. Айде лека вечер от мен .

Мононоке усети лилавата течност която ги ливна , когато вдигна главата си видя огромният вълк , несъмнено беше той.Разбира се имаше още един слух , че той не търс обикновени вълци.А само такива с специални способности и богове.Мононоке проследи движенията на Логан , виж ти не се нуждаеше от намеса.Тя се усмихна като хвана копието си и го заби в връта на животното , а след това и камата го последва.Момичето се набра с помоща на забитите си оръжия и застана така , че краката й докоснаха връта му и пречупиха костите който държаха главата , когато тя излетя се случи точно това което очакваха.Огромният вълк продължи да хапе и се засили към тях , принцесата вдигна копието си като го хвърли й я заби в едно дърво.
-Отлична работа , похвално е , че се справяш толкова добре , несъмнено този вълк не е обикновен , не само че носи заразата а като , че ли е от легендата.

Мононоке се преближи до тропа гледайки Логан , подуши въздуха и хвана лапата на вълка , огледа я беше по-малка с сравнение с следите.След това се изправи и взе кинжала си от земята
-Двама са , не е един?Това драстично променя плановете , трбва да намерим и другият.

-Прав си най-вероятно е глутница , не на скоро една изчезна напълно от лицето на земята.Отговорът може да е много неочакван но най-вероятно са повече от колкото си мислим.Погледни.
Мононоке посочи една пътека която минаваше през вече умрелите дървета , по пътеката бяха оставени хиляди следи.

-Информацита която получих гласеше , че има само един.А то в действителнност е цяла глутница.Вярно е миризмата ни е прикрита , но какво да правим от тук нататак.Колко могат да са а й ме безпокой , че този вълк е бил вече мъртав , тялото му се разложи много бързо.Той е изоставал за да не им пречи да продължат.Идва и генералният въпрос кой е лидера на глутницата.Трябва да ги избием.
Мононоке взе един от зъбците на огърлицата си като я доближи до устните и в следващият момент , се чу един сигнал , това беше нещо като свирка.Момичето я прибра като зачака.От храстите изведнъж се появиха два бели вълка , чийто козини сякаш горяха в бял пламък, единият нямаше очи , те бяха чисто бели може би бе сляп.Другият беше , черен , очите му бяха невероятно развити а зениците сякаш се сливаха с цялото око.
-Черният е Гръм а белият Снол , това са мойте нови партниори , вземи Гръм и се качи върху него така , ще стигнем по бързо й няма да сме само двама , а й да те говорят.Надявам се да се разбирате с Гръм.
Мононоке се качи върху белият вълк като загледа Логан.

Мононоке и Снол пореглиха заедно след тях , докато бягаха Логан чу метален звук от Гръм , сякаш нео в него дранчеше.Сан се наведе като бялата козина я прекри , огледа патеката и зави скоро , като започнаха да изкачват хълма.А не след дълго следите свършиха.Мононоке подуши въздуха внимателно.
-До тук? Повече следи няма и не усещам миризмата йм.изведнъж изчезна.

-Гръм е богът на метала , в почвата на забранените планини от където идвам в почвата има рядак метал.Той го пази за това реших , че ще си паснете.Спокойно не си изгубил ориентацията си.Няма ги изчезнали са изведнъж...
Вълкът върху който седеше започна да души въздуха и да ръмжи.Ушите му се движеха в синхрон с вятъра.Вълкът заговори.
-Няма ги , мъртви са всичките до един , не чувам техните стъпки , усещам как костите им се разграждат и нищо повече.

-Продължаваме има нещо гнило , не могат да умрът сами , някой ги е убил слизаме в подножието на планината , хайде
Изведнъж вълкът и принцесата скочиха от ръба на планината и започнаха да се спускат а металният вълк погледна логън като му заговори с магнетичен глас.
-Той се е завърнал и най-вероятно не му харесва в гората да има демони.