Гората на сенките

Мононоке спря и го погледна с стреснат поглед...Гръм също спря като погледна някак недоволно Лагон.Момичето се огледа и погледна към равнината.
-Какво как така там има хора?Тази гора е част от забранените планини тук не трябва да има хора...

-Логън тук имат право само богове да стъпват , за хората е забранено , когато изгарят горите и вземат метал от земята те карат животните да страдат.А ако се опитат да ги убият те губят разсъдка си и демона ги поглъща.А ако са се заселили скоро ще умрът има още един вънлчи бог а той не е благосклонен към пощадата...Трябва да ги изселим преди той да ги намери.

-Аз мразя хората , но съм твърде против избиването им , въпреки , че те са жестоки и убиват нас самите според мен те са също живи същества.Трябва да ги изплашим или да поговорим с тях но надали ще ни чуят.
Мононоке присви вежди мразеше когато трябваше да спасява хора.Защо винаги се тикаха в нещата и местата където не им е работа.

-Добре скоро ще се стъмне и тогава е нашият шанс.Между другото гръм използва електричество , ако видиш по козината му да минава статично електричество не се плаши.Хайде да се прикрием докато дойде момента.
Мононоке тръгна бавно към лагера им , но нещо не й даваше мир.

Вълкът беше едар колкото него а погледа му беше суров , странното в него бе , че винаги гледаше устните на Логън и тези на Мононоке.Тихо изхриптя като отново погледна момчето и седна върху кракът му , каква ли радост е озарила Логан когато 80 килограмов вълк му седна върху кракът.
-Ако искаш нещо да знаеш за мен ме попитай.Нарекоха ме гръм защото не мога да чувам и козината ми е проводник.Свързват ме с метала в подножието на планината който пазя.Други въпроси?

Мононоке се усмихна като продължиха по пътят си , знаеше добре какво би му харесало като партниор.
-Надявам се ти харесват мойте партниори , мисля че си допадате.
Скоро стигнаха до лагера не беше много голям но мононоке видя как хората държаха пушки и седяха гледайки внимателно храстите, тихо заговори на логан.
-Значи това било работата , вълците са били убити с тези пушки.

-Амунициите са отровни , специалното вещество събужда демона в телата им след като куршумът престой около 2 месеца в тялото.Накрая бавно и мъчително ги убива.И с нас ще стане същото ако бъдем невнимателни.

-Добре хайде , да действаме , Гръм , Снол Логан да вървим.
Принцесата изкочи от храстите , в следваият момент полетя коршуми , момичето избегна всеки един като се преближи и скочи върху двата мъжа който държаха пушките , вълците също нападнаха и хората изпаднаха в паника.

Мононоке продължи да бяга и да ръмжи , хората побягнаха изоставяйки всичко , момичето спря като се усмихна на логан.Можеха да бъдат сигурни , че нямаше никога повече да се върнат.Двата вълка седнаха на земята и погледнаха момичето
-Е отлична работа Логан определено си заслужи мястото в глутницата.

-Те вече нямат кости били са изядени от демона , нямаме повече работа тук , демона е мъртъв заразата също горите са спасени.Хората ги няма , повече й няма да стъпят тук , можем да бъдем спокойни вече.Имаш талант , бъдеи спокоен и се доверявай на инстинктите ти повече.

Гръм стана като отиде до него и го пипна с глава , ушите му се прибраха към скалпа и затвори очи.Белият вълк бавно отиде до него като двамата скоро изчезнаха скачайки , някъде из горите.Мононоке седна на земята и се прозя.
-Е предполагам днешният ден свърши споучливо, а да Логан реши ли какво е бъдеш , човек или вълк?

-Никои не може да те съди какъв си , като ме гледаш да не си мислиш , че съм перфектна.И аз си имам своите минути и огромни грешки , и аз не съм напълно вълк.не мога да променя това.Е ако си изморен си почини утре ще пътуваме до едно друго място искам да се запознаеш с някого.