Ледения хълм

Беше твърде груб на моменти. А този беше един от тях. Знае, че му мисля само доброто, но отказваше да слуша. Сякаш имаше някакъв механизъм в главата, който не му позволява да слуша здрави разум. Беше просто .. дете.
-Идвам, идвам.
И тръгнах към него, а преди да го подмина се спрях пред него.
-И се казвам Инари. Забрави ли? Толкова ли съм незначителна, че да ми викаш "момиче"?