Катедралата Св.Леона

Тъмни Posts : 102

Найкс намери това място защото усещаше,че тук има някакво създание което можеше да и помогне с това тя да остане по - дълго жива. Целта която тя беше набелязала беше нещо като лечител или нещо подобно или може би възкресява мъртви създания. Не беше кой знае колко полезно,но все пак не беше и нищо. Щеше да и свърши доста полезна работа за предстоящи битки с други създания. Идеята да се лекуваш сам не беше никак лоша стига да можеше той да се лекува сам,а не само другите. Найкс влезе съвсем бавно в църквата,беше облечена с наметало и беше наметнала качулка. Приличаше на най - нормално невинно момиче което идваше да се изповяда тук,но не беше така. Влезе вътре в изповедалнята,а след това леко се изкашля за да покаже,че там седи някой който чакаше за изповед - Отче тук ли сте?

Светли Posts : 106

Точно се връщах от града като видях как едно момиче влиза в изповедалнята идаже не можах да повярвам на очите си ,че млад човек е дошъл на църква някой ще каже ,че молитвите ми са били чути и за това не м исе искаше да я карам да чака още направих няколко бързи крачки и влезнах в изповедалнята като седнах и отворих малкото прозорче от където отново едвам можехме да се видим и само казах:
"-Добър ден чадо мое какво искаш да споделиш какво тормози душата ти и спокойно всичко което кажеш остава само между тебе и господа !"
Това бяха задължителните ми реплики за да успокоя даден човек ако трябва да сподели нещо по тайно и душевно.

Тъмни Posts : 102

-Отче...аз съгреших или по - точно ще съгреша съвсем скоро усещам го. Знаете какво е чувството,нали Отче? Найкс си сложи ръцете върху издадената повърхност,а след това седна на едно малко столче което се намираше точно зад нея вътре в стаичката. - Аз съм демон който е тук за да ви убие и това ще бъде моят грях,но това не е от значение защото за да живее един друг трябва да загине. Говореше с толкова спокоен тон все едно наистина е дошла да се изповяда. Дори и гласът и не потрепваше. Беше доста хладнокръвна,но пък и се налагаше.

Светли Posts : 106

Бях чувал много неща ,но повечето думи който включваха демон в тях идваха от стари луди хора за това само леко се засмях иронично и казах :
"-Чадо мое не се шегувай за подобни неща демоните не са за подценяване съществуват такива създания и не е хубаво да заплашваш хората със смърт !"
Мислих ,че се шегува с такова гласче и още повече младо момиче явно криеше нещо или се страхуваше да каже греховете си за това добавих :
"-Къде съгреши не се срамувай или притеснявай няма нужда да овърташ сподели за да ти улекне !?"

Тъмни Posts : 102

След думите на Отчето момичето стана най - спокойно от мястото си,а след това в изповедалнята или по - точно мястото където беше самият отец проникна светлина. Найкс беше извадила меча си и изповедалнята беше срязана на една страна от горната част. Срязаната част падна на земята,а след това тя се качи върху здравата половина и погледна надолу право към отеца и с движение на главата си махна качулката която закриваше цялото и лице. -Както вече казах съм тук за теб След тези думи тя замахна към ръката на Валанар с меча си.Меча беше доста голям или поне така изглеждаше,но всъщност беше много лек. Беше направен от метал който е непознат за тукашните земни хора и може би беше най - острото нещо на тази Земя защото този тип метал позволяваше да се наточи много повече от нормална катана или меч.

Светли Posts : 106

След това което стана в няколко секунди само погледнах към момичето и казах :
"-Ама ти май не се шегуваш..боже.."
При което последва замаха и първата ми реакция беше да се търколя на страни като минах през завесата на кълбо и излезнах от изповедалнята и приклекнах на земята поглеждайки на горе към момичето с думите :
"-Значи така изглеждали демоните представях си ви по грозни..знаеш ли ,че не е на добро да нападаш свещенник в божия дом май ще трябва да те върнем от там от където си изпълзяла АДА !"
След което се изправих и започнах да изказвам някаква молитва за изцеляване като в ръцете ми започна да се образува една бяла топка.

Тъмни Posts : 102

Е хубавото при нея беше,че имаше доста по - бързи реакции от нормалните хора и бързо премисляше действията си когато целта се отдалечи от нея или избегне първият удар. Отново замахна на там на където трябва,но изведнъж промени посоката си на другата страна на където беше избягал той и меча полетя от ръката и право към гърдите на Валанар който явно щеше да се опита да я върне отново в ада,но едва ли щеше да стане дори и да произнесе заклинанието. Трябваше да избира. Или да я върне в ада или да избегне отново.

Светли Posts : 106

Не бях очаквал да има втори заах повече мислих ,че ще скочи към мен и ще я пресрещна във въздуха с атака ,но това просто дойде от нищото като топката в ръцете ми изчезна и само смъкнах погледа си към гърдите си като казах :
"-Това не влизаше в плана ми..."
При което паднах на колене и хванах меча за дръжката му в опит да го измъкна от себе си.

Тъмни Posts : 102

Найкс се усмихна,а след това скочи от там където беше на земята и с бавна и галантка крачка започна да върви към него. Изглеждаше така все едно щяха да правят други неща,а не да го доубива. След като стигна до него тя си вдигна крака бавно и го сложи върху дръжката на меча,а след това започна бавно да прилага натиск върху дръжката на меча за да не може той да го извади от гърдите си. -Ти беше до тук

Светли Posts : 106

Почнах да гледам момичето със злобен поглед като от устата ми се спусна една струйка кръв и добавих :
"-Ах ти долно създание такова.."
Нямах сили за да продължа разговора реших да тествам още нещо за това притворих очи и започнах да изказвам една дълга молитва като тялото ми започна да свети не исках да се давам без бой нямаше да се дам толкова лесно.

Тъмни Posts : 102

Когато той каза тези грозни думи които бяха отправени точно към Найкс тя заби меча целият в него като самият меч също леко се заби в земята и с това той беше буквално прикован към земята. След това застана на колене над него и хвана с една ръка косата му като я дръпна така,че да му се вижда по - добре шията,а другата ръка я сложи точно до меча за да се подпре. Наведе се бавно,а след това отвори уста и го захапа за шията като откъсна мръвка месо и започна да яде от самото тяло.

Светли Posts : 106

Бях решил да приема и издържа болката от меча за това все още не си отворих очите като реших да продължа със заклинанието ,но щом зъбите и се впиха във врата ми само можах леко да извикам и усетих ,че това беше сичко ,но поне защото прекъсна така заклинанието ми то се обърна в друга посока като с това отхапване и заради тишината която гледах да пазя успях поне да прокълна момичето със свещенната тишина което да подейства в/у гласа и така ,че той да затихне вовеки веков както и моята болка ще затихне и ще отида при създателя ни да го питам що така си отидох от този свят.

Тъмни Posts : 102

Докато Найкс се хранеше с Валанар все още не беше разбрала за това заклинание което той беше вкарал в нейното тяло. Не след дълго приключи с "вечерята си" която беше Валанар,а след това се изправи и облиза устните си с дългият си език като се обърна към Валанар който май все още имаше съвсем малко живот в него и тя каза - .... Отвори уста,но нищо не излезе от там. Просто нейният дъх. След това реши отново да опита - ... отново нищо не се получи. Явно той не беше толкова безобиден за колкото самият той се представяше и явно не беше обикновен поп който просто изповядва хората. Той беше откраднал нейният глас. Присви очи,а след това сложи качулката си и се завъртя на пета,а след това извади меча си от него като с едно рязко движение почти цялата кръв падна от него. Прибра го и си замина от това място оставяйки попа да лежи умъртвен на земята.