Ала-бала-портокала...

Ще дълбаеш в миналото на целия ми род?
Важно е да поддържаш една от градините с езеро и водни лилии в средата, за друго няма да има нужда.

Не е ли странно, че любимите ми цветя са водните лилии :Д.

Кой знае, те са любими цветя и на още някого. Но ще видим колко дълбоко стига любопитството ти.

Аз главно на теб не толкова за тайните, който да съм сигурна, че ръчичките ти ще са далеч от Хава :д.
Винаги трябва да има скрит мотив.
Та кога започвам / харесвам идеята да се грижа за градината /

Не казвам нищо, аз съм любопитно създание и всичко може да ми бъде интересно. Дори и този скрит мотив.
Когато пожелаеш иначе, приключвам след малко с един разказ и се оставям в твоите ръце или по-скоро оставям градината в ръцете ти, щом ще си моя...хм, подчинена~

Хах. Но само ще се занимавам с градината. Все пак ледът не принадлежи на никой, и никога няма да бъде подчинен на 100 %

С градината и нейният обитател, разбира се.

Хах, а какви ще са тези обитатели никой не знае. Е стига да няма някоя сирена в езерото :Д.

Със сирените не се харесваме, веднъж не уважих песента на една от тях, затова  и се избягваме взаимно~ 
А обитателят - да кажем, че нещо нетипично за двореца.

Медуза? :Д

Медузата е едно съвсем обикновено животно, освен ако не е медуза като тази от последните епизоди на Trinity Blood, анимето.

Спокойно Хава. Аз винаги ще си остана такава. Не съм като другите, които ще остареят и ще умрат. Не забравяй каква съм. Пък и Медуза - онази където вкаменява хората. :Д.
Но щом е нормално добре, ще го имам в предвид.

От кога станах твоя, че да избираш вместо мен.

Тц, тц. Хава сама избирам за кой да работя. Пък и така не разбираш ли, че ще съм сигурна, че дракончо няма да те вземе.
Ами така. Лесно е.

Спокойно, момче, няма да я изям. Не съм такъв тип дракон, а и уважавам поданиците си, щом те си вършат работата.

Ще пратя брат си да и види сметката .

Той няма да го направи ако аз го предупредя .