The Waterlily garden

---

Денят беше особено странен. Докато учех поредния лентяй на нещо ново за живота се случи така, че някой просто ми предложи да отида и да помагам с грижата за някакви градини. Това беше доста странно, но и някак си ми стана интересно, затова се съгласих. Поне да се върна към старото си хоби. Може и да не съм казвала на никой, но преди .. когато бях жива обичах да отглеждам различни цветя.
Затова с прибирането си в къщата ми извадих от една кутия старателно прибрано кимоно. Докоснах бавно шевовете, проследих с пръст всяка една линия и картинка. После и обличането му. Все пак щях да се грижа за нещо толкова чисто и непорочно като цветята. Те може и за повечето да са просто едни бурени, но са много повече. Красиви и изобщо те търпяха всичко без да се обаждат.
Щом отидох на уреденото място пристъпих в градината и се усмихнах на гледката. Приближих се до цветята и ги погледнах. Ако някой просто ги гледаше изглеждаха еднакви, но никое не беше като другото. Винаги имаше нещо малко, което ги различаше. Като моите снежинки. Нямаше едно и също цвете.

/Ами .. само тази картинка ми хареса /

Понякога хората го вбесяваха, понякога почти можеха да го изкарат извън нерви, имало беше подобни случаи, но в миналото и той се стараеше да не ги повтаря. Но не винаги се справяше. Някои бяха така невнимателни, така безгрижни, направо безотговорни и всеки път, когато нещо не беше наред, всеки път, когато песента на птиците от градините около двореца утихнеше, драконът знаеше, че отговорността е на някой от хората, на някой от онези, които той беше приел благоразумно и превърнал в свои подчинени, в слуги, изпълняващи безпрецедентно всяко свое задължение, което се изискваше от тях. Но понякога си мислеше, че трябва да заличи разума на всички тях, на всеки един, да ги лиши и от малкото съзнание, което им оставаше щом заемеха своята длъжност под негова власт. Така бе сторил с някои от стражите си, за да не любопитстват с постоянно шарещи насам-натам очички, в сенки беше превърнал своите лични прислужници и икономи, чиито лица не желаеше да вижда и чието присъствие не искаше да усеща, но след тях винаги всичко да оставаше съвършено.
Мислеше си, че трябва да остави градините в ръцете на някой горски дух, на някое създание, привързано към природата повече от обикновените хора, местните от Драконов чертог, но да допусне такова създание толкова близо до покоите си беше равносилно на сблъсък в интересите. Затова и в крайна сметка остави една от градските знахарки да предложи своето мнение, една от жените, малкото, които можеха да свържат това лице, червената коса и алени очи именно с името на дракона, именно с титлата му. И затова сега седеше спокойно в градината, взиращ се в дръвчетата с нагиздени лилави цветове. Знахарката никога не грешеше, макар да му беше споделила, че насоките й са към един дух, но тя беше възрастна, беше пророчица, тя знаеше най-добре, все пак част от нея бе останала тук.

Докато разглеждах мястото се опитах напълно да попадна в магията на тази градина. Тази градина ухаеше на най-различни цветя. Рози, далии, гербери, но аромата на моите любими цветя … лилиите. Те бяха моята страст и моето успокоение. Затова и когато видях една почти изсъхнала лилия, която не знам защо, но беше счупена в стъблото се приближих и я взех. В ръцете ми тя се заледи и я прибрах в малка ледена сфера. Щях да я сложа някъде, където да е добре. Може и да е странно, но приемах цветята като живи създания, а живите създания като .. нищо.
Но ненадейно пред очите ми попадна нещо различно. Фигура? Това не ми се струваше редно. Предпочитах да се крия от хората, които .. е не бях наблюдавала с дни. Затова и сега ми беше крайно особено да се приближа до тази фигура, е нямаше как. Просто си поех въздух и приех способностите си вътре в себе си, които в момента просто се изобразяваха чрез температурата ми.
Най-накрая се приближих до фигурата и стиснах малко по-силно сфера в ръцете си. Когато стигнах до него оставих цветето пред фигурата. После се дръпнах и се свих на мястото си.
-Извинявам се.
Поех си дълбоко въздух. Май ми трябваше нещо студено за успокоение. Та какво ми ставаше. Вярно, че ставах доста .. притеснителна сред купища цветя, но .. какво да се прави … това е може би моята трета слабост, трета и последна.
-Една жена ми спомена за това място и … аз .. реших да пробвам да се грижа за това място.
После сведох поглед към сферата и исках да я взема и да избягам от тук. Имах гадно чувство за това. Някак си този човек не ми вдъхваше сигурност и безопасност.
-Но ако преча мога да си тръгна.

Новото присъствие с нищо не биваше да го изненадва, просто трябваше да го приеме спокойно, приветливо, дори без да обръща кой знае какво внимание. Новото присъствие беше напълно непознато, но то носеше някаква студенина със себе си, само че тази студенина беше и до една степен приятна в дни като този. В дни, в които драконът се откъсваше от всичко съществуващо и оставаше сам със собствените си спомени. Още преди дворецът да просъществува. Новото присъствие обаче беше странно, плахо, интересно. Беше студ, който той си мислеше, че не би усетил никога вече, но ето го пред него. Ето я пред него, тоест и той бавно вдигна червен поглед, малко разсеян, малко замислен, накланяйки глава на една страна.
- Значи за теб е говорила знахарката - промълви и потри едното си око с ръка почти сънено. - Няма нищо, остани, аз съм просто посетител тук. А ти ще трябва да се грижиш за градината, нали така? - бавно сведе поглед към ледената сфера със замръзнало цвете вътре и се наведе, за да я вдигне, за да я разгледа внимателно. За да се отрази човешкото лице в леда и той едва забележимо да се усмихне. - Интересно, слушал съм за ледената магия, но не съм виждал някой да я използва по такъв начин.

Не вярвах, че ще бъда някога смутена от случващото се, но ето, че се случи. Все пак хората са казали "За всяко нещо има пръв път". Гледах фигурата пред себе си, по-точно гледах собствената си ледена сфера.
-Онази жена каза, че може би съм подходяща за такава работа.
Казах още по смутено и се отдръпнах една крачка назад. Но после последва и коментара за моята магия, който леко ме учуди. Знае за такава магия, но не е виждал преди да се използва така. Ама разбира се. Другите от моя вид, когато още имаше такива я използваха, за да убиват хората, а аз просто .. пазех другите създания .. по свой, различен начин.
-Лилията беше леко изсъхнала и щеше да умре, затова просто реших, че е добре да я спася, някак си.
После се приближих до дървото с лилавите цветове и докоснах стъблото му. Някак си .. тази градина ме караше да изпитвам носталгия към това, което изгубих.
-А и това е вашата градина, аз съм само едно присъствие кое трябва да се грижи за цветята.

През годините много жени, много момичета изобщо, бяха заставали пред погледа му, много от тях се държаха също така, смутени или притеснени от присъствието му, много от тях го презираха, но имаше и такива, които изразяваха с гордост своето положение, каквото и да бе то. А имаше и такива, които просто предусещаха неговата същност.
- Тя винаги е била права - отвърна и поднесе сферата към русокосото създание. Беше нейна, значи щеше да се погрижи за цветето. - Преди двадесет години самата тя заемаше твоето място  и се грижеше за градината. Тя засади лилавото дърво - кимна бавно в същата посока към дървото, когато тя го докосна и от самото дърво сякаш се разнесе тих, детски кикот. Но бързо утихна, без да остави дори ехо след себе си. - Градината всъщност е на Крилатия господар, на неговата съпруга, а ако ти си просто присъствие, което да се грижи за цветята, то това, което съм аз сега е една част от всичко наоколо. - и беше до някъде така, защото новата година започваше и той трябваше да бъде навсякъде, из коридорите, в градините, из стаите.

Усмихнах се когато ми върна сферата. Поех я в ръце и отидох до езерото. Стъпих върху водата и малко, колкото да стъпя на пръсти я сложих на земята, лед се образува под крака ми, после на следващия същото. И така докато не отидох до средата на езерото. Оставих там сферата, където се разпадна, а цветето вътре просто остана свежо, като ново. Скоро щеше да пусне корените си в земята и да е добре. Върнах се по същия път, по-който отидох, а леда се разпадна след мен.
-Щом това е градината на Крилатия дракон ще се опитам да я поддържам красива и без никакви нередности.
После се поогледах. Мястото беше малко странно, но за Крилатия сигурно това беше нормално. И все пак имаше известен мир сред тази природа.
-По-добре да не си казвам името. Можете да ме наричате както прецените. Може и изобщо да не се обръщате към мен. Така или иначе се изгубих преди време.
Дали беше добре да му казвам, че вече съм мъртва или .. по-добре не. Така или иначе сигурно нямаше да се задържа много тук.