Древните руини

Бяла козина се развя , скоро три вълка се появиха , един от тях носеше момиче на гърбът си.А то държеше дълго копие , козината която беше преплетена с маска , скриваше лицето й.Мононоке бавно повдигна маска и скочи от гърба на майка си , започна да оглежда и да души наоколо.
-Мирише на демон , може би това са следите който търся.
След тези думи тя тръгна на пред бягайки , краката й ускоряваха нечовешки бързо , ушите й бавно помръднаха а носът й вдиша чистият горски въздух.Белите вълци я последваха , като след себе си оставиха следи.

Създанието което тя определи като демон седеше върху едно дърво. Около дървото всичко беше изсъхнало както и самото дърво беше започнало да съхне. Той просто си почиваше защото от няколко дена не беше спирал да се движи из тези гори по неговите си задължения. Все пак е демон,но и той си имаше работа колкото и странно да звучи всичко това. Той също усети човека още с навлизането му в гората,но това не му попречи да си седи там горе.

ПП: Съжалявам за краткия пост и мисля,че това със съобщенията е оправено. Пробвай да ми напишеш.

Мононоке веднага спря на около пет метра от съществото.Хвана няколко листа и се отърка в тях с цел да прикрие присъствието си.Вълците се разделиха.Момичето сложи маската си отново като присви леко очи.Мононоке седеше приклекнала в храста , очите й виждаха на далеч и това и позволи да определи видя му.Хвана копието си с двете си ръце.Бялата козина на гърба й се развя , а през храстите вълците бяха стигнали в различни точки около изсъхналото дърво.Ушите на момичето пищяха дърветата и храстите плачиха.А с тях и животните , трябваше да го прогони за добротата на гората и жителите й.Изведнъж от храстите изкочиха вълците като оголиха зъбите си.Гиганските размери на съществата по скоро бяха колкото на кон , козините им бяха чисти , един от тях беше дори по гигански.Момичето извади късата си кама и се засили към дървото.Момичето сякаш полетя през храстите , стъпи върху корена на дървото и скочи в въздуха , на нивото на съществото .Извади копието си и го хвърли към него.А вълците скочиха към клона където лежеше спокойно демонът.

Принцесата имаше доста точен мерник и всичко беше изчислено или поне така изглеждаше.Демонът знаеше,че нещо такова ще се случи защото изведнъж всичко затихна покрай него дори и миризмата на момичето беше изчезнала което значеше,че тя се крие от нещо или дебне. Е явно се оказа второто. Тя дебнеше демона. След като камата летеше към него и копието също той си отвори едното около,а след това принцесата беше обвита в черен пушек. Пушекът се задържа върху нея за няколко секунди,а след това се разпръсна във въздуха,а демонът стоеше на земята и гледаше момичето което беше отгоре. Колкото до вълците... е при тази тяхна големина най - много да счупят клона на който седеше принцесата,но да видим дали щеше да стане така.

Мононоке подуши пушека , когато я обгърна знаеше , че плана й се беше провалил.Може би тази битка щеше да се проточи много по-дълго от колкото тя предполагаше.Най големит вълк скочи върху клона а след него и братята на мононоке.Докато все още тежеста им отчупи клона и те изскочиха в храстите.Момичето скочи и отново се преземи на клона , един от вълците изкочи като го захапа а Мононоке го изрита към демона.В следващият момент тя падна на земята но на крака , хвана камата си и застана в поза в която очакваше да бъде нападната.Влците почти безшумно се появиха отново зад съществото като ръмжаха , а огромният вълк проговори с женски глас който кънтеше в цялата гора.
-Върви си изчадие на мрака, тук не е мястото ти.

Демонът също отвори своята уста.Там нямаше нито език нито зъби,а просто бяла "светлина" като преди това той огледа ситуацията и прецени всеки един ход,а след това каза:

-Всичко това... няма никакъв смисъл.

Неговият глас звучеше.... демонски все едно е излязъл от Void измерението. Нормално все пак беше демонично създание. Риан се обърна към майката вълчица,а след това каза:

-Всичко приключи за нея в моментът в който ме нападна. Не искам да убивам създания като теб или нея. Просто си вървете докато имате възможност. Тя вече е половин демон.

Той посочи с глава човешкото момиче,а след това продължи:

Мононоке присви вежди като погледна дланта на ръката си , и след това я сви.Отново хвана меча си и спокойно остана на мястото си.Гората продължи да плаче докато съхнеше и умиреше , емонът видя едни малки бели духчета по дърветата.Двата по-малки вълка спряха да ръмжът , в мига в който вълчицата заговори.Вълчицата го погледна с почти белите си ириси на очите си.Изръмжа ядосано като огромни й зъби се показаха.
-Моля?Как смееш , какво й направи?
Мононоке , тайно отиде и хвана копието си като се върна на мястото , без дори дапомръдне.Погледна треперещите духчета и преглътна.В следващият момент заговори , и сякаш всичко утихна.
-Щом той е казал , всичко да свърши за мен , така ще бъде.Аз ще седя и ще приема съдбата си , а сега си върви гората умира и плаче докато си тук...Върви си и не се връщай!

-Аз не правя абсолютно нищо на гората като изключиш това което е около нас. Ако правех нещо на цялата гора до сега щеше да е умряла поне два пъти дори може би и три. Просто седя и си почивам.

За сега Риан нямаше намерението да маха това което беше "сложил" вътре в принцесата за всеки случай.

-Не аз съм натрапникът тук,а вие. Просто си седях на дървото и си почивах не е лесно от няколко дена да не спираш да се движиш !

Мононоке докосна земята с ръба на копието си , като погледна съществото , бавно повдигна маската си а под нея се откри красиво лице , с червени ивици на бузите и челото й.Кафевите й очи се взираха в безформеното му тяло.
-Достатачно е да унищожиш духовете.Ако те умрът което ще стане скоро , заради заразата която сееш и земята попива.Една малка капка е нужна за да отприщи опущошителна епидемия и краят на тази гора.Както тази така и много други страдат от същото нещо.Аз патувам с майка си и братята си от далечна планина отвъд хоризонта.Пратени сме от горският дух за да елиминираме съществото което унищожи нашият дом и с него накара духът да се пресели на място където никой никога няма да намери.С една дума останахме без нищо вече 5 дена патуваме без да спрем.Достатачно зарази сте сели , същества на мрака оставете горите да живеят нормално без да страдат и да плачат.
Мононоке беше типичен пазител , въпреки човешкото в себе си тя уважаваше изборът на вълчицата да я остави жива.Живота , душата , тялото и сърцето й принадлежаха на горите и на вълчицата , това ще продължи да бъде така докато не умре.

Демонът се обърна вече към момичето,но все пак беше нащрек за майката вълчица която беше зад него и отново проговори с демонският си глас:

-Всичко това което правите е просто изгубена кауза. Един човек който се мисли за вълк и няколко вълна не могат да спрат това което предстои и това което се случва в този момент. Би трябвало да си запозната с майката природа дори по - добре и от мен все пак се бориш за нея,нали така? Всичко се ражда,а след това умира така става и със всяко едно дърво и храстче в природата. Не можеш да го спреш!

-Прав си не мога да спра стареенето и смърта му , кога е се роди и кога ще овехне.Но мога да го спася от заразата която ще го убие .Тази зарази винаги е носена от демоните наоколо и мрачните същества.Такива като теб.Майката природа крещи за помощ и плаче.Кой друг ще й помогне ако не един пазител като мен , не съм човек мразя ги.Аз съм вълк ! Не смей да ме наречеш още веднъж така.Ако го направиш кълна се някой ден щре ти прегриза веригата на живота.
Мононоке изведнъж се ядоса , очите й станаха заплашително черни и скоро придобиха ужасяваща аура която сякаш се освобождаваше от нея.Малките духчета почнаха да изчезват и тревата да разте.

Демонът въздъхна,а след това отново отвори уста:

-Знаеш,че винаги има създания и от двете страни на полюса. Такива които рушат и такива които изграждат след тях.

Демонът се обърна към майката вълчица,а след това отново заговори:

-Кажи на "дъщеря си" да се успокои защото иначе ще стане лошо ако и аз започна да правя така като нея. Ако не спре да прави това ще стане като демон точно като мен,а нито ти го искаш нито тя,нали така?

Всъщност това нямаше как да стане все още,но те не го знаеха разбира се.

Мононоке беше готова да се нахвърли върху него , гневът я беше обвзел за първи път някой я наричаше човек.Мразеше тези същества...вълчицата я беше научила че те са злобни и винаги рошат за да притежават метал , злато и други...Унищожават домовете им за своето собствено благо.Големият вълк я погледна като изръмжа.
-Сан веднага спри , позволяваш на гнева да те обвземе , знаеш че това беше едно от правилата който трябва да спазваш.
Мононоке веднага стисна зъби като изръмжа , сложи си маската и не каза нищо повече.Запази тишина а вълчицата го погледна като седна на земята.
-Ти , не си обикновено тъмно същество.Какво стори на Сан?Отговори сериозно и ще те оставим , ще си тръгнем и ще си починеш от дългият път.

-Това което се случи току що пред очите ти ли? Това не го направих аз. Това го направи самата тя се поддаде на гнева. Не съм и направил абсолютно нищо аз. Явно съм уцелил ахилесовата пета на момичето и какво имаше в предвид под това,че не съм обикновено създание.

ПП: Аз като цяло нямам голямо действие и ще водя само диалози за сега докато не стане нещо по - интересно. Съжалявам за което и,че преди малко се забавих. Имах малко работа с 2 трола у форума.

-Хайде усещам го в нея , аз не съм вълчица на две псета и едно сакато момиче.Идваме от планината на боговете , знаеш това място добре нали?Аз съм богът на вълците.Чувал си приказката "Отсечената глава на богинята вълк , дори и без тяло продължава да хапи".Какво й присъди , не ми харесва да оскверняваш душата на едно чисто създание.
Мононоке знаеше кога майка й искаше да слуша разговора и кога не , за това просто се обърна и изчезна на някъде с братята си.

ПП:Добре , а до троловете да видях , няма проблем. :Д

-Изобщо не съм докосвал душата на човешкото момиче. Дори не знам защо все още я държиш. Разбирам,че я отглеждаш като твоя дъщеря,но някой път трябва да и втълпиш,че тя не е вълкът за който се мисли. Тя е човек,а няма по - лошо от това човек да изгуби корените си. Колкото до това което направих на нея... нека да си остане в тайна какво и направих.Само аз си знам. След като свършим този разговор ще я извикаш обратно и ще го премахна. Не съм в настроение за кавги.

-Разбираш , че ако я пусна тя ще се изгуби и най-вероятно ще потъне дълбоко в мрака.Тя не е човек поне вече не , духът на природата и даде име и нова раса.Тя беше просто едно парче месо когато родителите й я подхвърлиха срещу мене , с цел да избягат и да спасят живота й.Искаш да й кажа истината , че е била захвърлена за да бъда нахранена а те да се измъкнат?Искаш да направ тази жестокост и да убия и малкото човек в нея.Тя няма корени.Корените й са в гората , там и ще останат а колкото до мен , скоро и аз ще изчезна и тогава , ще ме последва и тя .Но нека да сключим сделка.Когато си замина искам да я потърсиш и да предпазиш от това да потъне в мрака , а в замяна аз ще ти дам нещо от което имаш интерес и заради което пропътува толкова път.А до викането й най-вероятно се е скрила в някой храст и чака да се махнеш.Тя не навижда ноща и мрака и също така хората.

-Нека отново обобщим. Искаш от мен да стана неин ... как да се изразя? Настойник когато теб вече те няма на този свят и да я пазя? И в замяна на това ако се съглася ти ще ми дадеш нещо което ще е от моя полза. Така ли да го разбирам защото аз това разбрах ? Какво можеш да ми предложиш ти?

-Какво интересно създание си само.Точно така искам да се грижиш за нея докато не се уравновеси и не е готова да поеме живота си в ръце.Аз , какво може да ти даде една могиня която оправлява животните ...?Предполагам нещо което всеки един Друид и Черно същество иска.Хайде назови това което искаш и ще ти го предам.А и до момичето , тя има своя тайна , тайна която духът на природата й повери.Мисля , че ще бъдеш заинтересуван от това как нещата биха се развили в бъдеще.
Вълкът седеше срещу него в храстите гледайки го спокойно.Атмосферата беше наистина странна..Сякаш границата на злото и добро седеше между тях.

Наистина ситуацията беше леко странна. Риан се замисли,а след това поклати глава в знак на отрицание и каза:

-Не искам и не се нуждая от абсолютно нищо,но ако имаш нещо на ум не се тревожи да ми кажеш. Ако настояваш да ми дадеш нещо ще го приема без да се дърпам. Когато ми дават вземам. Това е моята политика. Колкото до момичето... ще се погрижа за нея само трябва да знам кога точно ще изчезнеш от лицето на земята.

-Хм , предполагам тя ще ми се разсърди много но , нека да ти разкажа една приказка , от преди много много години , когато бях все още млада.Имало едно време малко момче , то било жизнерадостно и живота му бил хубав.Било много диво дете и живота му бил много безгрижен.Той живял до село с друиди.Според него те били мили създания , там се запознал с момиче.Момчето опознал момичето и й помогнало да преодолее стеснителноста си.Когато това малко момче навършило 21 години било изпратено на мисия в гората Лиадан.Въпреки , че той самият искал да иди там , мястото било ужасно и зловещо.Той бил прекалено млад и една вечер , в съня му , гушата му била прегръзана и човешкото му тяло унищожено.Но той имал воля , воля която го превърнала в чудовище на мрака.И така той изчезнал в гората , но един ден се завърнал.Но никой не го познал в селото и бил отхвърлен.Жалко , плътта на това дете беше много много сочна .
Погледна момчето с сребарните си очи и леко се усмихна с своята муцуна.Хладината се разнесе около Риан и сякаш усети нещо познато в този вълк.

-Доста интересна история. До сега не я бях чувал.

Той наистина не знаеше за какво става въпрос,но наклони леко глава и продължи:

-Така и не разбрах какво точно искаш да ми кажеш с тази история и кога ще си отидеш от тази земя. Все пак искам да знам кога ще бъда натоварен с това бреме. Аз съм заета личност. Ако ще трябва да съм неин настойник тя ще трябва да следва моите правила и очаквам да я подготвиш за всичко това.

-Някой ден ще разбереш , но тогава няма да съм на тази земя , погледни десният ми крак , вече прогнива.Времето изтича до няколко дена заразата ще ме обвземе и ще умра в мъки , тогава ще загубя съзнание.Ще се превърна в демон и ще посегна към Сан.Тя ще следва правилата ти само й даи това , и кажи , че аз така съм казала.Така съм искала и това е моята последна заповед ....
Кракът на Вълчицата беше придобил странен вид.Бе започнал да почернява а от него се виждаха малки рани от който излизаха червей ядящи плътта й.Вълчицата вдигна глава и на връта си имаше един зъб създаден изцяло от кристал.Тя зачака Реин да го вземе.
-И помни не й позволяваи да си върне спомените , на всяка цена , до 3 дена трябва да си отново тук , където големите дървета се сливат с езерото.В подножието на планината.Там ще умра ще те чакам , докато не се появиш няма да издъхна.А до наградата , аз съм справедлив бог , моята дъщеря ще ти го даде.

-Знам какво се случва. Вече съм виждал това с дива свиня преди време. Наложи се да я убия защото реши да ме нападне и не послуша предупреждението ми. Също така открих,че мога да абсорбирам тази мизерия,но това вече си е друга тема на разговор.

Риан се доближи до вълчицата,а след това все с две ръце медальона който висеше на врата на вълчицата и го свали от там. След това го вдигна във въздуха за да огледа по - добре и го пусна в ръката си,а след това я стисна и медальонът се превърна в черен пушек.

-От къде да съм сигурен,че ако и покажа това тя няма да възтане срещу мен и няма да се наложи да я убия?