Древните руини

-Братът на Окото , Окото и след това аз.Знаеш как седят нещата.Скоро ще разбереш и други неща.Дай и го а ако се възтане срещу тебе , знаеш вълкът се поклонява на този който е по силен покажи й кой е господарят.Но не вярвам да го направи , а й какво може едно момиче като нея?За теб тя не е толкова могъща нали така?Е Риан обещаваш ли на един бог който е напът да умре , да пазиш чедото му?
Вълчицата бавно се надигна като червеите се разраснаха.Спокойният и измъчен поглед от болка , споходи още веднъж мрачното същество.Очаквайки отговорът му.

-Вече ти казах,че ще дойда на мястото което ми каза. Останалото зависи изцяло от нея дали ще бъде както сега или ще реши да ме нападне. Ако това се случи ще се опитам да не я наранявам или поне да не я убия.

Риан се наведе,а след това погледна лапата на вълка и посегна към нея. След това го хвана с ръка и болката изчезна,но тя не беше излекувана. Просто болката изчезна за известно време:

-Ето това ще ти помогне в следващите три дни. Може да съм мрачно създание,но всеки си има своите богове,нали така ? Богиньо

-Точно така Риан , с теб пробедох наистина приятен разговор . Може би все още има останала част от онова чисто сърце , на малкото момче.
Вълчицата се изправи на крака като го погледна в очите и след това тръгна на пред , из храстите като се обърна и го погледна.Сочейки с муцуна нагоре към планината но не на мястото където щеше да умре а някъде другаде.
-Тя е там и съм сигурна , че ще иска да ти се извини.Обедена съм в това , трябва да се започне от някъде.
Изчезна из храстите а Мононоке седеше в корените на едно от дръветата и превързваше раната на ръката си която бе получила , от братята си.Защо майка й постъпваше така с нея?Да защити едно такова чудовище не разбираше това което прави...

Риан проследи с поглед на там на където сочеше муцуната на вълка,а след това поклати глава и се запъти натам. Той не след дълго стигна до момичето,а след това застана изправен пред нея. Той поседя няколко секунди и я погледна,а след това каза:

-Свали маската. Искам да ме гледаш с истинското си лице. Предпочитам него пред тази грозна маска която носиш.

Той отиде при нея за да махне това което беше сложил вътре в нея. Така беше обещал,а той спазваше обещанията си.

Мононоке плахо се дръпна и се отдалечи от него.Неказа нищо просто се изправи и отдръпна...Гледаше мъжът все още през маската ,а раната й кървеше опитите й да спре кръвта бяха напразни.Все пак беше свикнала да живее като вълк и щеше да си умре горда като вълк.
-Не искам да свалям маската си , не виждам смисъл да го правя след като няма да има и час и ще забравиш за лицето и съществуването ми.Тук си сигурно заради майка...и заради това че трябва да ти се извиня нали..

-Това дали ще ми се извиниш е изцяло твое решение. Тук съм за да спазя обещанието си и да махна това което сложих вътре в теб,но преди това искам да си махнеш маската и дори след това ще обясня какво точно щеше да стане ако беше продължила да ме атакува. Е ако не искаш да я махнеш просто ще махна това което беше в теб и ще си тръгна,но не забравяй,че отново ще се срещнем.

-Какво си сложил в мен?И кога?
Мононоке застана спокоино като хвана маската си и я махна , устните й бяха напоени с кръвта й , а лицето оцапано.Кинжалът от колана й също капеше , явно се беше опитала да предотврати инфекцията на раката си.Погледна го с кафевите си очи като преглътна и тихо измърмори.
-Извинявай , не смятам че отново ще се срещенм някога.Майка няма да позволи отново да изляза от равновесие заради нкакво мрачно създание като теб.

Риан замахна рязко с ръка,а след това от раната на ръката на момичето излез малко черен пушек който се сля заедно с Риан.

-Ето така... раната вече е затворена и няма да кърви. Това което беше вътре в теб беше просто една малка частица от мен. Ако не си забелязала до преди малко миризмата ти беше демонска заради това нещо. Просто трябваше да се подсигуря за бъдещи твои атаки.

Мононоке вдигна ръката си като се подуши , раната вече я нмаше.Това беше не естествено за нея.Какв направи той?И този пушак , преближи се към Риан и го подуши предпазливо.След това се отдръпна отново на дистанция.Избърса кръвта от устата си.
-Защо нещо безформено като тебе има миризма?Ти си просто дим , не разбирам как можеш дори да седиш прав?Разбирам значи това е станало когато онзи черен пушек ме обгърна.Къде е майка?Беше при тебе нали и защо усещам миризмата й от тебе?

-Нека кажем,че просто има допир с нея. Нищо особено. Колкото до това къде е. Не мога да ти кажа. Замина на някъде. Не съм сигурен точно на къде. Каза ми къде си и аз дойдох да изпълня своето обещание.

Единствената миризма която тя можеше да долови от него беше тази на докосването защото медальонът изобщо не беше в него. Не можеше тази миризма да е от него.

-Не ми харесва това , че майка ми се занимаваше с теб.На всичко отгоре ме увика заради един въздух ...Не я преближавай никога повече , иначе се кълна ще те убия..Ако дори с пръст я докоснеш ти обещавам , че никога повече няма да имаш очи с който да гледаш.
Мононоке си сложи маската , взе си харпуна като го погледна пак беше готова да тръгне без дори да каже и дума.

-Каква злоба има само в теб. Вече ти казах,че не съм направил нищо на майка ти. Тя си тръгна жива и здрава. Вече е твоя задача да я намериш къде е. Колкото до моите очи.Хм ще е трудно да извадиш очите на нещо което дори няма конкретна форма или очи. Все пак ще приема тази заплаха като... заплаха?

-Вбесяваш ме...дразниш ме само като говориш....
Мононоке започна да се дразни , наистина беше остроумен..Занеше че няма форма , просто не знаеше как да се изрази.Как можеш да убиеш нещо което е просто въздух..Трябва да има някаква форма не е възможно нещо да живее без тяло...
-Не е възможно нещо да живее и прибибава без тяло...Къде е твоето?

-Моето тяло... Е не знам за какво говориш. Аз имам ...

Не се доизказа,а след това прие формата на нейната майка вълкът и продължи:

-много

След това отново смени формата си на принцесата която седеше пред него и продължи отново:

-тела

Отново прие неговата си форма и отново проговори:

-Мога да бъде когото си реша. Това са моите тела и са наистина доста. Когато се превърна в тях вземам всяка тяхна черта като например миризмата и гласът. Когато те обгърнах на онова дърво аз взех твоето тяло. Когато докоснах майка ти взех нейното. Ето какво щеше да се случи ако беше продължила да нападаш. Щях да се отдръпна и да се превърна в теб. Аз щях да мириша на теб,а ти щеше да миришеш на мен и това щеше да е доста лош сценарий за теб.

-Значи това било..
Мононоке отново свали маската си като се преближи към него.Погледна я и след това отново погледна него.Беше наистина спокоино преглътна като вдигна ръката си в кото държеше маската с която бе родена.Сложи му я на мястото на лицето.
-Moжеш да имаш много тела , но нито едно от тях няма душата , като оргинала.Няма волята и съзнанието , това е просто обвивка без вътрешност.Наистина ли ще бъдеш щастлив като вътрешност без собствена обвивка или обвивка без собствена вътрешност?

-Не ми трябват тези чувства. Ти имаш чувства и заради това се ядоса в онзи момент. Аз нямам такива и използвам тези обвивки не за да се чувствам като нещо което не съм,а в моменти когато имам нужда от тях. Като например ако беше станало това което ти казах. Ако ти ме беше нападнала.

Маската седеше като на нормален човек,но Риан се чувстваше леко странно с нея:

-Не ми е удобно с тази маска !

Заяви той и посегна да я махне.

-Защо изобщо ми я сложи.

Мононоке не отстъпи като натисна маската към лицето му , за момент той заприлича на човек , усети мириса на кръв по нея.Мононоке го гледаше спокойно като след няколко секунди преглътна и се преближи още повече за да може да държи маската по по-удобен начин за нея.
-Не разбираш нали...?Кой е казал тук нещо за чувства , ти сам не се чувстваш правилно в кожата си , понеже нея я няма.Нима всичко около теб е просто обвивка ? Така ли мислиш върху нещата?Някога и ти си имал тяло и ти си имал кожа , и ти си имал лик.Дори да се бях изправила срещу себе си в този случей който ти така усилено даваш за пример.Нямаше да се оплаша просто бих продължила на пред.Майка така ми казва.Не няма да я махаш ще я държиш така.Имам си причина да я сложа опомни се някога и ти си имал лице с което хората са те помнели.Защо отказваш да го потърсиш отново?

-Лицето което някога имах вече го няма и ще се върне трудно. Може би не искам да го правя,но все пак до някъде и самият аз не искам да го правя.

След като каза това маската вече си беше само в ръцете на Мононоке защото той просто я "отхвърли" и отново превърна част от себе си в пушек.

-Старите времена са си за тогава. Аз гледам само напред. Назад не е хубаво !

-Това е хубаво , че гледаш на пред.Но не трябва и да се отказваш от нищо.Колкото и невъзможно да бъде то.Майка е жива и е живее дълго време въпреки преживяното до сега.Мина ужасно много време и тя все още живее и ще продължи.Защото не гледа на пред или на зад а гледа в настоящето.А няма ли да ти е по-лесно ако имаш лице с което да ме погледнеш?Защо толкова искаше да махна маската?

-Аз имам лице и то е под тази маска. Това което виждаше до преди малко е моето лице и то се променя доста рядко защото не ми се налага да влизам в схватка с когото и да е било. Просто искам да избегна това. Както сама виждаш върху мен не действат такъв тип атаки като физически. Нямаше да можеш да ме победиш каквото и да направиш. Можех просто да те убия,но не го направих.

-Нали поне опитах?Когато майка ми заповяда да направя нещо , няма да се замисля ще го сторя .Защото знам , че тя е права.Някой без да опита да стори нещо не може да бъде сигурен , че е безполезен.И все пак този пушак може да заеме своя собствена форма а не просто да се променя спрямо нуждите и ситуацията която изпитва и попада.

-Точно така. Това което в момента виждаш и това което виждаше преди е моето истинско аз и истинска форма.

Май маската все още беше върху лицето му,но той отново върна предишната си форма като маската свободно седеше на лицето му.

-Е ще уважа това твое желание и ще я нося докато съм пред теб както ти я свали когато ти казах да го направиш.

-Не съм искала да я носиш , исках да знам защо си без лице?Всеки има рани и белези който носи по тялото си.Животни , хора , богове но ти си различен.Нямаш тяло , лице имаш само вътрешна обвивка тогава... как мога да разбера какви белези и рани имаш?

Риан направи крачка назад,а след това каза:

-Защо ти е да разбираш какви рани и или белези имам аз? Това не е важно. Както вече ти казах аз имам свое си лице което ти така умело закриваш с тази маска. Тогава какво ще стане ако маската остане в мен? Ти ще си без маска тогава. Как ще криеш твоето лице?

-На никого не му трябва да помни лице , на едно същество което не е нито човек , нито вълк.Те идват и си заминават някой умират други забравят.Когато белезите и раните болят , единственият начин да ги излекуваш е да ги споделиш.