Древните руини

-Защо трябва двама да ги боли след като може просто един да го боли? Не намирам особено голям смисъл в твоята логика. Ще ти се доверя в това което казваш защото си ... чов.. тоест вълк и ги разбираш повече тези неща от мен. Това е слабост. Слабост на живите създания.Аз отдавна не съм из между тях.

-Когато два човека ги боли , болката е много по малка , и е разделена.Товарът е разделен и олеква , а й пътят е по хубав когато не си сам.Знам , че съм човек..Имам очи и мозак...нямам лапи и козина..Не съм като майка и братята ми но остава единствено , представата и лъжата която сама създавам върху себе си.Щом си тук , си жив а не мъртав..Мъртвите са под почвата.Дълбоко в земята.

-Така е. Аз най - вероятно съм там,но не ми се седи на едно място и явно съм решил да изляза и да се поразходя малко на чист въздух. Както виждаш и както сама каза щом нямам форма не съм живо създание или поне така излиза по твои думи. Нямам душа,не чувствам болка,нямам облик нито белези или рани. Болка не чувствам.

Мононоке леко се засмя като чу това за въздуха.Погледна нагоре , вече беше станало нощ.След това отново го погледна.
-Щом можеш да говориш , и да седиш прав , въпреки че нямаш душа , не чувстваш болка , нямаш облик това не значи че вече мъртвото ти тяло и дух нямат белези и рани.А до болкатя всеки я чувства.Може да си едновременно жив и мъртав.

-Аз съм забравил каква е болката. Опиши ми я с няколко думи ако успееш.

Риан погледна също нагоре през маската което беше леко необичайно за него и все още не беше свикнал напълно с нея,а след отиде до едно дърво и седна на земята облягайки се. Дървото веднага започна да съхне е то поне беше доста старо и без това беше почти изсъхнало. Така,че нямаше много голяма разлика.

Мононоке седна срещу него и луната я огра.Тя леко погледна ръцете си като помисли малко.Дали думите и стигаха да обясни , и изобщо дали можеше?Знаеше ли какво наистина е болката?
-Това е онова чувство което те прояжда , онова парещо пронизващо чувство което усещаш когато всичко се разваля.И най-важното за теб изчезва.Предполагам когато то изчезне за нас вече тя не съществува защото самите ние се превръщаме в болка.

-Тоест това е нещо като мен ? Аз съм болка?

Риен точно така разбираше думите на момичето. Той свали ръкавиците си,а след това ръцете му се разпаднаха защото нямаше какво да ги държи под формата на ръка освен тези ръкавици които до преди малко бяха там. Той погледна как пушека се издига нагоре,а след това се "усмихна' но едва ли това се виждаше през маската която беше върху лицето му.

Мононоке гледаше пушека като вдигна ръката си , изправи се след това и се доближи до него , показа му я.И след това погледна маската която му беше дала.
-Всички рано или късно привикваме с болката и става естествено за нас , да не я усещаме.Поне аз така го разбирам , всеки един от нас има обвивка просто трябва да я потърси.Няма ли да е по лесно ако имаш собствена форма.

-Мога да имам собствена форма,но не моя,а на нечий друг човек. Аз искам да бъда в моята си "форма" която е тази. Може да съм просто пушек,но аз си имам форма в този момент и се доближава до човешката форма според мен и то много.

-Правилно, ти приличаш на човек дори да нямаш форма , твоята се преближава до тази на хората.Как се превърна в това което си сега?.
Мононоке изведнъж стана много приказлива , бее забравила за братята и майка си .Най-вероятно вече спяха на сигурно място.За момичето беше лесно да ги открие по миризмата но сякаш тази на майка й отслабваше.

Риан се изправи,а след това прие формата на вълк,но не с плът и кожа и всичко останало,а вълк сформиран от черният дим. След това на още няколко животни и накрая отново върна предишната си форма и седна пак там където беше и каза:

-Ето виждаш ли ? Мога да бъда каквото си искам,но просто тази форма ми е най - полезна в повечето случаи.

Когато Риан се превърна в Вълк , Мононоке се опита да го докосне но ръката й мина през димът.Отдръпна се като седна обратно и продължи да го гледа.
-Разбирам , сигурно е доста полезно да имаш подобна способност.Може би ти не си чак толкова зло същество.

-Зло същество ? Аз просто си върша работата. Ако се наложи и убивам за да я свърша,но като цяло това е. Не сея хаос просто ей така през свободното си време което всъщност не е много,но това е друга тема на разговор.

Риан замълча за малко,а след това каза:

-Мисля,че поне малко свикна с моето присъствие,нали?

Мононоке спокойно гледаше маската , може би бе превъзмогнала , че е мрачно същество.Или пък просто й приличаше на някой познат. И в двата случея беше проумяла , че той няма да я нарани освен ако не го предизвика.А до умиращите гори , неино задължение е да ги върне обратно на крака.
-Предполагам , че да.Въпреки че не разбирам защо.

-Не знам принцесо. Този отговор ти би трябвало да ми го дадеш. Аз не мога да ти дам този отговор. Не съм ти и не знам какво се върти в главата ти.

Риан се понамести по - удобно на земята,а след това се облегна отново върху дървото намествайки се удобно.

-Тази почивка ми трябваше.

-Предполагам , че мога да го нарека интуиция.Усещам , че нещо лошо ще се случи.
Мононоке седна у добно като го погледна и посочи маската.
-Подарявам ти я.Но не я губи!

-Благодаря за подаръка.

Той посегна към маската,а след това я свали от лицето си и я огледа добре,а след това добави:

-Не мисля,че ще ми отива много,но добре. Щом казваш и щом имаш желанието да ми я подариш ще я приема.

След като каза това маската се превърна в пушек и изчезна.

Мононоке му се усмихна като сложи ръце в скута си , и продължи да говори с спокоен глас.
-Не съм казала да я носиш , ако искаш го направи а ако не просто си я запази.Искам да ти я подаря щом майка те уважава значи и аз трябва.Не си лошо същество.

-Казах ти,че съм лошо,но само когато се наложи. Аз се обърнах към теб и към майка ти да спрете да атакувате защото ще стане лошо и вие спряхте,но не винаги има такива създания. Някой път просто не се вслушват в противника си и това го води до тяхната гибел. Жалко е да го кажа,но си е така.

-Можеше и с нас да се случи , загубихме много.И продължаваме да губим , майка страда от някаква болест но казва , че ще се оправи.Не иска помоща ми , след като беше простреляна , започна да отказва дори да и помагам с малките й рани.Злобата на хората се присъди в нас.И вк краят на краищата и ние се озлобихме.И може да се каже , че ако майка не беше ме спряла , щях да съм мъртва вероятно.

-Най - вероятно това щеше да се случи ако не те беше спряла. Гневът те обзе и за това аз нямах никаква вина. Не бях аз виновен и нещото което беше в теб. Ти просто се поддаде на гнева и го остави да те ръководи. Я си представи ако някой като мен го обземе гнева какво ще стане с тази земя на която седим?

-Предполагам си прав..Може би това ме прави различна от братята ми , изглежда че те са по мъдри и контрелируеми с сравнение с мен..А ако наистина някой като теб го обвземе гневът , ще стана катострофални неща.
Вълчицата леже в една печера а тялото й се прояждаше от червените , скоро те обвзеха цялата и козина и тяло.Замъгленият поглед на богинята започна да почернява.Сякаш губеше живота си.Стискаше зъби в муцуната си , няколко капки кръв започнаха да падат от белите й като сняг зъби.Беше дошъл момента й..Явно вирусът се е разпространил действително по бързо.Мононоке усети болка в гърдите си като веднага се изправи.Загледа в посока към планината , а очите й сякаш се просълзиха.
-Мамо?

Риан също се изправи,а след това си сложи ръкавиците. Той погледна към Мононоке,а след това се превърна в пушек и обгърна отново Мононоке като я вдига във въздуха и започнаха да се движат към мястото със скоростта на вятъра която не беше никак малка. Тук си беше ветровита зона заради дърветата.

Мононоке първият път се стресна когато пушака отново я обгърна.Усети как почвата под краката й изчезна и единственото което виждаше беше , мрачното пространство което я обгръщаше.Принцесата хвана копието си като зачака , тревогата в сърцето й разстеше с всяка секунда.И онази пулсираща болка в гърдите й...
-Мамо , какво е станало ?
Вълчицата отвори очи когато почти загуби съзнание , повдигна бавно муцунга и подуши въздуха.Изтезано за говори , едвам дишаща усещаша прогарящата болка която обвземаше съзнанието , тялото и душата й.
-Сан....и , хм виж ти вече се разбират.Добра работа момче ,сега остана само да....и ще мога да почина от този тежък товар , който дръжа на гърба си толкова години наред.Надявам се да ми простиш моя невинна , грозно красива дъщеря която не е нито човек нито вълк.

Риан бавно си премести ръката назад като хвана дръжката на едната си катана,а след това бавно я извади. Той погледна вълчицата която вече беше почти умряла,а след това "изръмжа":

-Аз спазих моето обещание.

Той завъртя катаната бързо,а след това с един по - силен замах главата на вълчицата падна отряза на земята,а след това се отдръпна с една крачка назад и заби меча в главата като той се заби и в земята.