Древните руини

Бялата вълчица , гледаше с изморените си очи безформеното лице на Риан.Белият цвят вече бе започнал да става черен когато той се появи тя се усмихна , докато червейте излизаха от плътта й тихо промълви няколко думички.Мононоке бе замръзнала на място , държеше камата и копието гледайки , червейте и плътта на вече мъртвата си майка , започна да трепере.Какво се беше случило с нея?Тя страдаше и сега сяаш гората замлъкна...не я боли...не умира?Тогава всичко може би е било от...Защо майка й имаше демон в тялото си.?Когато Риан каза последните си думи Мононоке се обърна към него и изкрещя просто едно "Не".Бялата вълчица седеше с преклонена глава.Чакайки своята награда от съдбата.
-Каква ирония , момчето чиито тяло унищожих , сега взема моята глава.Това награда ли е господарио...Сан прости ми , това е заповед продължи да живееш без мен! Бъди силна и стани глава на нашият род.А аз ще си почина малко от тази тежест и от греховете който сторих в този живот.
Главата на вълчицата падна и в този момент , очите й се затвориха.Мононоке започна да плаче като държеше силно камата си изведнъж я хвърли към Риан.Закрепената глава на майка й все още движеше челиусти в опит да отхапе , главата на този който я е убил.
-КАКВО НАПРАВИ С МАЙКА?

Риан се обърна към принцесата като не се опита и да избегне тази кама защото тя просто щеше да мине през него и се заби в дървото което беше зад него,а след това каза:

-Какво направих ли? Спазих обещанието си към един бог. Това е

След това отклони погледа си върху главата която все още си движеше челюстите,но не можеше да мърда защото беше забита в земята с катаната с която беше убита.

-Какво обещание?За какво говориш?? Какво и имаше на майка , това беше демон??? Ти ли го сложи??Защо е в нея и защо и отряза главата?Какво е станало?Тя..тя не е мъртва нали??
Мононоке седеше и трепереше , гнева и тъгата се сляха ,в всеки въпрос тя се преближаваше към него ,знаеше че няма смисъл.Занеше , че пред него е слаба.Но просто трябваше да преодолее всичко което изведнъж загуби.Хвана копието си като замахна срещу него.
-Защо....не какво , какво говореше майка с теб миналият ден??!!?Искам да знам какво е станало и защо ти и отсече глава?

Главата на Риан се разпръсна когато тя замахна с копието и мина през него. Не след дълго отново си възстанови предишният вид и форма и заговори:

-Вече ти казах. Просто спазвах обещанието си. Ето заради това и отсякох главата. Вместо да се опитваш да ме нараниш можеш да и кажеш нещо като за последно преди тя да си отиде от този свят. Все още те чува,но не знам дали ще може да ти отговори. Обезумяла е вече.

Мононоке изтърва копието си като погледна главата на майка си , все още се движеше очите й бяха почернели , но имаше малки места където бяха светло сини.Мононоке се преближи към нея и пресегна ръката си.Сълзите й падаха право върху вече отсечената глава от която плътта започна да изчезва и костите на черепа да се показват.
-Мамо?Боли ли те ?Ще си починеш ли най-накрая?
Главата спря да движи челиустите си , а очите леко потрепнаха поглеждайки , зачервеното от плач лице на малкото момиче.Муцуната й се сбръчка от болка , богинята бавно заговори с последни сили .Който бяха напоени с болка и изтезание.
-Сан , да живееш боли дори.Не говори такива глупости , някой ще те сметне за човек като чуе как говориш.Да сега ще останеш сама , но знай ще седя и ще те наблюдавам.А ако сгрешиш някъде няма да ме има да те предпазя.Затова слушай внимателно и искам да изпълнеш това което ще ти кажа.Няма да го чуеш втори път , мен няма да ме има да го повторя.От днес нататак ти ще излезеш от гората , братята ти ще се присъединят към глутниците , а ти ще последваш Риан.
-Майко какво , но чякай няма как...
Вълчицата изръмжа с разярен глас.
-Млъквай! Слушай ме , ако посмееш да се опълчиш против мойте заповеди.Кълна се ще се завърна от мъртвите и тогава ще ти прегриза гърлото.Тръгваш с него , ще спазваш правилата му , ще бъдеш до него като сянка.Всичко което съм те научила и съм ти дала сега му принадлежи.Ще му се подчиняваш каквото и да стане.....трябва да го следваш..
Вълчицата вече изнемощяваше силите й изчезваха , а мононоке все още коленичеше в главата.
-Дърветата плачат докато умирамм , но ти вече не можеш да го чуеш , защото това е последното им послание към мен , все още усещам болката от коршума в гърдите си но най-накрая дочаках момента в който ще си отдъхна.Ти си моя дъщеря , и ще останеш а сега върви моя грозно красива и нещастна дъще която не е нито човек нито вълк.
Главата изведнъж се разпадна а мононоке преглътна горчиво..

Риан седеше настрани от това дори не се стараеше и да слуша това което вълкът щеше да каже на Мононоке. Не му трябваше да знае всъщност. След като всичко приключи той отиде бавно до главата на вълка и извади меча си от костта която само беше останала. Направи едно рязко движение като кръвта от меча падна,а след това го прибра бавно и погледна надолу към Мононоке:

-Е ? Какво ти каза старицата?

Мононоке се изправи , като обърна лицето си към него и махна козинаа от гърбът си.Остана по рокля изтри с ръка червените си ивици от лицето което сега беше напълно човешко.Погледна го с кафевите си очи и заговори с треперещ глас.
-Каза да ти се подчинявам , да те следвам и че сега ти си ми господаря.

-Ти как гледаш на всичко това?

Риан искаше да разбере изгледите на момичето още от сега и дали щеше да има някакви проблеми за напред или не.

-Няма да те карам да се променяш запомни това. Бъди каквато искаш. Също така не си задължена да ме следваш,НО ако искаш да оцелееш трябва да го направиш.Не мисля,че сама ще се оправиш в човешкият свят без чужда помощ.

-Вярвам , че майка иска най-дброто за мен.Щом вярва , че ти си на който трябва да ме повери ,ще го направя.Но аз ще си остана нейна дъщеря.И това няма никога да се промени.Предполагам, че ако бях сама в човешкият свят.Нямаше да оцелея повече от ден два и да се върна тук , където ще изгубя всичките години от оставащият ми живот.
Мононоке каза думите с една доза гордост.Трябваше да последва думите на майка си.Дори да не й харесваха , дори това значи да се подчини на едно мрачно същество.Взе камата си и я прибра като се поклони.
-Ще те следедвам , ще следвам твоите правила и заповеди.

-Няма нужда от такива жестове Мононоке. Като казах ... Мононоке как искаш всъщност да те наричам ? Какво означава това "Сан" което майка ти използва когато се обръщам кът теб.

Риан седеше и я гледаше чакайки нейният отговор,но не го изчака и добави:

-Е хайде да тръгваме. Скоро ще се съмне и ще дойдат хищници за да оглозкат останалото месо по костите на майка ти.

След това тръгна напред.

Мононоке , погледна костите като се наведе и взе един от зъбите й , прибра го тайнов джоба си на роклята и тръгна след него.Пред него принцесата изглеждаше като може би детенце?Дълго време вървяха и тя отговори.
-Сан е човешкото име което тя ми дала когато съм се родила.Нямам претенции или специални желания как да ме наричаш , твой е изборът , всеки ме нарича различно.Няма да кажа нищо ако и ти ми дадеш ново име.

- Добре. Ще те наричам Сан. Прекалено много имена не винаги е добре. Кратко,ясно и точно е това име. Добро име ти е дала старицата.

Те продължиха да вървят напред. Скоро стигнаха до гората Лиадан и до един зловещ замък. Риан отвори портата и двамата започнаха да навлизат навътре.