Свърталището на мъдрите духчета

Огън Posts : 26

Бях чула за красива и мистериозна гора обитавана от духчета и исках да видя дали това е истина или поредната легенда.Бях си взела суичъра за да си прикрия ушичките и вемето беше приятно и много хубаво за разходка което много ми хареса и даже смятах да остана по дълго от планираното даже и да не намеря това което исках можех поне да се забавлявам на това място отдалечено от технологията и силния шум на града.

Земя Posts : 46

-Йо. - беше думата, които чу Мелинда. Когато се осети от къде всъщност идва, тя погледна нагоре. Пред нея отгоре имаше един дебел клон, който идваше от дърветата наоколо. Върху него се бях разположил аз, наблюдавайки момичето, като си мятках свободно краката нагоре. Без да искам се подхлъзнах, и за малко да се изтърся много мощно, но преди да падна на земята, стъпих на краката си. От толкова високо, на някой би могло да му стане нещо, но не и на мен, понеже имах свръхразвити физически възможности. Хванах се за вратът с едната ръка, понеже ми стана малко неловко, че по такъв начин се приземих пред нея.
-Здрасти. Аз съм Слай Фокс. - представих се на момичето, като подадох другата си ръка към нея.

Огън Posts : 26

Този глас ме изненада ,но още по изненадващо беше как момчето успя да се приземи толкова леко ,а падна от толкова високо.Преди да успея да кажа каквото и да е той ми се представи при което ми стана леко спокойно защото ми се видя като културно създание и за това само му се усмихнах като подобно като него си подадох ръката и хванах неговота с думите :
-Здравей Слай аз съм Мелинда ..ъм след това приземяване добре ли си ?
Все пак нещо от вътре ме караше да се зачудя дали найстина беше добре или просто прикриваше болката струваше ми се леко притеснен.

Земя Posts : 46

Хванах нежно ръката на момичето, като се здрависах с нея.
-Мех, нищо ми няма. - отвърнах съвсем кракто, сякаш това не се беше случвало изобщо и бях забравил за тази ситуация. След това погледнах към същото дърво, върху което по-рано се бях покатерил. Около стъблото имаше една мишка, която избяга и се скри в най-близките храсти.
-Пфт...шибан плъх, избяга! - измрънках под носа си. Беше улова за деня, но тя успя да ми отвлече вниманието до толкова, че го изпуснах.
-Мелинда, значи!? Хубаво име! А какво те води към тези земи!? - попитах я след комплимента, който й направих, като погледнах към нея със заинтригувано изражение.

Огън Posts : 26

Когато Слай погледна към клона и аз проследих погледа му като видях мишлето и нещо в мен веднага се промени като очите ми светнаха в лек лилав цвят и ушичките под суичъра ми пръднаха леко ,но се усетих на време и веднага цветът на очите ми стана жълт преди погледа на момчето да се върне към мен и след въпроса му казах :
-Природата ,спокойствието както и слуховете за духове знам ,че звучи страмно ,но ми е нещо като хоби да разкривам слухове и мистерий.
При което ми хрумна ,че май няма да е лошо и аз да знам той защо е тук за това също реших да му задам въпроса :
-А тебе Слай какво те води тук ?

Земя Posts : 46

-Мен ли!? Откакто се помня, живея из подобни местности. Може да се каже, че съм едно с природата. - знам, че звучеше странно, но все пак и аз и разкрих какво правя тук, понеже не само, че нямаше да е честно ако не го сторих, но и не бях създание с някакви лоши намерения.
-Иначе и аз чух за този мит за някакви пакостливи духчета. Но не мисля, че е нужно да ти казвам повече относно това, тъй като повечето неща трябва да си останат мистерии, все пак. - наистина, звучах така, сякаш разбирам нещо, но дали това беше истина или лъжа!? Дори и аз не знаех. За това погледът ми не се промени и през цялото време беше попаднал върху нея. Може би беше започнала да ми харесва. По лицето ми се появи една загадъчна усмивка, понеже ми беше интересно да й видя реакцията.

Огън Posts : 26

След думите му ме накара да се замисля дали не крие нещо усмивката и погледа му подсказваха ,че май той знае нещо при което найстина ми стана много интересно да разбера какво точно знае за духчетата като се доближих леко до момчето и му се усмихнах закачливо с думите ;
-Нима не искаш да споделиш с едно невинно създание като мене даже и малко информация която да ми е от полза.
Като си сложих ръцете на раменете му защото още като малка са ме учили ,че ако успея да запазя мъжкия поглед в очите си ще си кажат всичко както и ако изпзолвам малко чар.

Земя Posts : 46

Погледнах към ръцете на момичето, и всъщност леко се поотпуснах, когато ги сложи върху раменете ми. Сега ме вкара в малко тясно положение, защото нямаше как да избегна очния контакт с нея, и реших все пак да си й кажа истината:
-Всъщност....не. Дори и аз не знам повече от теб. Сам си направих думите от преди малко. Но не бих казал, че и мен не ме влече тази история. - отвърнах съвсем тихо. Може би защото знаех какво ме очаква, понеже май я нагрубих...

Огън Posts : 26

Видях ,че казва истината за това отстъпих назад като пуснах момчето и даже леко се радвах за това което разбрах поне не ми каза ,че няма такова нещо и все още има мистерия в това да се разбере истина ли е или само мит за това продължих да се усмихвам и казах :
-Хей Слай искаш ли да се разходим ?
Поне да не стой само на едно място ,а и най точно казано е ,че аз не можех да кротувам много за това найстина ми се искаше да приеме поне да си имам компания из гората.

Земя Posts : 46

-С теб съм за това. - съгласих се веднагически. Ако не ме биваше в едно нещо, то е да стоя на едно място. Всъщност, направо ми идеше да подскоча, но за да не изглеждам зле, реших всъщност да се направя на готин вместо това.
-Между другото, отдавна не съм срещал някакви човешки създания. Нито пък не съм разговарял с някой. - вметнах, когато започнахме да се разкарваме наоколо, а аз се движех свободно около нея. Колкото да намеря някаква тема, или нещо за което да й говоря, понеже бях от хиперактивните личности и не обичах много да мълча.
-А ако не беше толкова приятна компания, нещата щяха да се различни, но все пак се радвам, че се спогаждаме толкова добре.

Огън Posts : 26

Зарадвах се още повече щом се съгласи толкова лесно и бързо при което докато се разхождахме и на мен ми идваше да подскоча ,но повече ми идваше да скоча на някой клон и направя да започна да скачам по дърветата защото енергията все повече ми се трупаше и за това когато чух какво каза ми хрумна нещо и казах:
-Човешко създание вече даже и аз не знам това ли съм,а чакай малко еми ако не бях приятна компания какво разбираш като приятна компания и ако не се спогаждахме какво щеше да стане?
Задавах му въпрос след въпрос знаех ,че са много ,но просто ми идваше от вътре енергията ми почна да се превръща в думи който просто излизаха една след друга.

Земя Posts : 46

-Тогава.... - прекъснах, защото явно и аз не знаех как да завърша това изречение, понеже не бях много по обясненията.
-...предполагам, че щеше да се стигне до насилие. А и понеже аз имам повече предимство на терени като този, явно знаеш какъв ще бъде резултата. - всъщност, леко смръкнах очите си, защото все пак го измислих добре. След това продължих да приказвам със спокоен тон:
-По принцип не харесвам някои, които идват с лоши намерения и да злорастват върху природата. Заради това повечето хора, които са минавали от тук, съм ги гонил по възможно най-грубия начин.

Огън Posts : 26

След думите му само го погледнах с едни мили очички и казах :
-Но аз съм тук с добри намерения значи няма да опражниш насилие върху мене нали ?
И ми стана още по интересно да разбера още нещо за момчето при което също го попитах и :
-И с какво си успявал да ги гониш най-лесно ?
Попитах го защото не изглеждаше много заплашителен даже обратното повече беше сладичък.

» Свърталището на мрачните духчета
» Мъдрите дървета
» Селото на горските духчета