Зловещият замък

Майка ти беше мъдра вълчица. Тя определено е заключила тайна в това нещо и ние трябва да разберем по - скоро какво е то защото усещам,че съвсем скоро ще трябва да се върна обратно в моето тяло. Имам недовършена работа. Просто го усещам. Знаеш какво е когато трябва да свършиш нещо обаче си забравила какво точно е това и започна да те човърка отвътре какво точно трябваше да свършиш и се опитваш да се сетиш,но не можеш. В този момент се чувствам точно така и мисля,че е свързано с медальона

-Умна а може би дори повече от това.Знам как се чувстваш , имам същото усещане .В този медалион е заключено нещо което е опасно.Наречи го унтуиция.Има нещо което мирише около цялата тази история. Имам усещането , че е скрила тайна която никои не знае , а ако съдя от разказа й за това как е умряла.Тя не е била откъсната от тялото й по-случайност.Вълкът я е убил , този факт ме навежда на мисълта , че е разбрала нещо което не е трябвало.И за да й затворят устата боговете са решили никой повече да не може да я чува.Често ми казваше , че трябва да бъда благодарна за това , че всички същества могат да ме чуят.Усещам това чувство от близо месец от както видях онази червена луна.И богът на гората изчезна в същата нощ , спомням си , че изведнъж всичко изгни и беше нощ с червена луна.Тя беше спокойна просто стана и каза , че потегляме.Скоро чух от едни минаваи хора , че онова място където живяхме не съществува вече.Била коренно различно от това което е било.Чудя се какво ли са имали на предвид.Каквото и да е знам , че тя е била друид и е живеела в онази месност тогава истината се крие някъде там.

-Може и така да е,но какво толкова е разбрала,че е заслужила това да бъде превърната в животно което не може да говори. Трябва да намерим начин отново да я върнем дори и за малко тук за да може да разговаряме с нея. Друдите почитат боговете и ме съмнява да е божия работа всичко това или поне от тукашните богове. Може би е нещо като преврат на някой нов бог,но щом ми даде този медальон ми каза,че той ще ми помогне да намеря тялото си или нещо подобно. Тя не спомена нищо за проклятие или нещо от този сорт. Сещаш се.

-Тя винаги е обичала да гледа как другите съества се мъчат да разгадаят нещо.Може би точно сега си умира от удоволствие да ни гледа , как седим на тези столове.Странна картинка сме.Ако има нещо което може да ни помогне то би било гората в която живяхме и хилядите руйни спомням си нещо като храм когато все още бях малка заведе ме там , и когато излязох от там не си спомнях нищо.Даже и името но с годините споменът започна да се пробужда отново.

-Значи нека видим дали съм разбрал правилно. Влезли сте в някакъв храм или каквото е там,а след това не помниш нищо след като си излязла? Хм това е доста странна аномалия,определено трябва да отидем и да видим какво се случва там и дали това място може да ни бъде полезно с нещо. С каквото и да е било.

-Пътят е доста дълаг и определено без майка ще ни бъде трудно да преминем , през пазителите ако все още са там.Дори не знам дали това място и руините съществуват все още.Но ако искаме отговори определено това е мястото.Спомням си че имаше само древни надписи , влезнах и излезнах и след това не помнех нищо , майка каза че са ме приели като една от гората но съм платила някаква цена.И все пак ако ще вървим ще се наложи да бъдем подготвени и за това да не намерим нищо.Все пак това са богове.

-За мен няма да е проблем да мина през тях,но колкото до теб,ами всъщност и ти можеш да минеш без проблем. Щом си била един път там ще можеш да отидеш пак без никакъв проблем,надявам се.

-Предполагам , че ще мога да мина без проблем , е тогава няма нищо да стане ако опитаме нали така?Само че ще трябва отново да стана както преди.Последният път когато бях там всичко започна да умира , и там вече нямаше нищо друго освен мъртвата природа.Но хората казаха , че се е променило в коя ли посока и как ли?

-Това ще разберем в последствие. Все някой ще е видял нещо и ще успее да ни каже. Колкото до старият ти външен вид... няма да е трудно да го върнем.

Той се изправи,а след това отиде до пералнята и извади от там мръсната рокля като и я даде и каза:

-По пътя ще намерим растението с което си беше направила червените черти върху лицето.

Мононоке взе роклята си като се качи на бързо в стаята преоблече се и взе козината , която беше върху гърба й , извади една малка кутийка и вътре имаше червена течност.Отиде при него и му го показа.
-Тези червени черти са направени от специално лекарство което заздравява почти мигновенно раните.Но майка ми каза да го слагам на лицето си.
Сан набързо си оправи лицето като беше взела оръжията си и напълно готова да потеглят.
-Хайде ако не греша пътят е най-много 4 дена но предполагам , че ще стигнем по-бързо.

-Хайде да тръгваме тогава. Очаква ни дълъг път. Всъщност може и да не е чак толкова дълъг аз мога да използва преимуществото на вятъра който ще ти заведе много по - бързо до мястото. Може би за около един или два дни ако във сметката влиза това да си СВЪРШИШ нуждите.

Сан премига понякога се чудеше нали може да го разбере правилно.Едвам схвана това което каза.Повдигна рамене и поклати глава.От доста време не се беше връщала у дома и вече се чудеше дали ще може да се ориентира.
-Да тръгваме , за мойте нужди не се безпокой ще ги превъзмогна по време на пътят.Трябва да свършим бързо нали тогава нека да бъдем възможно най-бързи.

-Добре ще дам най - доброто от себе си и ще бъда максимално бърз.

Той отвори вратата,а след това погледна към Мононоке и каза:

-Хайде ти си първа аз ще те обвия в пушек и ще те издигна във въздуха. Така ще е много по - лесно пък и ще можем по - добре да огледаме земята.

-Добре.
Сан се засили през вратата като скочи в въздухът , днес беше особено раздразнена.Сякаш нещо я глождеше от вътре , можеше да има някакъв проблем в забранените планини.Не беше сигурна за нищо.Просто трябваше да се довери на Риан и да използва мозака си.

Риан излезе най - спокойно,а след това затвори голямата врата и се превърна в дим. Той обгърна тялото на Мононоке,но без главата за да може да вижда какво се случва и полетяха към планините. Той се издигна по - нависоко защото по пътя имаше дървета и можеше да стане някой инцидент пък и да може Мононоке по - добре да огледа местностите.

Риан се появи тук. Така хубаво,мрачно,влажно и топло място. Толкова познато. Тук той се чувстваше все едно е у дома си. Разбира се не беше. Този замък беше изоставен,но преди той го използваше за свой дом. Май сега отново беше време да го направи:

-Хей ! Замък аз се прибрах. Е малко съм променен,но съм си същият

Той се разхождаше из замъка и му говореше все едно е някое живо създание.

Риан чу леко лаене от стаята в която преди да върне тялото си беше на Сан.Не след дълго последва и драскане по вратата.В черните почви и умрелите растения бяха оставени малки човешки крачки.Тежите въздишки на момичето се чуваха като ехо из пустите гори.Беше мрачно толкова познато за нея.През изминалите дни беше търсила Риан но така и не го откри никъде...Дали не си беше тръгнал за винаги? Дори миризмата му бе изчезнала , Сан си припомни думите му който гласяха , че след време той ще си тръгне от тук и Мононоке може да остане тук но това място за сам човек е прекалено голямо и самотно.Момичето стигна до вратата като бавно я отвори и усети приятна топлина която стопли измръзналото й тяло.
-Най-накрая се върнах...
Бавно пристъпи към камината и след това седна оставяйки нещото което носеше през цялото време.Бавно подаде измръзналите си ръце към камината.
-Трябва да помисля...къде може да е ?Трябва да го намеря и да му кажа всичко.

Бяха минали няколко дни от какво Риан беше тук сам в замъка. Той таман беше излязъл от банята и беше отишъл в кухнята по халат за да си направи нещо за ядене. Камината беше запалена което беше малко странно,но май Мононоке не се усети,че щом има огън тук значи има и хора. Риан не беше разбрал,че тя е тук. Той излезе от кухнята с една чиния в която имаше сандвич. След това мина покрай камината,но не забеляза Мононоке защото не гледаше на там. Той се настани на дивана и пусна телевизора,а след това отхапа от сандвича:

-Ха-ха ! Това ще бъде яко.

Каза той на това което щяха да дават.

Мононоке беше толкова съсредоточена в мислите си , как да открие Риан ,че не се бе досетила , кой би запалил огънят?Даже не го забеляза когато мина покрай нея.Очите й бяха подпухнали през последните дни не беше спала броди из ледените планини , а вълците ги нямаше .Беше й се наложило да ходи и да се справя с собствените си крака.Изведнъж чу глас като се стресна.Първата й реакция беше да извика и да скочи хвърляйки кинжала си.
-Аа......Риан ?!?!!?

Риан се обърна назад,а след това преглътна хапката си и каза:

-Я кой се бил завърнал. Доста се забави като се има на предвид,че имаш по - развито обоняние от на нормалните създания които нямат нищо общо с вълци и подобни животни. Е какво да се прави важното е,че все пак се сети да дойдеш тук. Малко си изненадана като съдя по изражението и реакцията ти,но все пак нали тази камина не може да се запали сама.

Той се засмя и отново се обърна към телевизора и отхапа отново от сандвича.

Сан изгуби думите си , през последните дни всичко й се струваше незначително в съзнанието й излизаха все ужасни неща , и сценарии който може да са му се случили.В следващият момент тръгна да се просълзява , изправи се като й идеше да го удари хвана това което беше донесла и го замери с него.
-РИАН ИМАШ ЛИ СИ НА ПРЕДСТАВА КОЛКО СЕ ИЗПЛАШИХ КОГАТО НЕ ТЕ НАМЕРИХ ТЕЗИ ТРИ ДНИ В КОЙТО БРОДИХ НАВСЯКЪДЕ?!?!

-Хей ! ХЕЙ, ХЕЙ ,ХЕЙ ! Я не ме замярай млада госпожице !

След като каза това тоя я замери със същото нещо и и се изплези:


-На ти ! Пък и да.. важното е,че вече ме намери и няма нужда ме търсиш,нали така Сан?

Сан леко сведе поглед като се изчерви и му подаде нещото.След това го погледна и леко сбръчка вежди , личеше й , че не беше много доволна от изоставянето й.Очите й се забиха в лицето му , това беше първият път когато го поглеждаше в тази му форма.Сребърната коса и прозрачните очи много й напомняха за снега.
-Това е..ъм господарят ми каза да ти го дам , докато се скитах да те търся той се появи и ми каза да ти го дам но да не го отварям аз.Благодаря...че те намерих.И искам да ти кажа ще..
Изведнъж си глътна езика сякаш думите й не достигнаха.

Риан си надигна едната вежда,а след каза:

-Щеее? И не ме гледай с този поглед плашещо е. Имам чувството,че ще ме изкормиш само с поглед ако продължиш да ме гледаш така.

Той взе това което Мононоке му беше дала. След това го отвори и погледна какво има вътре. Поднесе го към нея и каза:

-ъъ? Какво е това?

Сан беше захапала леко език , не знаеше дали е добре да каже това което искаше.Или може би това щеше да бъде грешка.Свали си качулката като леко надникна в чувалчето.Вътре имаше парчета от някакъв жезъл или може би гега?Самата тя не знаеше какво е , повдигна рамене и седна до него на земята.
-Части на нещо предполагам?Ам...исках да кажа , че не искам вече никога да се връщаме в онова друидско село...И да виждам онази жена не искам никой да се приближава до тебе или да те пипа..А камоли да ти скача така както направи...