Зловещият замък

Риан я погали като добро кученце поне беше на земята,а след това каза:

-Спокойно никой нищо няма да ми направи.

Той обърна торбата,а след това като видя какво е се усмихна и каза:

-О ! Това ли било. Виждал съм го някъде този жезъл. Много прилича на старият който имах аз преди,но го изгубих.

Той хвана частите,а след това доближи две от тях една към друга и те станаха едно цяло. Нямаше нито пукнатини нито отвори все едно току що е направен.

Сан се усмихна като , се зарадва най-накрая той я докосна , дори да беше като домашен любимец , пак беше много за нея.Вече имаше лице което можеше да гледа.Леко се надигна като го погледна от близо и тръгна да го пипа с пръст.
-Хм жезъл ли? За първи път виждам нещо подобно.Нали няма да си тръгнеш от тук и да ме оставиш сама?

Първоначалната му реакция беше леко да се дръпне когато тя посегна да го пипне,но след това и позволи да го направи като продължи в същото време да си сглабя жезъла:

-Разбира се,че не. Защо ми е да идвам тук след като ще го напускам отново. Просто не мисля,че във всичко това има някаква логика.

Той отклони очи от жезъла и погледна към Мононоке,а след това каза:

-Е ето това е истинското ми аз,а ти така се чудеше.

Сан се усмихна като дръпна ръката си й го погледна в очите.Наистина беше леко странно , толкова време се мъчеха да му върнат тялото.Кога бе минало всичкото това време?А й някак си не очакваше точно така да изглежда Риан.Но от друга страна се чувстваше по-добре , когато той си върна спомените и тялото.По едно време се усети , че Риан беше само по кърпа.
-Ъм....смяташ ли да сложиш някакви дрехи?
Гледаше на странни.

Дори самият Риан беше забравил за този факт. Той погледна въпросително първият момент,а след това погледна към себе си каза:

-Оу! Ами..

Той замълча,а след това си раздвижи тялото и добави:

-Ами не. Тук е достатъчно топло,но по някое време ако се сетя може и да го направ...

Той замълча,а след това погледна към жезъла и сложи последната част:

-Я!

След като довърши думата "направя" из замъка премина силна енергия която излезе от жезъла.

Мононоке усети как жезъла изпусна силна енергия и веднага залегна , като се скри в краката на Риан.Все пак си личеше от далеч , че колкото и да се стараеше да бъде човек.Дивото в нея не можеше да я напусни.Даже не се беше усетила кога му бе хванала кърпата и трепереше с затворени очи.

Риан го вдигна,а след това го завъртя и се разпръсна още енергия из целия замък,но след това усети как нещо му "стиска" кърпата и каза:

-Хей спокойно това няма да те нарани... надявам се. Щом до сега не стана и щом духът на гората ти го даде значи няма от какво да се страхуваш,нали все пак му имаш доверие ? Знаеш,че няма да те нарани току така.

Сан бавно излезе като се огледа плахо.И след това кимна , може би инстинкта и рефлексите й бяха доста объркани.Може би това се дължеше на скитането й в студена среда , а след това в топла и в края на краищата е нормално всеки да се почувства объркан.Сан се изправи като седна на дивана до Риан а след това погледна телевизора.И с един треперещ глас започна да говори.И изведнъж лицето й придоби червен цвят.
-Риан...аз мисля , че изпитвам това което хората наричат любов..към...теб.

Риан отхапа от сандвича,а след това отклони поглед от телевизора и погледна Мононоке,а след това каза:

-Всъщност ние хората имаме доста значение на тази дума. Като цяло тя може да значи доста неща. Искам да кажа,че има доста неща които можеш да изразиш с любов. Като например,че обичаш животното си,приятел,предмет и прочие.

-Не...аз..
Сан гледаше в земята , не можеше да повдигне поглед дори.Никога никой не я беше учил да различава чувствата си.Но факта , че от една седмица насам , от момент в който Риан и майка й сключиха тази сделка.Сан усети нещо странно в гърдите с всеки ден то се засилваше.Все повече и повече.Не беше гняв ...или желание да го убие.Напротив искаше го само за нея...да го заключи заедно с себе си тук и да не помръднат...В момента когато онази друидка започна да го целува , Сан отново изпита странно чувство , искаше да я убие да изкара всичките й органи.И тя никога да не отвори очи повече, да я затрие от лицето на земята.
-Аз..аз не те обичам като приятел , предмет или животно , нито като другар аз от както майка ме повери на теб започнах да изпитвам странно чувство в гърдите ми...С всеки ден то се засилваше и накрая онази друидка ....когато те целуна исках да я убия.Тогава отново изпитах странно чувство..Аз наистина те обичам по специален начин..Риан.
Сан се седя няколко секунди с провесена глава , и изведнъж я вдигна.Обърна се към него като рязко се приближи към лицето му.Устните й се долепиха до неговите съвсем леко.Затвори очите си в този момент и просто замръзна.

Риан наблюдаваше момчето доста внимателно докато тя говореше и беше с наведена глава. Той я изслуша внимателно,а след това видя как Мононоке рязко си надига глава и се "засилва" към него. Той дори нямаше време и за реакция. Случи се доста по - бързо от очакваното което можеше да се случи в този момент. Той ни най - малко не се бе надявал на нещо подобно от нея. След като тя го направи той гледа добре лицето и защото беше с отворени очи,а след това допря неговите устни малко повече в нейните. Той разбра за каква точно любов говореше тя в момента в който тя се доближи до него и го целуна. Е навярно това беше нейната първа целувка.

Сърцето на Сан щеше да избухне , за първи път беше правила нещо подобно..Това ли беше правилното решение..?А може би грешното , не знаеше с сигурност.Но единственото което й мина през ума беше това.Майка й никога не бе говорила с нея за този вид чувства сред хората.Често виждаше двойки вълци който споделяха живота си заедно.Докато бродеше на няколко пъти се сблъскваше с хора който се прегръщаха й сякаш бяха много близки.Този път Сан трябваше да се справи сама без помощта на никого..Сан леко отпусна стегнатото изражение на лицето си от скоро се отпусна , като бавно отвори очи й се взря в неговите.Устните й не помръднаха от неговите , хладният им допир сякаш унищожи топлината на собствените й устни.

Целувката не продължи много дълго след като тя си отвори очите. Той се отдръпна бавно за да не направи погрешно впечатление на Мононоке ако се дръпне рязко,а след това се усмихна и каза:

-Вече разбрах за какъв тил любов говориш. Е в тази са позволени всякакви средства и е най - трудна,може би заради това са позволени всякакви средства,но все пак не искам да влизаш в пререкания с когото и да е било заради мен.

Мононоке се върна отново на мястото си само , че този път гледаше право на пред.Сърцето й не искаше да се успокои и това я караше да се чувства още по странно.Опита се да приеме спокоен вид но така и не успя.Отново погледна надолу като леко закри лицето си с ръце.
-Аз...съжалявам не трябваше да правя това..не съм сигурна даже дали те разбирам..Но ако някой се опита да те нарани...или отнеме от тук кълна се ще го убия..

-Спокойно с този жезъл който ти ми даде никой няма да може да ме нарани или да ми се опре. Прави ме доста по - силен от нормалното и подсилва старите ми способности.За това недей да се тревожиш пък и не мисля,че някой ми мисли злото поне не все още. Колкото до това което се случи преди няколко секунди.. не съжалявай. Мисля,че те разбирам и ако бях аз не бих съжалявал.

Сан откри лицето си като въздъхна и поклати глава в знак на съгласие.Пое си въздух и го погледна за малко и след това заби поглед в телевизора.Ръцете й бяха хванати една в друга , а самата тя все още беше нервна.
-Добре , няма да се притеснявам за теб...И че някой би искал да ти стори нещо лошо...Аз ще дам всичко което мога за да бъда повече като човек..

-Ето .. ти започваш да се превръщаш в още повече човек след като изпитваш такива чувства. Това е присъщо и за животните,но рядко,а за хората.. е това е нещо нормално и се случва на абсолютно всеки. Ето научи се да ядеш сготвено,да се къпеш и да си сменяш дрехите. Също така току що почувства и любов дори получи и първата си целувка. Какво по -човечно от това.

-Предполагам си прав , но винаги ще ценя това , че ти ми помогна за всичко до сега..Ще се постарая да се науча и да готвя по-хубаво...Искам някой път да опиташ и може би да ти хареса...А сега може би ще трябва да си сменя дрехите все пак..три дена не съм ги сменяла.
Сан започна да се изправя бавно.

-Така е . Идеята за дрехите и един нов душ няма да са много зле. Хайде върви .Вече знаеш кое къде е мисля,че няма да имаш нужда от помощ този път,нали Сан?

Обърна се към нея и я погледна въпросително.

-Да , ще се справя , а след това може да наготвя нещо.
Сан се изправи като тръгна към стълбите обърна се и погледна Риан , като набързо се качи горе.Отвори вратата като влезе в банята и пусна топлата вода внимателно , а след това започна да се къпи , когато излезе се уви с една кърпа.Бързо притичка до стаята си като отвори вратата а от там излезе едно малко паленце като тръгна да бяга надолу по стълбите.
-НЕ ВЪРНИ СЕ ОБРАТНООО
Кученцето слезе по стълбите като стоеше с изплезен език.Вика Риан който гледаше спокойно телевизия и се засили скачайки отгоре му.Докато Сан го гонеше се изтърси по стълбите и падна по задник.
-Ох..

Риан погледна палето,а след това се надигна и погледна към Мононоке,а след като я видя избухна в бурен смях:

-Е поне падна на меко ако не друго,нали така Сан?

След това продължи да се смее. Наистина изглеждаше смешно. Риан си представи как обяснява това на някой друг от какво е получила тази синина. "Ами гоних 1 куче спънах се и паднах" Доста смешно щеше да е.

Сан го погледна тъпо , като сбръчка вежди и се нацупи , бавно се изправи като се хвана за задника.Беше минала поне половината стъпала право надолу по задник.Това малко пале , защо трябваше да излезе от стаята й точно сега.
-Аз , аааа ти малко....
Кучето започна да скача и да джавка около Риан , да му се катери по кракът и да му се радва.
-Не е смешно!

Риан вдигна кучето,а след това го насочи с муцуната към Мононоке,а след това каза с присторен глас:

- Смешно е Сан,смешно е

Все едно говореше кучето,а не Риан.

Сан не се сдържа и започна да се смее , просто компилацията от малкото кученце и престореният глас на Риан беше епична.За първи път някой правеше нещо подобно пред нея.Тя беше мокра и по хавлия и изведнъж се пресегна и хвана палето с ръка.
-Направих ти добро да те спася от онези животни а ти ме преби по стълбите >.> и сега заради тебе Риан ми се смее,

Риан отново с престорен глас каза:

-Не! Не пусни ме,ааа ! Риан спаси ме

Риън започна с неговият си глас:

-Съжалявам приятелче не мога да те спася. Оправяй се сам.