Зловещият замък

Сан го гушна като го притисна към себе си и се усмихна.А сега какво трябваше да каже, съвсем тайно го беше взела и тикнала в стаята си.Чувстваше се като някакъв крадец на който са му открили откраднатите неща.
-Ами той хехе беше в опасност , и си помислих , че мога да го взема с мен докато намеря майка му.Нали няма проблем?Ще се опитам да го възпитам.

-Разбира се,че няма проблем. Все пак всеки трябва да си има домашен любимец.Поне от време на време ще ни кара да се смееш или както сега в този случай мен. Много хубаво се приби по стъпалата чак аз го усетих.

След като каза това се засмя.

Сан също се засмя като остави кученцето на земята а то тръгна да бяга на сам на там.Леко се наведе като се хвана за кръста.Явно падането не й се беше отразило добре.
-Това боли наистина много , как успях да падна по тези неща знаех си , че са зли!
Сан изрита едното стъпало в опит да му го върне.И изведнъж изпищя от болка все пак това си беше чист бетон .

Бетон покрит с дъски,но все пак си беше твърдо. Риан се изправи,а след това отиде до нея. Той я хвана за ръката,а след това я завлече на дивана и я "тикна" да седне,а след това седна до нея и каза:

-Стой сега тук без да шаваш много и то ще мине през това време може да си гледаш нещо по телевизията.

Сандвича все още беше на масата преполовен. Той го взе отново и отхапа поредната хапка от него и се облегна удобно заглеждайки се в Тв-то.

Сан седна на дивана като се огледа леко , палето беше изчезнало за пореден път.Кракът й леко посиня , понякога главата в главата й идваха велики идеи.До сега не беше гледала телевизия за това просто остана седнала и ту гледаше телевизора ту Риан.
-Ам не , не искам да гледам нищо ще поседя седнала просто.
Палето причака когато Риан отдръпна сандвича от устата си , и изведнъж се нахвърли върху ръката му , захапвайки сандвича побягна на някъде.Сан започна да се хили когато кучето мина през краката й и се скри някъде наслаждавайки се на сандвича който току що отмъкна буквално от устата на някой човек.

Риан само проследи с поглед палето което му отмъкна сандвича,а след това той примляска и глътна това което беше в устата му,настани се по - удобно и погледна към Мононоке:

-Хей Сан ако искаш да гледаш нещо кажи. Тук има всичко за което можеш да се сетиш или поне хайде почти всичко. Ако искаш да видиш нещо което не си виждала до сега можеш да го видиш през телевизора.

-Ам ... не знам дали това трябва да попитам , може да ти прозвучи малко смешно и даже идиотско..
Сан леко погледна Риан.Всеки момент можеше да се издъни царски.Започна да се чуди дали наистина да го пита това което се беше сетила?Дали беше разумно и изобщо добра идея ли е да го направи.Но все пак той каза , че може да пита всичко и да види това което не е .

-Е хайде де питай,но само да не е от онази музика.. как и викаха. Чалга ! Само не това. Това не бих ти го причинил. Не искаш да чуеш каква е тази музика.

Той се засмя,а след това стана и отиде до камината и сложи още две дървета. След това отново се върна на дивана и каза;

-Е какво е ?

Сан гледаше в босите си крака , който бяха почти сляти един в друг.След това въздъхна и погледна Риан.Имаше лошо предчувствие , че нещо ще стане след като каже тези думи.Бавно си отвори устните като с треперещ глас проговори.
-Ъм...такова чудя се какво по-точно значи , ам секс?

Риан се подсмихна леко,а след това всичко затихна,но изведнъж той избухна в смях. Смя се доста време,но накрая се усети,че може да е леко неудобно на Мононоке и спря като каза:

-Ами добре щом искаш да разбереш.

Той взе дистанционното което беше между двамата,а след това започна да превърта каналите. Все някъде щеше да срещне канала с порното. След около 30 секунди го намери и отново остави дистанционното между тях и каза:

-Е... ето това е секс. Ей сега ще започнат.

Когато Риан започна да се хили , Сан просто гледаше към земята.Беше се изчервила и някак се беше умъчнила.Ако беше нормално момиче което е живяло сред хората ...щеше да знае какво значи това.След известно време вдигна поглед и когато видя канала веднага си скри очите и едвам едвам не избухна от срам.
-БОЖЕ МОЙ...спри го...спри го ....РИАН СПРИ ГО...
Започна да го бута по рамото и да си крие лицето , без да иска ръката й се подхлъзна и заби гърдите си в скута му , като пак скри лицето си с ръце.

Риан се захили отново. Той я погледна,а след това каза:

-Хей ти сама избра да видиш какво е това ! Така хората и животните създават поколение. Няма значение от животното като цяло всичко живо е устроено на този принцип.

На Риън му се наложи да бръкне между гърдите на Сан за да извади дистанционното защото едва ли не тя беше върху него. Той го извади,а след това смени на някакъв коледен филм с някакво говорещо куче което разговаряше с друго куче и май се охажваха. Абе... коледен филм кфо да се прай хД

Сан усети ръката му като подскочи , беше толкова объркана , за миг Риан усети бързият пулс на момичето.Тя веднага се опита да стане но кърпата й тръгна да се отвива.Когато усети единият й крак как се от хлаби и веднага се строполи пак в скута му и хвана кърпата с две ръце.Тази ситуация беше страшно....неловка.Сан гледаше двете кучета като искаше да забегни на някъде.
-Боже мой....мамо...какво ми се случва..
Тихо си говореше мислейки как да се скатае някъде :Д.

Риан си дръпна тялото леко назад,а след това се наведе така,че да вижда лицето на Мононоке и каза:

-Хей ? Добре ли си там долу. Какво има?

Той дори не беше забелязал,че кърпата и щеше да падне,но можеше просто да си каже и той щеше да и помогне отново да я "затегне" за да не падне от тялото на Мононоке. Той отново се загледа в телевизора,но остана в същото положение и каза тихо:

-Не знам за теб,но тези кучета са ми странни.

Сан отвори очи като го погледна и след това отклони поглед към телевизора.Гледаше две кучета как си дърпат една спагета едно към друго , и накрая се целуват.Защо всичко беше толкова засрамващо за Сан.В точно този момент трябваше да дават това.Сан каза леко с притеснение.
-Ъм...предполагам са малко странни...ъм може ли ...да ми помогнеш да си оправя кърпата..мисля че всеки момент може да падне.
Когато се мръдна кърпата й тръгна да пада.А сан замръзна като залята с ледена вода.

Риан хвана кърпата,а след това се изправи за да му е по - удобно и подпъхна кърпата както трябва да е и през това време говореше:

-Не знам,но според мен създанията от животински вид не могат да се целуват или не не така както на тази анимация. Доста е странно.

-Не знам , не мога да ти кажа със сигурност до сега съм виждала майка само с един вълк но те вечно изчезваха на някъде и за това не мисля , че мога да кажа с сигурност дали могат.
Сан се успокой когато той й хвана кърпата и не видя нищо , седна до него като погледна телевизора , анимация, филм още нови неща за Сан.
-Честно казано аз даже не знам как хората се целуват.
Заби отново поглед надолу имаше странен комплекс вече.

-Как така не знаеш? Преди известно време дори ти го направи преди това стана свидетел на това как става. Ти все още ли не си разбрала как става? Странна работа.

Той взе отново дистанционното и започна да прехвърля канали. Мина отново през порно канала дори през още няколко,но не се спря на тях. Той пусна The Voice и намали,а след това отново го остави там където си беше,а именно между тях.Музиката се чуваше тихо,но и достатъчно силно за да се разбира какво се пеят,но в същото време не им пречеше на разговора.

-Риан ... все още ми е странно всичко , трудно ми е да разбера даже дали беше правилно...че постъпих така.Не съм сигурна даже дали го направих като хората...
Сан повдигна поглед като се заслуша в музиката , а след това обърна леко поглед към Риан.Да можеше да бъде спокойна като него.Всичко би било по лесно.Но вместо това Сан буквално изгаряше от притеснения.

Риан въздъхна,а след това каза без да откъсва очи от телевизора защото клипа на песента просто му харесваше:

-Щом нищо не ти казах значи беше добре. Според теб какво мислеше,че щях да ти кажа,че мислиш за това дали е правилно или не. Е така е аз съм ти нещо като настойник в този момент,но все пак...

Сан погледна в телевизора , чудеше се какво толкова гледа с такова внимание.Обърна поглед като впери очи в телевизора.Премига няколко пъти докато гледаше слушаше внимателно гласът на Риан.
-Може би...да ме отблъснеш и да ми кажеш , че онова момиче е нещо много важно за теб и не трябва да правя повече така, а можеше дори да ми се ядосаш.
Сан се облегна на дивана като се бе съсредоточила върху телевизора.Сякаш искаше да запомни всяко едно нещо.Леко отмести ръката си като без да иска докосна тази на Риан.А след това погледна ръцете им.

Риан също погледна ръцете им,а след това се усмихна и погледна реакцията на Мононоке и отново се загледа в телевизора:

-Да,тя беше важна за мен,но вече не е. Отдавна не съм я виждал. Цели 10 години по нейните думи. Тя вече е създанието което аз някога познавах и не мисля,че ще мога да свикна с сегашното нея и нямаше да си тръгна от там ако тя ми беше важна,а ти просто тогава зачезна на някъде. Потърсих те,но не те намерих и просто дойдох тук с мисълта,че ще се сетиш да дойдеш и ти ето,че дойде.

Сан остави ръката си до неговата съвсем леко допряна.Бавно започна да се успокоява , дали това наистина искаше да чуе..Сан си пое въздух като започна спокойно да говори.Най-накрая беше свикнала може би?
-Ти ми каза да изляза на вън..и аз го направих а след това просто отидох до езерото , което се намираше близо до къщата там срещнах господарят..И разговарях с него.И когато ми даде скиптъра , тръгнах да те търся но така и не те намерих.Няколко друйда се опитаха да ме атакуват , отървах се малко трудно но успях без да ги нараня.И в следващите 3 дни те търсих на всякъде ...пребродих местата който знаех и накрая се върнах тук с надеждата , че все някога ще се върнеш тук..Благодаря , че се върна и ме чака тук..

-Няма проблем. На мен също ми е скучно тук сам. Вече ти казах,че когато си сам тук е много ама много скучно,така че се радвам за това,че се върна при мен. Това може би е показателно,че ще го правиш винаги когато се изгубиш което е много добре според мен.

След като каза това я погледна и забеляза,че тя вече е малко по - спокойна от преди малко.

-Определено ще го правя.Поне ако знам ,че и ти някой ден ще се върнеш дори да те няма тук ще продължа да те чакам.Но наистина това огромно място за един човек е много пусто и самотно..Но когато го споделиш с друг със сигурност е по забавно и приятно.
Сан се обърна като го погледна и веднага отклони поглед към телевизора.Сан тръгна да казва нещо и изведнъж осветлението и телевизора спряха , а една мълния раздра небето и се чу ужасяващо силен гръм.Тя сложи ръце веднага на ушите си като се навря в Риан.
-ааааа....к-к-какво стана?!