Зловещият замък

Сан погледна кожата си като забеляза , че кръвта и прахът от разстенията , и калта вече ги нямаше.Огледа се като излезе от мястото и завъртя кранчетата , но бяха в грешната посока и една вряла вода я обля.Сан веднага изкочи като падна на земята и тихо изскимтя.Ръцете й леко се подуха.
-На грешната странна ли ги завъртях...Ох.
Започна да ближе ранените си ръце , като очите й бяха насълзени от болка.Може би се беше изгорила.

Риан въздъхна,а след това отново се качи горе и застана пред вратата и каза през нея:

-Нека позная.Завъртяла си нещото,а след това водата е станала вряла и ти се изгори.

Той позна защото през долната част на вратата излизаше доста пара и следователно водата беше доста гореща.

-Имаш ли нужда от помощ?

-Съжалявам не трябваше да ги пипам...аз ще се оправя но не мога да ги затворя...не искам да се преближам пак до там.
Сан се беше стреснала и седеше свита на земята все още намери си роклята из цялата тази пара като я дръпна и е зачуди дали нея да облече?

-Добре,добре. След като излезеш от банята трябва да ми дадеш дрехите си и да ги сложа в пералнята за да се изперат. Доста са мръсни. Вземи една кърпа от шкафа и се увий с нея. Прилича на дреха,но не може да се облече,а се увива около тялото.

-Ъм , да видим.
Изправи се като отвори един от шкафовете видя нещо бяло , дълго и широко.Хвана го като се уви с него и излезе с няколко стъпки от банята и дъжеше здраво кърпата си с изгорените си ръце.Която закриваше тялото й , погледна Риан а от косата и все още капеше вода.
-Няма повече да се къпя нали?

-Разбира се,че ще се къпеш отново.

Той мина зад Мононоке,а след това хвана кърпата като я уви по - добре около нея и я подпъхна така,че да не се налага да я държи:

-Ето така. Ето там има огледало върви се погледни и ми кажи дали виждаш разлика,но внимавай да не се подхлъзнеш.

Той влезе в банята и отиде да спре водата. Завъртя двете кранчета и водата спря,а след това излезе като изгаси,но остави вратата отворена за да излезе парата.

Мононоке , погледна кърпата си която сега сама си седеше на тялото й , бавно с малки крачки стигна до огледалото и се погледна.За секунда си помисли , че не е тя.Лицето й беше чисто , а косата и някак променена.Докосна с пръст огледалото като го погледна.
-Това аз ли съм? Дори не мириша на себе си.

-Да това си ти. Новият ти външен вид. Вече ето така ще изглеждаш през повечето време.

След това отново се върна в банята и взе роклята като я сгъна на топка и се запъти надолу минавайки зад нея и поглеждайки я в огледалото. Той дори нямаше и отражение в това огледало. Когато мина покрай нея посегна и разроши главата и:

-Не очаквах да стане толкова лесно.  Върви си намери дрехи. В съседната стая има дрехи.

Леко се нацупи когато и разчорли косата , докосна се отново по главата и я оправи.След това се огледа като една голяма въпросителна се появи в съзнанието й.Обърна се към вече заминалият Риан , седеше посредата на коридора и мислеше.
-Какво е стая? И къде , ъ тоез къде трябва да ида? Да не би зад това нещо да се крие таз стая?
Седеше пред една врата.

-Да най - вероятно се крие зад това пред което това седиш. Вътре се казва стая или помещение. Както ти е удобно така го наречи. Там би трябвало да намериш дрехи които да ти станат.

Риан се провикна,а след това пъхна роклята в пералнята и я затвори.

Сан натисна бравата като тръгна да дърпа , изведнъж бравата остана в ръцете й а тя падна на задните си части.Погледна нещото в ръката си и бързо се изправи като тръгна да го тика обратно на мястото му.
-Ама че....странна работа , какво направих тези човешки неща са прекалено сложни за мен.

Риан се качи отново горе. Той отиде до нея,а след това взе бравата от ръката на момичето и я сложи на мястото и като натисна дръжката и бутна вратата навътре съвсем леко и тя се отвори:

-Ето така.

-Значи се побутва , а не се дърпа .Добре разбрах ...значи.
Подаде се като видя стаята в която имаше отново странни неща за нея .Влезна плахо като се огледа , видя един голям шкаф като го дръпна и погледна вътре.
-Всичко тук е отново странно , от какво са направени тези дрехи изглеждат също толкова странно като всичко тук.

-Направени са от плат или памук. Не се тревожи ще ти е доста комфортно вътре в тези дрехи. Е разбира се зависи какви си избереш. Е аз ще те оставя да си избереш на спокойствие. Бельото е в другият шкаф ей там.

След това излезе от стаята и отново тръгна надолу.

Сан леко отвори и другият шкаф като намери белио което си обу и след това погледна в гардероба.Взе една обикновенна бяла рокля като си я облече.Взе гердана си който винаги носеше и заедно обиците си ги сложи.Но преди това избърса косата си с кърпата.А нея сложи на един от столовете.Видя възглавницата която и изглеждаше някак интересна.Докосна я и разбра че е някак пукава.Приличаше на заек , умихна е като изведнъж скочи отгоре й и започна да я дъвче и размята насам натам.

Риан чу шум отгоре,а след това въздъхна и каза тихо:

-Дано не прави пак някоя мизерия.

Той отиде в кухнята,а след това отвори хладилника,извади месо от там което беше сухо,а след това сложи част от него в една чиния и наля една чаша сок на момичето.

-Ако си гладна ела да ядеш

Провикна се Риан

Мононоке дотича долу като внимателно слезе по тълбите , появи се от където идваше гласът на Риан и той видя нещо което щеше да му докара шок.Момичето беше цялото в пера а от устата и висеше парче от калъфката на възглавницата а стомахчето и изкъркори.

Риан се засмя,а след това отиде до нея и хвана пърцала който висеше от устата на Мононоке,а след това го дръпна леко в знак на това,че трябва да го пусне. През това време с другата ръка махна някои от перушините по нея. Добре,че вече не беше чак толкова мокра и не полепнаха много.

Мононоке изведнъж дръпна парцала към себе си , явно и се икаше да поиграят на подърпай въжето.Зъбите й здраво го бяха захапали и нямаше желание да го пуска.Разтръска се както вълците правят с козината си като се усмихна.

-Добре ! Изпроси си го.

Риан реши да използва способността да се превърне в нещо и той се превърна в нея като също захапа парцала и започна да го дърпа,но той беше ... мръсното нея. Разликата направо беше огромна в изглеждането на двете създания в този момент.

Мононоке изръмжа като задърпа силно и изведнъж риан полетя и беше метнат през гръб.Момичето продължи да дърпа с всички сили парцалът към себе си.Беше странно да усеща собствената си миризма която вече я няма , и да се вижда сама себе си.Но знаеше че това е Риан .

Риан го захапа по - здраво,а след това също започна да дърпа парцала като малко започна да влачи Мононоке към себе си докато той върви назад и каза през зъби:

-Няма да стане !

-Ще видим.
Започна да дърпа още по силно като застанаха един срещу друг и двамата дърпаха , но никой не помръдваше изведнъж парцала издаде стране звук.Разкъса се на две а Мононоке се претъркули и се блъсна в масата.
-Ау , това беше гадно...

Риан не успя да падне. За малко всъщност влезе в истинската си форма и не успя защото в нея не тежеше нищо т.е гравитацията за него беше много по - малка.

-Ех това беше на косъм ! Хайде сега се изправи и ако искаш вече можеш да ядеш.

Мононоке се изправи като се преближи и погледна храната , леко се отдалечи като го погледна с мили очички.
-Мога ли да отида да си хвана нещо?Това не ми изглежда хубаво...