Зловещият замък

-Това е същото само,че е ... нека да кажем,че е просто малко по - различно месо. Хайде поне му дай шанс и го опитай. Ако не ти хареса може да отидеш и да си хванеш нещо.

-Ммм не изглежда изобщо на това което съм яла...изглежда някак кафяво , винаги съм ловува животни и след това направо съм ги яла , като братята и майка ми.Това изглежда някак ам не ми изглежда добре , може да е отровно и какво е това оранжевото в стъкленото нещо???Прилича на смула от дърветата.

Риан взе месото и като по аниметата и го напъха набързо в устата и каза:

-Яж ! Опитай го. Сурово месо няма да ядеш повече. Това скъсява живота ти. Може да развиеш бактерии вътре в теб и да умреш,а майка ти не би го искала,нали?

Бузите на Мононоке бяха напълнени и и издути , физиономията й беше страшно кумичка , задържа местото в устата си като не можеше да му отговори.Поради факта , че утата й бе пълна а сега как щеше да го глътне?Започна да се опитва да го глътне цяло но не успя , нямаше смиъл да опитва да го дъвче , защото челютите й бяха разтворени ужасно много.
-а....аз.....

Риан въздъхна,а след това извади месото от устата на момичето и каза:

-Добре... хайде бягай да си уловиш нещо така явно няма да стане.

След това отвори вратата на замъка и добави:

-Гледай да не се загубиш.

-Добре скоро ще се върна.
Сан взе кинжала си като изкочи през вратата и изчезна на някъде , в близкият час бродеше из годите и когато се прибра отвори бавно вратата и се промъкна тихичко.В ръцете си държеше два заека.Отиде до кухнята и видя една книга , стъпи на столът и я хвана като я отвори ,вътре имаше рецепти как да ги сготви.
-Хм ами какво трябва да е сега това ?Дървено е, лажица така пише дали не е някаква билка?

-Не знам. Аз не разбирам от готвене. В книгата си пише пък и заради това я има тази книга. Гледай вътре в нея. Все пак ти си горското момиче.

Той седеше на един стол и гледаше през прозореца на вън вече беше обяд и слънцето пекна през прозореца.

-Хм , значи това трябва да се изчисти първо.
Хвана ножа си и направо закла горките заичета пред очите на Риан започна да маха козината и кожата им като след това ги разфасова.Отиде на мифката и ги изми като продължи да готви след малко се появи при Риън като държеше една вилица и една лъжица.
-Кое трябва да е лъжица?

-Лявото е лъжицата дясното е вилицата. С вилицата се яде месо,а с лъжицата се яде супа и такива подобни работи. Защо ти е лъжица? Какво ще правиш с нея.

-Добре значи с това трябва да . Ам трбва да измеря няколко лъжици сол и се чудех кое от двете е лъжицата.До сега не съм ползвала такива неща.Предполагам е малко очевидно но не бях сигурна кое е това което ми трябва.
Мононоке се върна в кухнята като продължи да готви , изведнъж се чу как нещо падна на земята , беше отворила шкафа и нещата от него изпопадаха.

-Да,но за всичко има време,ще се научиш.

Колкото до падналите неща Риан изобщо даже не им обърна внимание. Той застана близо до печката и загледа Мононоке какви ги бърка там.

-Не слагай много сол защото ако го пресолиш няма да можеш да извадиш солта от там,но ако не е солено можеш просто да си добавиш още малко. Сещаш се?

-Да , ясно .
Мононоке се наведе като започна да подрежда тенджерите и тиганите обратно в шкафа.Скоро Риан усети миризма на нещо което миришеше добре.Момичето погледна часовника и започна да брой чертичките.
-Още 10 и ще се разбере дали става за нещо.За първи път правя нещо подобно.До сега майка ми даваше от мъртвите животни по време на лов .Но ъм, да готвя не съм е опитвала.

-За всичко си има първи път,ако можех да го опитам щях да го опитам,но не мога. Само ти ще трябва да си го ядеш наистина трябва да го направиш хубаво за да ти е вкусно.

-Така е , жалко е нищо ако не е станало няма да пострадаш.Седяла съм седмици без да ям.Не виждам проблем в това да не ям един път за деня.Ще се опитам да не ям повече сурово месо.
Мононоке седеше седнала на земята като чакаше храната да стане готова погледна Риан като продължи да говори.
-Защо едиш от толкова време на този стол и гледаш през прозореца?Някого чакаш ли?

-Дали чакам някой ? Не може да се каже,че чакам някой.Просто си седя и гледам в далечината как земята малко по малко умира.

След това той отново погледна към ястието и се намуси,а след това погледна надолу към нея и каза:

-Ами ти ? Защо не седнеш на някой стол.

-Хм?Стол ъм това.Добре ще седна.
Мононоке се изправи като отиде до масата хвана един стол и го довлече до неговият.Седна на стола като погледна часовника и след това печката, подуши и се усмихна.
-Не ухае толкова зле освен ако не го загоря.Иска ми се земята да не умира но може би това е невъзможно.В края на краищата винаги има нещо което да я убива.

-Да доста добре ухае така,че гледай да не го загориш. От теб може да стане готвачка.

Той обърна стола си към нея,а след това се намести по - удобно и продължи да говори:

-Ами сега ? Какво мислиш да правиш след като вече го няма вълка който те бавеше толкова време?

Мононоке го погледна леко с неразбиране.Какво имаше предвид под бавел.Изведнъж стана като отиде до печката и изваде яденето.
-Ще изпълня заповедите на майка си и не миля че ме е бавела.Хъ???? И това стана кафяво .
Вгледа се в месото като повдигна вежди.Като леко погледна храната с страх.Въздъхна и извади един нож.Преглътна като отряза едно парче и го сложи в чинията си.
-Изглежда по същият начин..

-Спокойно ! Казах ти,че нищо няма да ти стане. Можеш спокойно да го ядеш. Ако аз можех да ям просто щях да ти покажа,но уви.Аз не мога. Хайде сега приятно хапване и внимавай да не се улееш със сока. Тоест това оранжево нещо в стъкленото нещо.

-Добре , ще се опитам.
Мононоке седна на стола като погледна в чинията си , погледна вилицата и лъжицата като се засмили.Взе вилицата и ножа като торяза едно парче и го подуши.Не след дълго го тикна в устата си и започна да дъвче.Усети приятен вкус който до сега не беше, суровото месо нямаше този вкус...Беше действително по солено и имаше вкус на кръв но това.Изведнъж започна да яде по бързо като погледна ока и отпи от него.
-Това е хубаво.

-Казах ти,че е хубаво. Имай малко доверие на създанието което някога е било човек.

След това се усмихна и премести стола си до масата и започна да я гледа как яде:

-Яж по - бавно ще се задавиш накрая.

-Добре.
Забави темпото като започна да яде по - нормален начин.Момичето скоро свърши като леко се облиза и се усмихна.
- Не е било чак толкова зле мисля, че тази храна ми харесва много повече от суровата.Дали и майка ако беше тук щеше да й хареса?

-Може да се обидиш заради това което ще последва,но ти си човек,а тя е животно. Ние не ядем тяхната храна,но ти явно си го правила,а те ядът и наща. За тях няма голямо значение каква е храната. Важното е да са наядени.

-Може би е така , не знам нея вече я няма , както и братята ми.Вероятно някой ден трябва да се примиря с това че съм човек.
Мононоке се изправи като взе чинията и чашата и отиде на мивката , внимателно хвана една кърпа и с нея отвинти кранчетата , зачака да види дали има пара когато беше сигурна че водата е добра , започна да мие чиниите.

-Я ! Ето виж кой се научил какво се прави с водата и кранчетата. Вече поне знаеш за какво се използват. Е нормално е все пак. Ти си човек и това е вградено в теб да можеш да го използваш. Малко или много тялото ти има нужда от домашният уют който предлага един дом и в момента свикваш с това прекалено бързо защото вече го имаш.