Зловещият замък

-Ако и ти се беше изгорил и ти щеше да се научиш.Тези неща понякога могат да бъдат много зли!Може би е така , а може би просто се приспособявам бързо.Не знам дали съм човек или вълк.Имам черти и на двете същества,но да кажем , че ако съществува граница между тези две различни същества , то тогава тази граница ще бъда аз.
Мононоке избърса ръцете си в кърпата и потави приборите на мястото си да съхнат , след това отиде и седна на стола , лягайки леко на масата.И отново погледна Риан в очите.
-А сега ти какво ще правиш , след като имаш вече някой като мен за който да се грижиш?

-При положение,че вълка ти нареди да ме следваш и слушаш не мисля,че ще ми е много трудно да правя и старите си неща защото докато ме следваш няма да ми е трудно да те наблюдавам какво вършиш. Просто ще трябва да съм бавачка докато свикнеш със всичко.

-Разбирам , между другото какво правиш поприцип?Когато те сренахме в гората ти си почиваше но от какво?
Попита любопитно , като го гледаше в димящата глава.

-Ами ... разни неща. Разкарвам се насам натам и нищо интересно не правя като цяло. Сещаш се.

За сега Риан не искаше да казва какво прави точно. След време тя самата щеше да разбере какво точно прави.

-Разбирам , значи си губиш времето като цяло.Как изглеждат другите хора?Имам предвид , всъност..Как се държат до сега съм се срещала само с няколко и съм се ражавала с тях.Но нищо повече , ще мога ли да разговарям нормално с тях?
Мононоке се прозя като изведнъж под масата започнаха да пониква трева.

Малко трудно щеше да стане защото нямаше как тревата да расте под камъка пък и нали Риан беше тук. Нямаше как да расте нещо тук.

-Ами как се държат. Ами нека кажем,че се доближават до моето държание,но има много различни характери. Има мили,агресивни,сексуално настроени и много други видове.

-Ясно , а след като свикна с всичко , ти къде ще отидеш?Ще ме оставиш ли?Нали все пак тогава ще съм подготвена и ти няма вече да имаш дълг да ме гледаш и учиш.Ще се наложи ли да се присъединя към нормалните хора и да живея с тях?

-Това ще бъде изцяло твой избор какво да направиш. Аз спазвам моето обещание,а след това ти какво ще правиш с наученото си е изцяло твой избор. Ако искаш може да живееш и в гората далече от хората,а може и в някой голям град претъпкан с хора. Това си е изцяло твой избор.

Мононоке не каза нищо като обърна глава на другата страна и затвори очи.Започна да си мисли разни неща , чудеше се какво би избрала.Не след дълго проговори отново.
-А ако искам да отана тук ще мога ли?

-Може би ще можеш,но ще си напълно сама тук. Ако си мислиш,че ще ти бъде забавно не е така. Мястото е прекалено голямо,а когато си сам е "студено" тук. Дано разбираш за какво ти говоря. Просто няма какво да се прави тук когато си сам. Прекалено е голямо.

-А ти?Къде ще отидеш няма ли да останеш тук?
Обърна глава като го погледна и се надигна и в следващит момент се облегна на стола, а очите й се съсредоточиха някъде извън прозореца в мрака.

-Аз ли ? Ами не знам. До тогава може да не съм такъв какъвто ме виждаш. Може би ще се завърна там от където съм. Някой ще се намери който да ми каже от къде съм бил. Все някой може да ме познае.

-Да не би да нямаш спомени от момент в който си се превърнал в това което сега си?
Мононоке погледна прозореца в който виждаше отражението на мрачното същетво седящо като човек до нея , и в следващият момент виждаше себе си която преличаше на човек.Каква беше разликата от сега и преди?Ако той можеше да има лице какво би било то?

-Може би,но не е нужно да разпитваш чак толкова много. Трудни въпроси задаваш. Задай ми някой по - лесен въпрос от този.

Той гледаше към нея и забеляза,че гледа към прозореца,а след това проследи погледа и с нейния и видя същото като нея. Беше странна гледка.

-И аз нямам спомени , никога не съм имала.Не вярвам , че това което майка ми каза е истина.Не е възможно да съм се родила заедно с братята си.Да съм била в кошарата където ги е родила и тогава да съм се появила.Тя ме лъжеше всичките години иска ми се да разбера истината.И ти искаш да разбереш истината за себе си , предполагам , че това ни свързва поне малко.
Очите й не се откъснаха от прозореца дори когато погледите им се засекоха.Единсвеното нещо което виждаше момичето сега беше размазаните образи в прозореца.

-Аз мога да открия истината,но нека кажем,че просто не искам,а майка ти вече ми каза и без това какво се е случило. Тя просто ми е прегризала врата незнайно защо. Е тя си е имала причини явно така е трябвало.

-Прегризала е връта ти?Веднъж майка ми разказа тази история с подробности.Не знам защо но ми каза да я помня добре.Всичко се случило в тази гора нали така?Прегризала го е не защото е искала , била заблудена от миризмата на демон който преследвала.По-някаква причина докато ходела през гората в храстите , по време на преследването на този демон усетил една и съща миризма от две посоки.В едната посока била по силна и там открила момчето , майка решила да убие първо единият и след това другият.Не знаела кой е истинският но демонът можел да разделя тялото си на две.И тогава изведнъж прегризала връта на момчето.Но докато го правила разбрала , че това е обикновенно момче и боговете я проклели.Проклели я да бъде бог и да страда с годините , но единственият начин да изкупи грехът си е бил , да спаси едно човешко дете и да пази тялото на това момче в нещо като огърлица която и дали.Това ми разказа майка.

Риан прие нечий човешки вид,а след това си вдигна ръката и там се появи медальонът който вълчицата му беше дала. Той беше провесен и Риан го държеше за синджирчето. Целта на това превръщане беше,че той с това лице ще можеше да изрази емоция. След това погледна към Мононоке и каза:

-Сан ето тук се крие тайната на майка ти,НО ! за сега няма да бъде разкрита.

Медальона отново изчезна,а той се усмихна един вид психическо.

Мононоке за миг потрепна, а по гърбът й я полазиха студени тръпки.Това лице беше плашещо.Защо медальонът й беше внего.Богът на гората беше забранил да го предава на някого дори на момчето което е изгубило тялото си.Трябваше да отнесе тази тайна в гроба.Защо му го е дала?И какво в действителност има там , момичето не вярваше ,че вътре имаше просто едно тяло.
-Предполагам щом ти го е дала има своя цел.Която отведе в гроба според мен там не се крие просто едно тяло.Не вярвам за има това вътре не е логично.Може да съм дивачка и да съм огледана от животни , но имам съзнание и мога да мисля, да видя нещата такива каквито са.

Отново се върна още по - плашещата форма на тялото си която беше пушека,а след това каза:

-Няма нужда да го мислиш. Аз вече разбрах какво е това и вече знам за какво служи. Единственото нещо което остана да направя е да разбера как да го активирам и как точно действа след активацията.

Мононоке отново погледна през прозореца , който беше леко открехнат.Отвъд мрака виждаше малките светулки който светеха .Живеещи една вечер и след това никога повече не проблясват.Отново тишината обвзе стаята.Тя погледна огърлицата си като я махна и взе един от зъбите.Като го сложи на масата пред него.
-Сега тя е просто мит , мит който рано или късно е изчезне.Прахта й одавна заедно с костите ги няма.Просто изчезнаха така ще изчезне и споменът за нея.Боговете са странни същества било хора или животни.Всеки един от тях има недоизказани думи.Но една тяхна частичка може да те накара да видиш всичко през техните очи.Така ми каза един път духът на гората.Предполагам че ще ти помогне , това е последното от нея , зъбът й с който е убила много същества.

-Това там най - вероятно е моето тяло. Тя спомена нещо след като я убих,че е иронично как създанието което тя е убила преди сега то нея убива. Тя говореше за мен. Аз съм бил онова момче на което тя е прегризала врата преди десет години.

-Въпреки ,че живях толкова години с нея и до ден днешен никога не знаех какво се крие зад очите й.Каква е разликата между богът и един човек който умее магия , който може да се бие или да се разбира с животните?Веднъж ми зададе този въпрос и каза , когато го отговориш мене ме няма.Иронията винаги е присъствала в живота й , преди много много време когато все още не съм се родила много назад в времето , преди тя да се появи като вълк е била човек.Когато научих как се е превърнала в вълк , гърлото й е било прегризано от вълчият бог .След като се събудила вече е имала лапи и козина а от тялото на вълка е било останало само този амолет.Така било започнало всичко така и ще свърши.Не знам защо , може би си внушавам но тя не е предала силите си , напротив тя ги е задържала и накрая е върнала лентата назад.Може би е така а може би има нещо друго в цялата тази история.Но в този кристал има нещо повече от твоето тяло.

-Мисля,че разбирам на къде биеш. Тя просто си е направила "backdoor". С други думи задна вратичка. Щом не е само моето тяло там значи и нейното е вътре. Тя каза,че когато е прегризала врата на това момче се е случило нещо и съм се появил аз. Това е подобно на нейният случай и може би заради това тялото ми е запечатано там заедно с нейното човешко тяло и когато бъде освободено моето и нейното ще бъде и тя ще е жива,но като човек и отново ще може да бъде с теб като човек,а не като вълк.

-Всичко щеше да е така както ти казваш , но има една малка подробност.Която е доста съществена и я забравяш.Демонът който беше в нея той изяде душата й.Какво е тяло без душа? Просто една черупка.Дори да е оставила тази вратичка , не мисля , че ще стане нещо повече от това да видим женско тяло което е вече мъртво.Тя няма душа вече не съществува.Отговорът е друг , но тя го е знаела.И не е искала да ни каже, но също така ние не го знаем и ще е нещо което не предполагаме.А й тя нямаше воля да те прокуди от гората.Когато навлязохме ми каза да не се пренасилвам и да внимавам какво правя , да не си отпускам ръката.С една дума тя е знаела ,че ти си там .Има толкова много неясни неща и в края на краищата има една пътека от следи оставени от нея.Ще трябва да се помъчим и да я разгадаем.