Северните ледове

-Е тогава работата ти е лесна , но аз държа да се спусна в една гонитба с ветровете докато нося моят партниор на гръб.
Мононоке отвори очи като ги разтърка и се огледа като лисунгер, вълкът прие човешката си форма като бавно стана и зачака Риан да стане за да могат да тръгнат.
-Ох заспала съм ...

Риън не беше легнал,а само се беше облегнал той се оттласна от стената,а след това премина до Мононоке,погледна я и каза:

-О да така беше спяща красавице. Хайде ставай. Намерихме кой да развали заклинанието на това нещо,но преди това старче няма да е зле да ми го върнеш.

Мононоке се изчерви като веднага стана и се изтупа , оправи си косата и погледна вълкът.Той се наведе като взе кристала от земята и го хвърли към Риан.Изведнъж се усмихна като тръгна към изхода.Сан тръгна след него , изкачиха стапалаа и когато излязоха Риан видя един голям вълк който се трансформира в кон , беше чисто черен и тук таме през тялото му преминаваше електричество.
-Това е Гръм не обича да говори много , той е богът който пази метала в тази долина.Е Сан скачай , Риан защо не яхнеш Гръм?
Сан скочи върху вълкът , погледна Риан и премига не знаеше какво се случва , дали беше спала дълго време?

Риан отиде пред коня,а след това го погледна в очите и наклони глава. След това го погали между ушите и каза:

-Хайде момче ние черните трябва да се подкрепяме.

След като каза това се превърна в пушек и се качи върху гърба на Гръм,но за сега предпочете да остане в тази си форма.

Гръм се обърна и го погледна в очите който нямаше.Обърна се и когато мононоке и вълкът тръгнаха , той тръгна след тях.Копитата му дрънчаха но сякаш политаше за момент.Риън виждаше как Мононоке се сливаше с белите пламъци на белият вълк.Сан се обърна като го погледна.
-Риън къде отиваме?

Черният дим се размърда,а след това се чу глас:

-Отиваме към друидско село. Там трябва да намерим друид на име Ниниан или нещо от този сорт беше. Сложно име,но какво да се прави... друиди.