Древната родина на Дракона, Спомен от предишен живот

Далеч, далеч в земите отвъд моретата на Илйеа. Имаше остров красив и величествен, той бе дом на величествени крилати създания. Те бях огромни, бълваха огън и пазеха древната мъдрост. Крилатите господари... В онези стари времена прекрасните дракони не бяха застрашен вид. Нямаха нужда да убиват, за да поддържат живота си. Те бяха свободни.
Ниниан отвори очи. Почувства слънчевите лъчи, които приятно нагряваха люспите и. Хладния морски бриз приятно подухваше между прострените и отпуснати криле. Толкова беше нещо я тревожеше. Някакво необяснимо безпокойство глождеше душата и и не я оставяше да се порадва на хубавия слънчев ден.
-Господарке Иф. - чу се тътнещ глас в далечината. Този глас... Познаваше го. Знаеше, че го е познавала цял живот. Видя го да се приближава порейки въздуха с разперените си криле. Беше могъщ, и вдъхващ страхопочитание, но незнайно защо у нея будеше само усещане за любов и привързаност. -Те идват господарке. Трябва да се махнете, да се спасявате.
-Не, Атеш! - името само се изтръгна от устните и както и думите, които го последваха. Сякаш бе страничен наблюдател в собственото си тяло. -Ще остана. Това е моят дом. Ти тръгвай, не ме чакай.

- Няма да си тръгна без вас! - Отвърна Атеш. Люспите на клепачите му се напрегнаха,крилете му се вкамениха и той продължи да лети надолу към нея.В очите му проблесна сълза. Горещината на сълзата пробуди сари детски спомени в Хава.Спомени за малкото синекосо момченце и неговия брат. Привързаноста към Иф беше същата и това ново чувство го изненадваше. Знаеше, че е той, знаеше че вижда себе си и усещането беше едновременно негово и едновременно на величественото крилато създание. - Моля ви, господарке Иф, тръгвайте незабавно. Още имаме време!

Ниниан стоеше зашеметена и гледаше през очите на Иф. Атеш летеше все по-близо и по-близо, докато не кацна на крепостната стена до нея. Тя положи нежно люспеста лапа върху неговата. Нин забеляза, че нейните люспи са с карамелено-златист цвят, а неговите са небесно сини. В душата и се надигна силно парещо чувство на тъга и носталгия. Усети как Иф търка гальовно муцуна в тази на Атеш.
-Върви - прошепна с дълбок глас.- Поне един от нас трябва да живее. Моето време бе предопределено. Няма да изоставя замъка и народа си. Те избраха мен да ги ръководя и няма да ги предам точно сега.

- Сигурна ли си? - попита Атеш с дълбок, но тъжен глас. След това въздъхна и каза. - Ще ти помогна, но ако ли не ще си тръгна, тогава идвате и вие господарке Иф!
Хава не бе сигурен какво ще стане. Усещаше гореща тръпка. Сякаш Иф ще се ръзплаче.
Атеш литна и я привика. Не бе сигурен дали планът му ще подейства да я примами, да си тръгне с него. Единствено Атеш виждаше, че го гледа със дълбоко самочуствие и криеше тъгата си дълбоко в себе си. Хава изненадан гледаше себе си като одражение в нейните очи.

Иф разпери гордо криле. Нейните, до колкото можеше да забележи Ниниан, бяха по-големи от тези на Атеш.
-Никъде не отивам! - прогърмя като тътен от мълния гласа на господарката. - Това тук е моят народ. Нося отговорност за тях. Ще се бия.
После Нин усети как полита надолу като орлица и се рее над осеяните с малки въоръжени човечета поля. В гърдите и се надигна парещо дихание и в следващия момент от устните и се изстреляха нажежени до бяло пламъци. Смътно усещаше как Атеш я следва и някак си вътрешно знаеше, че той няма да я изостави. Трябваше да го спаси, да му каже да се върне, но знаеше, че ще е безполезно. Една самотна кървава сълза се търкулна по люспестата скула на Иф.
-Прости ми... - прошепна безгласно Крилатата господарка и Ниниан усети цялата тежест на кралския и товар и мъката, която сковаваше сърцето и като пранги.

Атеш я следваше с пълна скорост и гледаше как отива към безмилостната битка.
- Варнете се, господарке Иф. - извика с все сили Атеш, но отговор не чу. Спусна се в битката заедно с нея, но тя не подозираше къде се намита точно. Само видя, че към нея лети копие. Атеш пое дълбоко дъх и истреля големи черни пламаци, за да прогори долгото над два метра копие. Чу се гласът на Атеш.
- Спасени сте, ваше величество. - но отново не чу нито дума и отново се спусна в яростната война. Атеш я последва и Хава усети горещо чуство, което му напомни как бе защитаван от по-големия си брат Хоулел.

Ниниан усети ужаса вледенил кръвта на Иф, когато чу как Атеш се впуска в битката. Перспективата рязко се смени, след сложната въздушна маневра на Иф.
-Махай се от тук - прохриптя ядно тя точно до ухото на Атеш. -Спасявай се! Изчезвай от тук!
Тя отново полетя рязко надолу и изпепели копие, което летеше право към дясното му крило. Тревогата се надигаше като ураган в тялото и. Имаше лошо предчувствие. Много лошо... Остра болка в ръката сякаш разкъса света и. Тя проследи сведения поглед на Иф и видя огромно копие пронизващо тежката люспеста лапа точно през средата. Иф внимателно обхвана копието с другата скована лапа и го изтръгна рязко.
-Махай се Атеш! - извика отново Иф. - Това не е молба! Спасявай се!

Атеш тежко въздахна и отлетя при господарката си, прошепвайки и на ухото.
- Стой и си почивай, а аз ще те защитавам и ще те предпазя на всякя цена, дори да трябва да се пожертвам. - той разпери гиганските си крила над нея и бълваше черния си жежък огън към всеки противник, който ги заплашва. Изведнъж няколко дребни за драконовото око войници се изправиха срущу Атеш. Те го прободоха по левият заден крак и дясното крило, но и те станаха на пепел. Атеш чу, че Иф проговори, но не я разбра и я помоли да повтори, и докато се обърне тя литна с тежко ранения си крак във въздуха. Разтревожен с последни сили литна и последва господарката си.
- Изчакайте, ваше величество. - той неможа да я настигне, поради причината, че имаше по-малки криле от Иф. - Няма да ви позволя да поемете всичко сама господорки Иф.

Ниниан видя как пред очите на Иф падна червената пелена на гнева. Бяха ранили Атеш. Драконицата се спусна с цялата си ярост към рояците войници и изпепели част от тях с дъха си горещ като ковашка пещ.
-Пази се Атеш! - извика тя към въздушния дракон, но той не я чу. Огромно огнено копие се заби в здравото му крило и той започна бавно и мъчително да губи височина.
-Нееееееееееее! Атеш! - Изпищя Иф, но вече бе късно. Той летеше надолу към гибелта си. - Атеееееееееш!
Тя се спусна да му помогне без дори да се замисли за собствената си безопасност и това и изигра лоша шега. Остра болка в гърдите я накара да сведе поглед към туловището си. Огромно стоманено копие стърчеше от гърдите и.
-Не - изхриптя в предсмъртна агония Иф и Ниниан се събуди с писъци в собственото си тяло.