Подножието на палнините Адарин, на границата с равнината Кабхан

Мракът обгръщаше в нежните си обятия нежната зеленина покриваща скрития храм. Тишината наоколо бе оглушителна. Ниниан стоеше приседнала на стълбите до тайния вход и чакаше Риан. Сърцето и блъскаше в гърдите като малка птичка. Всеки път, когато се срещаха тайно ставаше все същото. Пеперуди пърхаха в стомаха и, страните и се обагряха в нежно розово, а ушите и сякаш пламваха в огън.
Тежки стъпки отекнаха по каменния под и тя се затича в прегръдките на въздушния.
-Риан! - изписка щастливо в ухото му и неохотно се плъзна надолу по тялото му, разплитайки здравата хватка на ръцете с
-Какво е станало. Изглеждаш странно...

Риан се наведе,а след това изправи момичето и я погледна в очите. Той си сложи ръцете върху раменете на Ниниан,а след това си допря устните до нейните. Нейните устни бяха толкова хубави и топли. Това беше едно от любимите му неща. Да впие устни в нейните. Винаги когато трябваше да се срещнат той чакаше този момент беше толкова красив. Този път целувката продължи доста по - малко от нормалното,а след това той се отдръпна и я погледна в очите,а след това каза:

- Ниниан аз... трябва да замина на мисия. Мястото е гората Лиадан. Там е моята мисия според мен ще бъде доста забавна мисия,нали?

След това той се усмихна широко.

Ниниан се засмя весело. Шегуваше се разбира се. Никой не определяше разходките до гората Лиадан като забавни. Тя го чукна леко с юмрък в гърдите.
-Ако повториш още веднъж думата "мисия" може и да ти повярвам. Стига Ри, наистина ли мислеше, че ще ти се вържа? Постарай се повече следващия път...
Тя му обърна гръб и разсеяно почна да си играе като кара цветята във фугите между каменните плочи да цъфтят. Очакваше той да се приближи до нея и да я прегърне. Обожаваше, когато я притискаше в обятията си. Ръцете му бяха едновременно нежни и силни. Лека усмивка заигра на устните и и тя вдигна поглед към бледата пълна луна.

Риан се доближи до Ниниан,а след това стана това което тя чакаше. Той я обгърна с ръце,а след това премести косата и с една ръка настрани и я целуна нежно няколко пъти по врата,а след това се вдига на горе и каза тихо на ухото и:

-Мисията не беше шега.

След това той отново отиде по надолу и я целуна още няколко пъти за да я разсее от това което той каза току що.

Ниниан замръзна като вкопана. Нито мускулче не потрепна в тялото и.
-Какво. Каза. - прошепна задъхано тя, сякаш някой я бе стиснал за гърлото и не и даваше да диша. - Не ми го причинявай Риан. Моля те. Кажи, че се шегуваш.
Тя се обърна рязко и срещна погледа му. Сериозен, непоколебим, решителен... Той не се шегуваше, наистина мислеше да иде в Лиадан. Една самотна сълза се търкулна по скулата и.
-Защо. - прошепна немощно тя. - Защо ме оставяш?

Риан си сложи ръката върху бузата на Ниниан,а след това избърза сълзата която се търкули надолу по бузата на Ниниан,а след това се усмихна весело и каза:

-Недей да тъгуваш. Знаеш,че аз ще се върна. Не съм като другите и знаеш,че не вярвам на историите които се говорят за тази гора. Аз също искам да отида там. Това не е само мисия която ми беше възложена от по - висшите от мен. Аз самият го искам. Разбираш ли ме? Единственото нещо което искам от теб е да не тъгуваш и да продължиш да живееш. Да живееш без да мислиш за мен !

Ниниан го погледна ужасена. Как можеше да и говори така. Да забрави за него?! Как би могла...
- Не говориш сериозно. Моля те Риан не заминавай. Никой не се е завръщал от Лиадан. Колкото и да си различен, не можеш да си сигурен, че ще се върнеш.
Тя вече хлипаше отчаяно. Той не можеше да я остави. Риан бе единствения, който я разбираше. С когото можеше да бъде себе си. А сега щеше да си тръгне и да я остави. Нямаше да го понесе.
-Аз... - започна неуверено друидката. - Ще те чакам. Когато се върнеш аз ще бъда тук за теб. Ако... все още го искаш разбира се...
Сякаш бяха минали векове, откакто като деца двамата се бяха заклели да останат заедно завинаги. Ниниан пред себе си признаваше, че обича Риан, но не бе убедена, че той споделя чувствата и, още повече сега, когато искаше да я остави. Тя прехапа език решена да не му разкрива нещо от това, което изпитва.

Риан я целуна по челото,а след това отново се усмихна опитвайки се да пренесе тази усмивка и на нейното лице той каза:

-Спокойно. Единственото нещо което ми трябва е да вярваш в мен,че ще се върна. Друго не е важно. Знаеш,че вярата е едно от най - силните оръжия на тази земя. Пък и все още не съм тръгнал. Имаме още няколко часа заедно. Тръгвам при изгрев слънце. Това са около четири часа. Аз самият го избрах. Ако някой се е върнал от там аз ще съм този някой,а след това ще разказваме на внуците ни как съм се завърнал от там !

Ниниан остана без думи за миг. "Внуците ни"? Може ми той също искаше да остареят заедно.
-Ще се върнеш! - заяви тя решително. - Ако не си върнеш сам, аз ще те намеря и ще те върна тук при мен. Никога няма да се откажа от теб. Кълна се! Когато се върнеш...
Тя замълча. Искаше да каже, че ще се оженят и ще си направят куп малки дечица, но в крайна сметка реши, че това е нейната мечта, а не неговата.
-Ще бъда тук - прошепна тя вместо да изкаже на глас мислите си. -Винаги ще бъда тук за теб.
Нин се надигна на пръсти и го целуна по устните. Кратка, сладка целувка, като крилца на пеперуда по устните, който оставяше след себе си сладко горчиви тръпки.
-Ще се върнеш при мен нали? - попита тя с надежда, наблягайки на последните думи.

-Разбира се,че ще се върна при теб Нин. Вече ти казах,че аз ще съм първият който ще се върне от там и ще стана герой,а ти ще станеш сама по себе си героиня. Всяко едно село ще говори за това какво е станало там когато се завърна. Ще измислят истории за това какво си правила докато ме чакаш и какво аз съм правил докато съм бил там. Ще е като приказка. Представи си го само. Тази приказка може да се разказва дори и на децата по цял сват преди да заспят.

Ниниан въздъхна тъжно. Риан винаги бе такъв мечтател. Виждаше приключения и слава във всичко. Сляпо вярваше, че животът е приказка и ние трябва да си заслужим правото да сме главни герои в нея. Той бе типичен въздушен. Отнесен, мечтателен, готов да се впусне с главата напред във всичко стига да има и намек за приключение. Ниниан бе пълна противоположност. Спокойна, уравновесена, здраво стъпила на земята. Не вярваше в чудеса и винаги разчиташе само на себе си... Е, и на Риан.
Тя се наведе и го целуна, но много по-дълго и страстно, отколкото го бе целувала някога преди.
-Обичам те Рин. Само смей да не се върнеш при мен...

Рин също отвърна на тази същата целувка със същата страст,а след това се отдръпна и хвана Нин за ръката. Той я завлече до стъпалата,а след това той седна там и я сложи в скута си като я целуна отново и каза:

-Аз също те обичам Нин и ти обещавам,че ще се върна ! Знаеш,че не трябва да ме подценяваш защото ти си моят късмет,а когато моят късмет ме подцени наистина става лошо,но ти си знаеш,че аз съм роден за да бъда герой !

Заяви той шеговито и се засмя.

Ниниан се сгуши в прегръдките му и отпусна глава на гърдите му.Страхуваше се за него. Не искаше да го изгуби. Тя се усмихна и потърка нежно нос във врата му.
-Какво ли ще каже баща ти, като разбере, че си влюбен в друидка от земния клан? - попита тя шеговито в опит да промени темата на разговора. Слонът си остана в стаята, но двамата с Риан взеха негласното решение да се правят, че той не съществува. Поне до сутринта...
-Знаеш ли... винаги съм си мислела, ме най-големия ни проблем, ще е да убедим родителите си да приемат връзката ни.

-Според мен баща ми тук няма правото на глас ! Аз съм решил вече,че ти ще си моята любима и той няма да успее да ме разубеди. Колкото до твоите родители,май там ще е малко по - трудно защото все пак си момиче и те си позволяват да те командват малко повече от момчетата и имаш по - малко право на глас,но трябва да ги убедиш след като се завърна.

Нинан вдигна предупредително вежда. Не обичаше да я подценяват само защото е момиче.
-Колкото ти имаш право на глас, толкова имам и аз - заяви нахално тя ставайки от скута му. - Аз също мога да отстоявам волята си и мнението си. Не забравяй, че аз също имам сила не по-малки от твоите!
Тя се изправи и цялата зеленина наоколо сякаш се изпълни с пращящи зелени искри. Ниниан бе ненадмината в земната магия и бяха малко онези, които смееха да я подценяват.
-Внимавай Риан - каза тя с леден глас. - Аз също съм способна да изразя мнение.

Риан едвам се сдържа да не се засмее,но накрая не успя и накрая една тънка усмивчица се появи върху лицето му,а след това стана малко по - голяма и накрая почна да се смее. Той остана на мястото си и каза:

-О ! Колко си сладка само когато се опитваш да се правиш строга,а ти си толкова мило момиче и не ти отива да се правиш на строга. Когато го правиш ставаш много сладка и ми иде да те нацелувам цялата. Трябва наистина да се видиш отстрани.

Ниниан се опита да запази сериозното си изражение, но не издържа дълго и се предаде в чакащите обятия на Риан.
-Ужасен си! Дори не мога да ти се ядосам като хората.
Тя меко погали бузата му и прошепна нежно.
-Ще ми липсваш. Много ще ми липсваш. -двамата замълчаха в опит да избягнат темата за заминаването. Поредната сладка и дълга целувка прекъсна мрачното им мълчание. Пръстите на Ниниан се заровиха в платинено русите коси на въздушния. Тялото и сякаш оживя и по своя воля се притисна към неговото. Нямаше да го остави да замине без да му остави нещо за спомен.

Риан се настани по - удобно след като тя отново се върна при него,а след това последва и целувката който той отново чакаше с нетърпение. Така топла и нежна целувка. Той също отвърна на тази целувка като започна да се заиграва с езика на Нин като въртеше неговият около нейният и леко го притискаше от време на време. Той през това време я обгърна с ръце и я притисна още малко за да може да усеща тялото и по - добре със своето тяло и продължи тази целувка.

Ниниан прекара дълго време изгубена в прегръдките на Риан. Толкова дълго, че накрая хоризонта започна да се обагря в розово. Неземно красивата гледка обаче събуди тъга, а не радост в душата на друидката. Тя погали нежно бузата на Риан и двамата осъзнаваха, че това е тяхното сбогуване. Тя целуна тъжно въздушния по челото. Жест на благослов традиционен за земния клан.
-Нека горите бдят над теб - прошепна тихо Ниниан думите на древната молитва. - Нека тревата те води по пътя ти. Нека земята ти топли в прегръдка си. Нека горските пътеки те проводят обратно при мен. Бъди здрав и се върни жив.
Тя запечата благословията с нова целувка, този път по устните. Сълзите и се стичаха мълчаливо по бузите. Имаше предчувствие, че той няма да се върне. Нещо в нея просто отказваше да повярва, че той ще успее.

Риан се изправи,а след това се изтупа от прахта която беше полепнала по дрехите му. Не,че имаше голямо значение в този момент защото най - вероятно наистина нямаше да се върне,но той искаше да накара Ниниан да вярва в това,че той ще се завърне:

-Нин аз ще се завърна. Обещавам ти!~ Много те обичам и тази обич ще ме върне обратно при теб. Благодаря за пожеланията и прочие,но сега аз ще трябва да тръгвам.

След като каза това той я погали за последно и я целуна по челото и се обърна започвайки да върви към изхода на сградата.