Зпознанството в Гората Лиадан

Хава следеше стъпките на брат си Хоулел до Гората Лиадан. Той като стигна до центара на гората на едно дърво висеше красиво облечено с бели дрехи момиче, а наоколо имаше съмо сняг. Сякаш тя го контролираше.
- Какво правиш тук, на такова пусто място? - Попита я сенекоското. Тя се обърна и пусна чаровна усмивка. Тогава отново заваля бял кото сребро сняг. Хава вече беше убеден, че тя владее снега и той любопитно я запита
- Ти ли образуваш снега? - Хава се усмихна и я попита как е името русокосата девойка която стоеше на високо в дървото.

Още от древността Юки-Онна бяха създания на мрака. Те се криеха в сенките на снежните бури. Причиняваха какви ли не бели, но носеха и радостта на зимата и празниците. Зимната ваканция щеше ли да е забавна без сняг? Живота щеше ли да е интересен, ако нямаше малко студ и красота в себе си.
И така както моите предшественици, така и аз криех се, пазех се от другите създания, защото стреля от чистя светлина щеше да ме порази, а един ден и това ще стане. Още от онзи ден, преди хиляди години, когато умрях в снежната буря, още от тогава помня само болката, но и величеството, което носеше снега, леда, зимата. И затова станах нейна дъщеря, нейн затворник.
Момчето, което се появи не се различаваше от другите, но цвета на косата му ме учуди. Не е често срещан синия цвят. Огледах го внимателно. Можех ли да му вярвам? Защо не. Ако ми направеше нещо щях да запратя малко сняг и студ в сърцето му.
-Инари. А ти? - казах тихичко с глас, който сякаш не беше реален. Но аз преди всичко съм дух, нищо повече.

- Аз се казвам Хава. - любезно отговори на Инари. Той не бе сигурен човек ли е или не, но си замълча сякаш не се е замислял за това. Странното за което се замисли е, че тя вървеше твърде плавно за човек. Хава се довери на Инари и я попита
- Ще ми помогнеш ли да намеря моят по-голям брат. - Той я погледна с насълзено лице. Той се разтрой за брат си.
- Ако неискаш няма проблем. Няма да ти се расърдя.
Синекосото момче сведе глава от своята трудна задача да намери брат си Хсулел Рен. Хава се замисли отново дали да и се довери за тази трудна задача. Хава каза.
- кой знае къде се скита или в каква беля се е забъркал. - Съобщи момчето на Инари.

-Стига да мога бих ти помогнала.
Казах му и се огледах. Как по-точно да му помогна? Аз създавам само студ, не мога повече. Но може би.
-Мисля, че дори се сетих, как да покрием по-голяма територия.
Наведох се и хванах малко сняг. После свалих обувките си и свалих всичко, което ми беше ненужно. По-точно останах само по снежно бялата рокличка. Погледнах към ръката си и започнах да поръсвам около себе си, а около нас да се образува нещо като под. Той се издигна нагоре, и все по-нагоре към небето, докато накрая не се издигна над цялата гора. Сега остана само да приема в себе си снега и студа, който я обгръщаше.

Хубава идея си памисли Хава. Той избърса сълзите си с ръкава на блузата му.
 - Много си мила. - Хава се усмихна отново.
 - Не съм сигурен дали е близко до гората дано е. Той избяга да приключенства преди три години. - Огледа се Хава то вече цялата гора била покрита със сняг
 - Остави не си хаби силите. Аз ще се опитам да го намерия сам. - Каза момчето.
 Той взе снежна топка и се замери по нея в смисъла на шегата. Като я удари топката той избухна в смях, поради присината, че бе покрита със сняг. отново се натъжи и и каза.
 - Благодаря, че ми помогна да разбера, че го няма в тази гора. Съжалявам, че запознанството ни беше таков, ако искаш сега да се повеселим с една снежна битка? - Хава мило се усмихна на Инар, която положи толкова трут за нищо.

Явно брат му го нямаше, което наистина съжалявах. Можеше и да съм изгладена от лед, но дори и аз чувствах, по-точно чувствах по-силно от другите и не позволявах емоциите да ме владеят. И ето, че за кратък момент, много кратък бих казала усетих тъгата му, а времето си каза думата. За същия кратък момент лек снежен ветрец се разнесе и донесе тъга с себе си.
-Може и да се съглася да водим снежна битка, но ..
Преди това исках да направим нещо друго. Сложих ръкавица на едната си ръка и го хванах за ръката с нея. За кратък момент просто се откъснахме от плочата от лед и се понесохме по въздуха, а под нас се виждаха снежинките, които ни носеха.
-Просто ми прави компания докато правя само убийствени неща.
И сигурно се чудите, какво искам да кажа с това .. Ами просто слънцето не ми влияеше особено добре. Да можех да се разхождам в слънчево време, но тогава щеше да ми е нужно цяло чудо, за да не убия шепа хора за енергия.

Хава се шокира от думота „самоубийствени неща„, но се досети, че се шегува с това. Той разбра, че тя не е човек, а дух. Просто един мил дух контролиращ студа. Ракавицата с която го хвана за раката беше толкова топла, че стопли замръзналата му от студа рака.
 - Бласгодаря ти отново Инари. - С наклонена глава каза синекосия човек на момичето, но все пак с усмивка.
 - Много е красиво. - Хава любезно се подмази на русокосата Инари.
 - Ще започваме ли вече с войната със снежни топки? - Малчугана започна да я моли. Той не бе виждал такова приключение и затова него го беше стра. Той си мислеше дали тя го усеща, но не бе сигорен за това. Той знаеше, че го е страх, но му бе приятно да общува с нея. Замисли се Хава и разбра, че почти прес цялото време се бе усмихвал. Синята му косата блестеше на белия сняг. Той искаше играта да започне за да загрее, че му бе станало твърде студено, той бе свикнал на студ, но не на чак толкова много стут.

Докато се реехме със Студа усетих, че му става студено и веднага ни смъкнах. Явно просто топлите създания не можеха да видят света като мен. Е както и да е.
-Ами добре. Искаш ли помощници?
Леко се дръпнах от него и свалих ръкавицата. Отново я пъхнах в единия джоб на роклята си. Поогледах се и само тропнах с крак, а цялото място заприлича поля покрита с най-мекия снежец. Просто идеален за снежни топки. Застанах на колене в снега и започнах да правя снежни топки, но накрая просто започнах да си правя снежен човек. Исках си помощник.
-Истината, е че мога да контролирам Зимата, снега, леда, студа. И мога да съживявам създания правени от тези неща, но на слънце умират. Снегът трябва да прави, това което най-добре може. Да се топи.

- Хаха, знаех си. - изкрещя Хава зарадван, че е познал кокво умее. Той отиде до нея да и помогне с снежния човек. Той отиде да намери камаки и клечки, но за носа не се сещаше, но няма значение. Като се върна и зададе същия въпрос.
 - Какво ще е за носа. - Хава стоеше и чакаше да измисли. - През това врем заваля отново сняг. Хава каза.
 - Виж какъв хубав сняг вали Инари, това го правиш ти нали така. Немога да повярвам, че едно Юкки- онна е способно на толкова красиво нещо. - подскочи усмихнат Хава. Потърка синята си коса и тая блесна. Хава видя един елен.
 - Виж Инари елен. - Той бе толкова весел, че забрави за брат си. Хава се сети какви моменти е имал с Хоулел. Синекоското нямаше яке и започна да му става много студено.
 - Отивам да намеря дърва за огън. -каза Хава, но се сети, че Инари нетърпи топло.
 - Като се замисля няма да ходя. - весел съобщи на русокосота.

-Няма проблем за дървата. - побързах да му кажа, защото дочух как зъбите му тракат. Беше забавно с него. Беше като дете. Сигурно и аз преди съм била като него, защото сега виждам само белота и сняг. Смразяващ, убиващ сняг и нищо повече.
-Ето там има дърво.
Казах му и се затичах натам. Като отидох до него с ръката ми се появи ледена секира и започнах да сеча дървото. А когато падна започнах да викам победоносно. Сякаш бях убила хиляди войници само с един замах. Ама и аз си бях дете по душа.
-Хайде сега да направих огън.
Обрах малко съчки паднали от дървото и ги събрах на едно място. После се огледах. Щеше да му е по-топло ако имаше иглу. Запретнах ръкави, метафорично казано и около нас се оформи голямо иглу.
-Дано сега не ти тракат зъбите. - и се подсмихнах.

- Благодара отново, ти направи толкова много за мен,а аз нищо не направих. - Каза с усмивка на лице Хава.
Той отиде до огъня да се згрее от целиа този стут. Не, че не му харесваше снега, но просто не бе свикнал. От останалите клони си направи легло за да се наспи.
 - Лека нощ Инари. - Каза Хава, но цяла нощ неможа да спи от целия весел ден. Изведнъж Хава кихна и гласът му спадна, сякаш се е разболял. Той се доближи до огъя, за да му е по-топло и съобщи неприятната новиноа на Инари.
 - Май се разболявам Инари. - той незнаеше как ще реагира русокоската към странната новина.
 Синекоското затвори очи, за да се опита да заспи, но неможеше да заспи засъжаление. Той погледна снежния човек, който направиха и си мислеше за този страхотен ден.

Гледах момчето и просто се чудех, защо изобщо стои близо до мен. Та аз символизирах нещо, което беше хем красиво, хем можеше да умреш от него. А не исках никой да умира, никой да измръзва и никой да не се разболява. Приближих се до огъня и усетих как силите ме напускат бавно. Тялото ми се стопля и приех нормалната за човек температура. После отидох до него и го прегърнах, колкото да не му е студено.
-Истината, е че направи достатъчно. Важно е да повярваш в това, което виждаш.
Не исках да споделям с някой непознат, но той просто вярваше в чудесата, инак нямаше да ме вижда, само щеше да усеща моето присъствие и нищо повече.

- Тоест само аз те чувам, това ли се опитваж дами кажеш. - щаслив извика.
 - Сега се дръпни, че ще загинеш около огъня. - Хава я бутна назат и за миг оздравя, сякаш от щастието се оправи.
 Той заспа за миг.
 На следващия ден хлапетията отново помоли да играят на каквото иска тя. Хиляди молби отправи за игра и се сети той. Да играят на гоненица. Сигуре бе, че ще се съгласи с това. Хава отново се засмя сякаш никога не се е смял, а това му напомни за брат му, Хоулел.
 - Ти си първият ми толкова добър приятел Инари. - каза Хава и сезамисли расеян по този въпрос, че се спъна в клечка и падна в снега. Той заприлича на снежен човек и се засмя на своята голяма глупост, и на останалите непохватни глупасти, който е правил Той бе много щаслив от това, че е около добър пиятел.

В момента в който стана на снежен човек се засмях и си разменихме няколко реплики, но щастието никога не огрява снега. Скоро се появиха шайка момчета, на годините на Хава. Те го погледнаха и му се изсмяха.
-Ха виж го тоя .. говори си сам.
Стана ми малко гадно в този момент и започнах да се снижавам все повече и повече в снега. Те продължаваха и изведнъж единия мина буквално през мен. От което изчезнах и от погледа на Хава. Не го исках, но така ставаше около хора, които вярваха.

Докато те се заяждаха вече леко ми кипна и използвах последната ми останала сила, за да ги затрупам със сняг, преди отново да се кача на някой клон на дървото и да се зачудя дали да не се нахраня или просто да ги остава да се вървят.

Хава и каза да ги пусне да си ходят
 - Остави ги не са направили чак толкова лошо нещо. - Хава се стресна и я помоли да ги пусне и да им даде още един шанс. Той се покатери на дирвото на което е тя и я прегърна като приятел и любопитно я запита дали ще помни това приятелство.
 - Ще запомниш ли това приятелство Инари. - усмихна е Хава. После слезе с нея от дървото и и каза да ги пусне вече, че ще умрат от задушаване.
 Той я погледна и и каза.
 - Вече ще започваме ли гоненицата. - с усфифка каза
 - Ти гониш Инари.

Погледнах момчетата. Те дори не знаеха, че съм тук. И така беше добре. Самотата ми харесваше. Тишината и спокойствието бяха моя храм. Исках да живея вечно така, защото по-този начин щях да знам, че никога няма да нараня никой. Че няма да убия никой, че няма да видя никой. Не виждам, не ми липсва. Не усещам, не искам.
Но го послушах и ги пуснах да си ходят. А те офейкаха като, че подгонени от мечка. Аз пък почнах да гоня Хава. Но бях слаба и бавна. И скоро просто паднах на колене на земята задъхана. Наистина имах нужда от енергия инак щях да стана на ледена висулка.

Хава а видя, че падна и отде при нея. Той се сети, че печели енергия от хората и я попита как да и помогне. Замислен се зачуди  в думите си, но щеше той да направи всичко за нея и тяхното добро приятелство. Беше му много тъжно за нея. Започна да слуша за отговора, за нея. Хава започна  да я утешава, ако това и помогне да оздравее.
 Хава растроен извика.
 - Неее Инари. - Хава забелаза, че се чуства още по- истощена.

-Просто не викай, моля те.
Казах тихичко и за секунда образа ми стана прозрачен, но после пак се върна. Леко се размърдах и се троснах на земята. И аз бях една глупава юки - онна. Да изразходвам енергията си ей така, но от колко време не се бях хранила. Седмица? Две?.
-Ще ми разкажеш ли за теб? Какво си, защо търсиш брат си и прочие.
Просто исках разсейване, а дори времето започна да омеква и да става доста по-топло от нормалното.

- Аз съм елементален магьоснник, син на Уинд, защо търся брат си.
 Той е бил осиновен от баща ми когато е бил на три, аз не съм се бил родил, като се раждам баша ми и майками нямат време за мен и брат ми ме отгледал. Когато станах на тринадесет той пожула да пътешества като баща ми. Сега съм на шеснадесет  и ззпълнявам обещание към брат си, да го намеря. Това бе обещанието. Аз самият идвам от Въздушният грат. - разказа Хава на Инари.

Легнах на земята по корем и го загледах докато ми разказваше. Значи е на 16 .. интересно. И това била причината да иска да намери брат си, но едно не ми хареса. Беше въздушен маг. Тоест такова светло нещо. А те са против моя вид.
-Нали не си дошъл да ме заловиш като другите от твоя вид?
И въпреки, че не бях особено силна в момента хванах малко сняг и направих снежна топка.
-Ако е така ще се бия .. да знаеш.

- Не няма такова нещо аз съм добър сравнение са другите, а и още немога да правя магий. Аз избягах от вкъщи за брат си, който да ме убучи, сещаш ли се.
 Хава я видя, че е по-добре и той се усмихна от щастие я прегърна.
 - Вече си по-добре ураааа. - Ужасяващите му викове се чуха пове на километър от тук.
Той стана и я вдигна.
 Вече беше щастлив, че е добре.

Засмях се на този индивид. Наистина беше по-жизнен от другите. За жалост не исках да го отклонявам от мисията му. Затова трябваше да му покажа изхода от гората и да си продължа живуркането, както преди той да се появи.
-Ами .. мисля, че можеш да намериш брат си като попиташ хората или обявиш награда за информацията. Мога да ти дам доста злато и скъпоценни камъни. Само ми кажи от какво се нуждаеш и е твое.

- Не от нищо не се нуждая и благодаря, сега ще дам обещание и на таб, че ще се върна да се видим отново. - с радаст вузкликна Хава от вълнение.
 Хава си каза довиждане и злезе от гората, за да продължи пътая си да намери брат си.
Той игаряше от желание да намери брат си, Хоулел, да го убучи за истински въздушен магьосник.