Валънтайн Рейн

Гост

Име: Валънтайн Рейн

Години: 366

Способност: Контрол над стихията Огън

История: Краткият човешки живот на Валънтайн започва и приключва по време на “Горящите времена” – периодът, в който безброй невинни жени са били изгорени живи на клада в Салем. Майка му никак не е била една от тях… и никак не е била невинна. Ако разбира се приемем, че да си вещица, е престъпление…
Мракът сякаш винаги е бил част от живота му – дори преди напълно да му се отдаде. В дома му, в който са живели с единствения му родител – Лита, е било забранено да се говори за баща му, чиито останки украсяваха стените на стаите им, по които свещи хвърляха плашещи танцуващи сенки всяка нощ. Да речем, че не е обичала изневярата… и мъжете, като цяло. Освен любимия си син, който пазеше като… гримоарите си. Валънтайн, който загина на осемнадесетия си рожден ден, за да се роди отново.
Но преди това да се случи, можеше да се похвали със спокоен живот. Като изключим моментите след полунощ, когато майка му говореше с гласа на Дявола. Беше някак смущаващо, но пък беше свикнал.
Лита носеше единствено черни дрехи и всеки ден се събираше в кръг с приятелките си, които не бяха кой-знае-колко по-различни от нея – но имаше един закон: никоя не трябваше да знае за съществуването му – бяха известни като големи мъжемразки.
Това е и причината той да прекара човешкия си живот в мрак – майка му бе побъркана - заключваше го през нощта, а през деня можеше да се разхожда, като се прави, че не я познава. Разбира се, сега я мразеше безкрайно за това… но и я обичаше, защото в крайна сметка бе единственото, което имаше – а по онова време страхът от ловците на вещици се бе превърнал в константа, която го стряскаше дори повече от яростните й изблици.
Вцепеняващото еднообразие мозъка на живота им бе прекъснато, когато с разрушителна сила тайната на Лита ги разби в една по-ужасяваща реалност.
По време на един от поредните им ритуали за защита, една от кучките го надуши. Явно е била нова. Разбира се, очевидно е какво се случи след това. На Лита не бе дадена възможност да скърби за него, тъй като те се погрижиха за нея… но поне умря бързо и безболезнено – все пак са таяли някаква лоялност дълбоко в черните си разядени сърца.
Беше им някак благодарен, защото стъклено-тъжните й очи не биха понесли бруталния начин, по който те го убиха – в тази нощ той умря, за да се роди. Наказанието му бе да бъде превърнат в безсмъртно същество – ходещ труп. Вампир.
По ирония на съдбата, използваха вампирската кръв, която майка му държеше в малка стъкленичка на стената. Процесът бе далеч по-ужасен от клишетата, с които бяха изтъкани приказките за лека нощ на децата. Валънтайн стоеше далеч от спомените за огъня, който сякаш разяждаше цялото му тяло отвътре. Ужасното на тази промяна бе, че на мястото на всичко останало, се настани Мракът.
Дните му в началото на този нов живот не се различаваха от този, който води и сега – преплетени в една безкрайна мъгла, изпълнени с апатия, граничеща с кататония. Периодите, в които искрици си пробиваха път през летаргията, бяха емфирични. Какъвто беше животът и на тези, които заставаха на пътя му.
А имаше и предимство пред другите вампири, което обожаваше – контролираше огъня – кучките, които го превърнаха в това брутално съзнание, не си направиха сметка, че дете на вещица би било най-ужасният им враг като вампир.
Затова и той се превърна в най-страшният кошмар на Лита – ловец на вещици. И именно благодарение на неговата способност… периодът беше “Горящ”.

Раса: Вампир

Валънтайн Рейн Ben-barnes-923446l

Земя Posts : 320

Така...
Няколко забележки:
1. Действието се развива в друг свят съвсем различен от земята и следователно Салем и Лов на вещици не е имало(за справка ПРОЧЕТИ РАЗЯСНЕНИЯТА)
2. Ако искаш да контролираш огъня по някакъв начин трябва да си или маг(вещер заклинател или нещо от сорта) от огнения клан или създание което по дефиниция се свързва с огнената стихия.
3. Вампирите са мрачни създания и лично аз бих предпочела да се придържаш към класическата концепция за вампир(не излиза на слънце, не блести, не може да прави магии, владее свръхестествен чар, не понася чесън и кръстове... и т.н.)