Me against the pandemonium

За пръв път да ме наемат, за нещо различно от чисто и просто убийство. Истината, е че съм наемник, който върши мръсната работа, но рядко се съгласявам на убийства. И то да не говорим, че аз само пускам безкрайна зима върху земите. Просто харесвах студа и тъмнината. Някак си .. беше ми спокойно. Но ето, че скоро след това открих, че просто играех ролята на климатик, който работи без ток.
Бяха ме затворили в клетка за птичка и единственото, което се очакваше от мен беше да изстудявам някаква топла дупка, която скоро след това разбрах, че е чисто свърталище на демони. Но не всеки можеше да ме види въпреки това. А аз ги наричах неверници. Дори този, който ми беше заключил също не ме виждаше. Намираше студа, който излизаше от мен като чиста и непорочна енергия.
Един ден обаче някакво момиче влезе в стаята и ми направи впечатление, че по-странна причина можеше да ме види.

Найкс имаше работа тук. Беше чула за създание което има доста интересни способности и нейната мисия беше да му ги вземе убивайки го. Това не беше Инари. Определено не беше тя мишената,а някой който се криеше като мишка тук в тази голяма зала. Имаше хора.. не беше като да няма. Демона се огледа,а след това погледът и се спря върху Инаги. Тя изглеждаше странно. Не приличаше на останалите,а в демона се породи един чувство,че тя просто не е човек. Не е като останалите тук или повечето защото имаше и други които бяха не хора.

Погледна ми се беше спрял върху момичето за известно време и накрая просто и се усмихнах. Изглеждаше мила, но в сравнение с това, което аз носех в себе си всичко беше мило. Да умреш премръзнал в продължение на няколко дена. Кажете ми не е ли по-добре да ви измъчват пред това, но не се мразех. Даже напротив. Бях горда от собствената си раса.
И ето, че нещо друго ми привлече вниманието. Един вагабонд просто тормозеше поредната жена. Хванах решетките с едната си ръка, а другията застана пред устните ми. Докоснах ги с два пръста и ги целунах изпращайки на вагабонтина един вид въздушна целувчица. А той просто казано за секунда се заледи. Устните му станаха сини. Пръстите изгубиха цвета си. Скоро кръвта просто се заледи от вътре и накрая падна на земята безжизнен. След това мое деяние погледнах пак демонката, която явно ми виждаше и и посочих с пръст пред устните да мълчи за случилото се.

Женският демон изчезна от мястото си,а след това се появи до клетката или каквото беше на Инари,а след това я погледна и се усмихна. След това пръста и заблестя в жълто-бяла светлина и започна да изписва нещо във въздуха пред лицето на Инари. Написа,че търси човек тук който има по - специални способности от тези на нормалните хора които бяха тук наоколо. Можеше да знае нещо все пак тя беше заключената тук и най - вероятно е била по - дълго време тук от колкото демона защото тя току що пристигна.