Домът на Найкс

Червенокосият диклониус бавно прегърна демона като се излегна и погледна към тавана.Времето минаваше бързо вярно бе че в леглото е топло и приятно...Но Люси имаше толкова много работа за вършене , искаше с цялото си сърце да отмъсти на този свят...Но Найкс някак си я караше да остане в леглото и да не помръдне.

Найкс се обърна към нея,а след това я погледна и въздъхна. Отново се обърна на където си беше и Люси чу нейният глас в главата:
-Какво мислиш да правиш сега?

Люси бавно повдигна ръка и докосна Найкс по главата , в следващият миг се бе сгушила в малкото тяло на демона , а след това затвори очи и настъпи дълга паза.След около 2 или 3 минути Люси отвори очи и се усмихна.
-Какво ли?Ще остана тук с теб.

Демонът се усмихна,а след това отново я погледна и я погали по - главата,а след това каза с плах глас:
-Това не може да стане. Скоро ще огладнея отново и ще трябва да изляза за да търся жертвата си.

Люси се усмихна леко като се обърна към нея , червените й очи сякаш се забиха в тези на демона.Едната и ръка докосна късата черна коса на Найкс а след това , демонът бе способен да види отново рогата на Люси.
-Тогава ще дойда с теб.

-Ще се радвам да го направиш,но не обещавам да е лесно. От сега ти казвам,че може да си имаш дори и проблеми с мен. Когато гладът започне да надделява над разума става нещо ужасно.
Найкс се обърна напълно към нея,а не само главата,а след това се усмихна плахо.

Люси я погали по главата като се усмихна.Слушаше всяка една думичка и всеки един издаден звук от съзнанието на демонът.Леко поклати глава , сякаш винаги бе свикнала да се забърква в големи каши който накрая се превръщаха в огромни локви кръв.
-Не се безпокои за мен готова съм да поема този риск.

-Добре. Аз исках само да те предупредя. Поеми риск на своя отговорност.
След като Люси чу това в главата си демона се пресегна през Люси,а след това я обгърна с ръка и я придърпа леко към себе си,а след това се сгуши в нея.