Домът на Найкс

Люси въздъхна отново се почувства като в капан , не каза нищо леко обърна лице на странни.Тялото й седеше мирно а дъхът й почти не се долавяше.Очите й блуждаеха някъде върху запотените стени.

Не след дълго тя беше готова. Найкс спря водата и се отдръпна от момичето за да може да излезе от банята. Излезе навън в коридора и реши да я изчака като през цялото време я гледаше.

Люси бавно излезе хващайки една кърпа , сложи я върху косата си и така излезе в коридора.Повдигна поглед към демона а водата все още се стичаше по тялото и лицето й.Имаше нещо странно в погледът й. Изморен и някак отчаян.
-И ти ли ще ме заключиш?

Демона вдигна рамене някак си все едно все още не беше сигурно. След това си сложи ръцете върху момичето и започна да движи кърпата по главата и,а след това и по тялото за да я подсуши. Следващата дестинация беше стаята в която бяха преди малко. Демона отиде,а след това показа знак на момичето,че може да я последва.

Люси бавно пристъпи , кракът й остави мокра следа върху дървеният под.Продължи да ходи след демона като тихо си тананикаше музиката от кутийката , тогава осъзна че нея я няма обърна се рязко и погледна някъде в мрачният коридор.
-Къде е ...кутийката?

Демонът посочи,че е във стаята. След като влезе в стаята тя отвори един шкаф с бельо. Имаше сутиени,бикини и всякакви подобни женски принадлежности изглеждащи по различен начин,а един от гардеробите все още си седеше отворен. Там имаше и горни дрехи.

Люси погледна дрехите и бавно пристъпи вътре , отиде до гардероба и извади нужното й бельо.Обу го като косата й все още беше мокра и от нея капеха капки.Взе една рокля и започна да се облича.След като приключи погледна демонът и започна да си суши косата.
-Сега какво?

Найкс се усмихна,а след това я потупа по главата като добро създание и отиде до леглото. Тя хвана завивките,а след това ги разгъна и погледна към Люси.

Люси се смръщи като поклати глава , не бе изморена и нямаше намерение да ляга имаше работа която трябваше да свърши.Погледна към кутийката като я взе и след това тръгна към вратата на стаята.

Демона нямаше да я спре. След като тя тръгна към вратата демона просто мина покрай нея като само я потупа по главата и се усмихна. Тя беше напълно свободна да си отиде. Нямаше намерението да я държи тук.

Люси се спря на вратата и се обърна като ръката й докосна рогата на Найкс.Загледа се в зловещите й очи а след това погали гарваново черната й коса усмихвайки се.Толкова си приличаха и двете имаха отнети неща...Имаха болка и цел в този живот.
-Искаш ли да остана?

Демона повдигна рамене в знак на това,че нямаше особено голямо значение. Не искаше да я задържа тук и и го показваше. Тя можеше да си тръгне по всяко време. Искаше просто да се погрижи за нея за да върне жеста от по - рано.

Люси хвана демона с двете си ръце за раменете.Бавно го огледа внимателно , леко премига и след това започна да се приближава към нея.Червената й коса докосна ръцете на Найкс който бяха обвити в ръкавици а след това устните й докоснаха челото на демона.Люси бе целуна Найкс все едно тя й беше дете.
-Благодаря.

Найкс се усмихна,а след това си докосна челото,а след това помириса ръката си. Абе демонска работа. Найкс погледна отново към косата на момичето,а след това усмивката стана малко по - голяма.

-Ти си едно малко дете с чудовищна сила.
Ръката на Люси хвана един кичур от косата си като я сложи в ръката на демона и след това я накара да стисне юмрука си.В стаята беше мрачно и тихо кутийкаа бавно се отвори и мелодията отново излезе.
-Искам да ти помогна да върнеш гласът си.

Тази песен действаше доста успокояващо на демона. Когато чу музиката усмивката замръзна,а след това тя стисна юмрук. Погледна към него,а след това и към Люси и премигна няколко пъти,а след това поклати глава в знак на отрицание,а след това пусна косата на Люси и я прегърна стискайки я силно.

Люси вдигна изморените си ръце като обви демонът с тях прегръщайки я също.Силата която двете упражняваха една върху друга беше почти задушаваща.Червената коса на Люси буквално загъваше Найкс , а диклониуса се усмихна отново но истински.
-Не приемам този отговор...за валиден.

Това и чакаше демона. След като тя я прегърна двете се телепортираха в леглото. След това Найкс излезе от там набързо и зави добре Люси оставяйки кутийката на нощното шкафче да свири. Тя трябваше да поспи.

Люси въздъхна , не бе очаквала , че това ще се случи и ще се окаже в леглото.Векторите й излязоха като хванаха Найкс и я стовариха до Люси.Диклониуса беше страшно изморен , може би една лека дрямка нямаше да й навреди.Тя затвори очи и преди да усети вече беше заспала.

Люси изпадна в дълъг сън , който сякаш щеше да бъде вечер.Червената й коса прегръщаше нежно демонът.Бавно разтвори очи виждайки слънчевите лъчи който се промъкваха бавно и почти незабелижимо през мрачните пердета.
-Колко време е минало?

Демонът също си отвори очите,а след това се поразмърда леко и каза:
-Два дена. Явно си била доста изморена.
Демонът беше ставал няколко пъти през тези два дена и дори Люси не е усетила. Трябвало е наистина да е била изморена.

Люси бавно се надигна като докосна лицето си, а след това погледна демонът.Одеалото беше толкова топло и приятно накара я да се почувства у дома..Бавно се изправи и тръгна към прозореца , разтваряйки завесите а след това се обърна и погледна демонът в очите.
-Толкова много време съм спала...не мога да повярвам , че се е случило.

Явно Люси все още не се усещаше... тя можеше да чуе демонът какво и говореше. Разбира се всичко беше в главата и всъщност демона не говореше. Докато Люси спеше беше намерила начин да направи нещо като заклинание което позволяваше на Люси да чуе мислите на Найкс.

Люси се върна в леглото като усети нещо странно.Сякаш чуваше нещо , присви вежди и затвори очи.Съсредоточи се и след това без да осъзнае беше хванала ръката на Найкс.

Когато тя хвана ръката на Найкс тя си отвори едното око и погледна към ръката,а след това се усмихна и отново бавно си затвори окото. В леглото беше толкова топличко и не и се ставаше изобщо. Можеше да бъде демон и през повечето време да спече на твърди и студени повърхности,но когато си е в леглото трудно щеше да стане.