Малкото гробище

Найкс се зарови в тази дълга коса,а след това поклати глава в знак на съгласие.Демона не беше от доста време у родината си. Тази коса и напомняше точно на това. Там почти всичко беше червено. Едното нещо което беше беше лавата другото някои от създанията и 3-тото лавата която я имаше почти навсякъде. В този момент тя си беше буквално като плюшена играчка особено и както не можеше и да говори...

Люси прегърна демона като го притисна дори повече към себе си.Ръцете й стиснаха силно тялото на безобидният демон.Диклониуса затвори очи като остана сгушена в създанието.Имаха нещо общо това й се въртеше из съзнанието , може би точно сега най-правилното нещо което можеше да стори е да остане така.
-Тогава го вземи за себе си.

Найкс си свали едната ръка от главата на Люси,а след това нарисува един въпросителен в прахта която беше под тях. Какво трябваше да вземе за себе си? Отново не разбираше. След като направи този въпрос отново си върна ръката върху главата на Люси,но този път я обгърна с крака и се зарови още повече в косата и.

Люси проследи внимателно въпросителният знак.След това я погледна отново и леко посочи косата си.Невинност и чистота това в момента беше демонът де да бяха и хората такива...Живота щеше да бъде по-лесен за всеки един.Но на всеки един човек и създание му трябва някой по-нещастен от него самият.
-Вземи косата ми и нейният цвят нали ти харесват позволявам ти да ги вземеш за себе си.

Както си се беше заровила в косата се предполагаше,че беше близо до шията и рамото на момичето. Извъртя леко глава,а след това я ръпна по рамото,но не много силно. Така един вид и се "караше" Люси изглеждаше тъжна и отчаяна в този момент.

Люси усети зъбите на Найкс като изръмжа тихо а векторите й автоматично излязоха но спряха на милиметри от демона.След това бавно се прибраха а тя самата погледна демона като се усмихна и леко го погали.
-Не ми се карай , идва момент в който на всеки му писва от всичко което е правил и трябва да продължи да прави.

Демона пусна захапката,а след това премлясна и близна там където беше захапала преди малко. Хубавото беше поне,че Люси беше разбрала защо получи тази захапка. След това отново започна да си играе с косата и като я прекарваше между пръстите си.

Люси остана на място безжизнена като затвори очи , беше леко уморена усещаше как демона се гушка в косата й.Беше някак успокояващо и приятно.Отвори очи като се надигна леко и гушна отново демона.
-От къде идваш?

От къде можеше да идва демон освен от ада? Найкс отново реши да използва показалеца си върху прахта която беше върху земята. Тя започна да рисува мястото от което тя идваше. Не след дълго беше готова. На рисунката беше изрисуван адът както изглеждаше,а тя беше нарисувала себе вътре точно от тази част от която идва. Тя беше по средата на ада където се събираха най - жестоките създания. След това отстрани до рисунката на ада нарисува един рицар и стрелка към него което значеше,че това е тя.

Люси наблюдаваше внимателно всяко едно движение на пръста й върху прахта.Изображението беше напълно ясно , погледна нагоре към демона като вдигна ръката си и бавно погали главата й.А след това проговори с изморен глас.
-Значи идваш от ада , какво се случи с гласът ти?

Пръста на демона светна,а след това започна да рисува във въздуха защото не искаш да си цапа ръката за да развали картинката долу,а и тази способност беше от човека когото беше убила. Тя нарисува църква,а след това изобрази как се бие с някой . След това изобрази как жертвата е на земята,но преди да умре произнася заклинание. То е изобразено като буквички излизащи от устата му. Това става докато тя яде от него.

-Разбирам , опитвала ли си се да развалиш това заклинание?
Люси се чудеше този демон колко ли сила крие в себе си.Знаеше симвулите в гробниците , а след това меча и телепортацията.Нима има още?Хиляди същества са минавали през векторите й но този демон говореше с външният си вид , че няма желание някога да бъде побеждаван.А и Люси я почувства някак сходна по душа с нея самата.

Демона отново прописа във въздуха. Написа,че се е опитала да го направи и то по доста начини и не е успяла,но има създание което може да го развали,но все още не се е появил на земята. Чака неговата поява. След като написа всичко това си отпусна ръката изморено и притвори очи сгушвайки се отново в Люси.

Люси я прегърна силно , като леко погали черната й коса а след това се замисли.Дълго време мълча докато накрая хвана ръката на Найкс и погледна на вън.Телата бяха започнали да се разлагат и се надигаше неприятна миризма.
-Какво е това същество което търсиш?

Найкс си отвори очите когато тя и хвана ръката,а след това я погледна и повдигна рамене. Не знаеше точно какво е това създание,но го чакаше да се появи и знаеше долу горе къде ще се появи. Единственото нещо беше да го изчака то да се появи. Демончето не беше спало от няколко дни и много и се спеше заради това нямаше и много сили,а и след това хубаво похапване. Тя отново затвори бавно очи.

Люси се усмихна и бавно хвана главата на Найкс като я положи върху коленете си , оставяйки я да легне и да поспи.Виждаше , че е уморена Люси обикновено не спеше с дни само и само за да избива хората и да възпроизвежда себеподобни.Беше ирония как в момента един демон седеше до нея.
-Диклониус...

Или ако трябва да сме малко по - точни. Демонът седеше върху нея. Когато Люси и' постава главата в краката си Найкс обгърна Люси с ръце,а след това се приближи малко повече до нея като се намести и започна съвсем бавно да се унася.

Люси седеше опряна на стената й гледаше през малката врата на гробницата , слънцето слабо огряваше почерненото й лице от умора.Момичето галеше внимателно косата на демона , а след миг започна да тананика тихо мелодията от музикалната кутийка.

Измина известно време от около може би един час в който демона беше като замръзнал не помръдваше,но не за дълго. Той отвори очи,а след това се огледа,но без да движи главата си или някоя друга част от тялото. Погледна към Люси,а след това си протегна ръката и я погали нежно по бузата.

Люси бе затворила очите си , а тялото й беше топло изглеждаше така сякаш спи.Червената й коса бе обвила тялото на демона така , сякаш лъчите на слънцето танцуваха из небето.Очите й бавно се отворила и се срещнаха с тези на демона.
-Почина ли си?

демона се изправи бавно в седнало положение,а след това поклати глава в знак на това,че си е починала и се изправи. Отдалечи се малко от Люси,а след това се изтупа от прахта която беше полепнала по облеклото на демона.

Люси повдигна поглед и демона забеляза изцяло образа на червенокосото момиче.Тя беше боса покрита с засъхнали петна от кръв , косата й се разстилаше из цялата прах а очите й бяха червени като кръвта а някъде под тях лежаха бурни сенки , като мрака в една нощ пълна с тишина.Дрехите с който бе облечена бяха накъсани бял потник и едни къси панталони , тя бавно се изправи като погледна демона.
-Ще тръгваш ли?

Демона затвори очи,а след това поклати глава в знак на отрицание. Тя хвана Люси за ръката,а след това я изведе набързо навън. Пусна и ръката след като вече бяха навън,а след това се отдалечи с една крачка за да я огледа добре. Огледа я цялата от горе до долу,а след това и отзад. Не след много дълго я хвана отново за ръката и двете момичета изчезнаха от това място.
P.S пиши в домовете е са ще напрая тема.