Малкото гробище

Гъстата мъгла се разстилаше из малкото гробище , единственото нещо което се виждаше беше един фенер поставен пред малката сграда.Светлината беше слаба а около него се спускаше дълга червена коса.Слабо огрятото лице на едно момиче бе забило поглед в черепа седящ в ръцете й.Малките образования на главата й наподобяващи рога се виждаха слабо.А червените й очи бавно погледнаха напред.

В далечината се виждаше само един нюанс. Не можеше да се различи дали беше мъжки или женски,но това беше Найкс. Тя имаше малко работа тук на това гробище. Беше дочула,че тук било заровено доста силно създание на което тя трябваше да вземе силата. Разбира се не се знаеше какво е останало от него. Надяваше се поне да има малко плът или някой друг кокал.

Очите на Люси забелязаха приближаващият силует , мъглата скриваше предпазливо всяка една черта от този който идваше насам.Момичето не знаеше дали е човек или нещо друго единственото което виждаше бе слабият нюанс в мрака.Черепа бавно се претърколи от ръцете й падайки на земята а след това се търкулна надолу по склона.Бавно по бавно се търкаляше към силуета докато накрая не докосна краката на съществото а гласът на Люси изкънтя тихо и някак зловещо.
-Кой си ти?

След като Люси зададе въпроса си се чу само едно изпукване. Найкс настъпа черепа който беше под краката и и той се счупи,но това не е направи впечатление и продължи да си върви напред без да обелва и думичка. Създанието в мрака не беше човек нито експеримент,а демон.Демон който идваше за своето си.

Люси бавно се изправи , поглеждайки през мрака съществото което продължаваше спокойно да върви на пред.Босите й крака стъпаха върху гнилата плът на няколко мъртви тела , кървавите й следи бавно попиха в почернялата трева.А червените й коси се развяха а лицето й се скри зад няколко кичура.След изпукването на черепа огънят в лампата изхвърча към демона , за секунди Люси видя лицето му а след това изчезна в мрака.

Демонът проследи огънят с поглед,а след това продължи да си върви напред сякаш нищо не е станало. Забеляза,че вече червенокосото създание го няма. Усмихна се и продължи по пътя си. Не след много дълго време тя спря. Застана до един гроб и започна да чака нещо.

Червенокосото момиче седеше някъде из мрака , а очите й следяха всеки трепет на демона.Гробът не беше голям , какво ли имаше вътре може би поредният мъртъв човек?Една клечка изпука из зад плочата на гроба.Демона усети лек повей и до себе си видя нещо почти невидимо , а след това изчезна , върху плочата на гроба босите крака на Люси бяха стъпали върху мрамора.Очите й отново се забиха в демона , а безцветните неща изчезнаха.Не каза и дума продължи да гледа демона , явно не й харесваше , че някой бе на нейното място.

Демона си вдигна съвсем бавно ръката,а след това хвана дръжката на меча. Меча не беше най - обикновен меч и дори нямаше нищо общо с меч освен формата. Това беше непознат метал на земята. Беше донесен от демонските земи. Беше доста по - лек от нормален меч може би тежеше колкото една кибритена кутия пълна с клечки,но не можеше да се сравни с нищо земно което беше толкова остро. Извади го рязко и мина на милиметри от лицето на червенокосото момиче,а след това го заби в земята близо до плочата и се наведе,а след това с ръка освети плочата за да види името което беше написано върху нея. Като цяло не обръщаше много внимание на това което се случва около нея. Може би това,че тя беше загубила гласа си преди една битка и помагаше в това да не обръща внимание на създанията около нея.

Люси дори не потрепна , едното й око леко премига като погледна надолу към разсечената земя .Това момиче пред нея не беше човек , нямаше причина да й посегне.А до мечът беше странен със сигурност не бе никакво оръжие на човечеството.Векторите на Люси излязоха като единият леко хвана демона за рамото , а момичето леко се издигна в небето и застана с гърба си до този на демона.
-Не можеш да говори нали?

Разбира се,че не можеше и отново не обели нито дума. Извъртя глава,а след това погледна към рамото си и отново към плочата това не беше името което тя търсеше. Трябваше да намери нещо от сорта на "Зак Милър" или нещо подобно беше не беше запомнила много добре името,но първата буква беше З,а това определено беше доста далеч от З. След като видя,че това не е името което тя търси се изправи и продължи до следващият гроб които беше на няколко крачки от този до колкото беше току що така,че векторът все още си беше върху нея ако разбира се Люси не го беше махнала вече.

Червенокосото момиче продължи да ходи плътно зад нея.Очите й блуждаеха по тялото на демона , преценявайки внимателно всяка една част от нея , когато спря пред гроба Люси се усмихна и единият вектор проникна в пространството на гушата на демона.Прозрачната ръка сякаш замръзна и започна да обхожда вътрешността й.
-Стой мирно и ми кажи какво търсиш.

Найкс се обърна към нея,а след това въздъхна и поклати глава в знак на отрицание. Нямаше да каже това което тя търсеше и отново се наведе. Определено имаше на идея какво щеше да се случи ако се размърда,но това не беше кой знае какво и без това не можеше да говори така,че дори да и изтръгне гласните струни нямаше да има разлика защото дори в този момент не можеше и звук да издаде дори и скимтене.

Люси премахна вектора си като след това се обърна с гръб и тръгна към скривалището си , а именно онази малка гробница в която лежаха мъртви онези същества и хора който скитаха наоколо.Червенокосото момиче седна на земята в гробницата и затвори очи като леко се усмихна а очите й сякаш приблеснаха в мрака.
-Коя е тази...

Демона се огледа,а след това погледна към меча си. Протегна си ръката и той се озова в ръката и,но не нещо като да прехвърчи,а по - скоро беше като телепортация.Изчезна от мястото си и се озова в ръката на момичето. Заби го отново на мястото на което седеше и се запъти към следващата надгробна плоча. Това също не беше това което тя търси. Отново направи същото с меча. Той се появи ръката и,а тя го заби там. Още няколко пъти така докато накрая не стигна до гробницата на Люси. Този път тя извика меча си преди да провери името и прочие,а след това го заби и реши да погледне името. Това беше името което тя търсеше,а именно "Зак"

Люси се изправи като погледна леко зад ъгала , поне малко й бе любопитно какво в действителност търсеше този демон.Очите й отново се съсредоточиха върху странната техника която ползваше , телепортация ? А може би нещо друго или пък възможно ли да е нещо неочаквано?А сега какво щеше да прави с този гроб?

Женският демон се наведе,а след това отвори гробницата, От там излезе една доста неприятна миризма все пак вътре имаше изгнили органи и прочие. Тя отмести плочата внимателно от пътя на входа,а след това започна да слиза бавно по стъпалата надолу.

Люси губеше видимост с всяка секунда , не й беше приятно някой да стъпва на нейна територия но имаше й друго този демон бе съмнителен.Търси нещо специално което е заровен тук в този гроб.Червенокосото момиче отново мина по труповете а след това полетя , векторите й се бяха захванали за клоните на старите дървета .Люси бавно ги прибра а след това тихо без демона да я забележи започна да влиза в гробницата.

Демона стигна до една стена и се спря пред нея. В този момент най - вероятно изглеждаше така сякаш тя е луда защото просто там нямаше нищо освен гола стена. Момичето си протегна ръката напред,а след това с показалец започна да "рисува" във въздуха със жълтеникава светлина нещо.Това бяха символи.

Люси продължи да седи в сенките като внимателно наблюдаваше пръста й.Определено това което правеше демона не бе нормално , може би е луда а може би зад тази стена има нещо , бавно пристъпи като присви очи за да види по ясно това което пишеше с пръст.

Бяха древни финикийски знаци които можеха да разкрият какво се крие тук. Не след много дълго тя спря да си движи пръста и отиде напред. Застана от другата страна на стената,а след това започна и там да прави символи,но този път бяха различни. След като свърши със символите тук се премести по - напред като направи и там на още две места,а не след много дълго коридора който беше доста тесен започна да се разширява защото стените започнаха да променят структурата си. Не след много дълго тя се озова в една огромна стая по средата на която имаше ковчег. Ваклите които бяха в ъглите на помещението се запалиха и го осветиха почти цялото,а демона само се усмихна и отвори устата си,но от там не излезе никакъв звук.

Люси престъпи на пред , като тръгна с бавни крачки на пред , не след дълго се спря там където беше първата стена.Сливайки се с мрака момичето внимателно огледа залата която може би беше нещо като погребална камера.Факлите изведнъж се запалиха , векторите на Люси излязоха и рязко се дръпна на зад за да не бъде разкрита.А след това отново отмести поглед към демона който разтвори широко уста.

Демонът явно "каза" нещо,но понеже не можеше да говори не се чу дори и звук. Тя се облиза,а след това си сложи двете ръце върху капаха на саркофага и бутна бавно капака настрани. Той се отвори издавайки неговият си тежък звук на търкане на камък в камък,а след това демона погледна вътре и там нямаше нищо. Отдръпна се назад,а след това потрепна леко. Меча се появи в ръката и защото все още беше отвън,а след това започна да "вика" и да вилнее из голямата зала и да реже всичко каквото види вътре включително и саркофага.

Люси леко се усмихна в мрака , всяко едно движение на демона беше бурно и някак пълно с агресия.Толкова й напомняше на всеки един който се е опитвал да я убие.Бавно се обърна като векторите й се прибраха .А тя самата тръгна на назад , за жалост демона нямаше да намери това което търси , тялото на този мъж отдавна бе взето от тук може би преди седмица от някакви мъже.Който след това умряха но тялото така и не бе открито.
-Черепа..

Когато Люси започна да се връща обратно меча на демона я пресрещна забит в стена. Демона се обърна към нея и започна с бавна крачка да върви към нея като през това време и "говореше" нещо. Нещата върху главата на демона започнаха да светят слабо и колкото повече се доближаваше до момичето толкова по - силно светеха. Те всъщност доста приличаха на нейния рога,но бяха малко по - дълги ,метални и светещи.