Малкото гробище

Люси въздъхна като погледна меча , определено беше необичайно остър.След секунди Люси се обърна рязко и векторите й се втурнаха към демона с цел да спрат стъпките му.Очите на момичето бавно погледнаха металните неща върху главата й , какво беше това.Рога , шапка или нещо подобно?
-Какво?Какво искаш ?

Векторите се вкопчиха в демона,а след това тя беше принудена да спре заради тях,но продължи да "говори" на Люси и да я гледа право в очите,а нещата на главата останаха със същата яркост щом тя спря да се движи към червенокосото момиче.

Люси продължаваше да гледа устните й , нямаше как да разбере това което демона й говореше.Гласът й бе изчезнал напълно и надали някога щеше да се завърне.Червената коса на Люси сякаш светеше в мрака а по пътя през който бе минала бе облян в кървави следи от босите й крака.Сякаш кръвта на прясна човешка плът се бе впила в тялото й.
-Нямаш глас не ми говори , няма смисъл от това.

Меча който се беше забил до червенокосото момиче помръдна и изчезна от мястото си. Появи се в ръката на демона,а след това погледна надолу към векторите и спря да говори. След това отново погледна Люси и се усмихна широко. Люси трябваше да знае вече какво ще последва.

Червенокосото момиче въздъхна като погледна демона в очите и леко се усмихна.След това се обърна и векторите й се прибраха , повдигна ръка и с пръст я подкани да я последва.Тръгна бавно към изхода на гробището.
-Искаш плътта му нали ?

Демона видя,че червенокоската няма да се бие и прибра меча си обратно,а след това я настигна и започна да върви редом с нея като я гледаше втренчено през цялото време. Все пак не искаше да я изпуска от поглед.

Люси излезе от гробницата като с бавни крачки тръгна към гробницата където седеше през повечето време.Слънцето изгряваше но мъглата все още пречеше да се види всичко ясно и изчистено.Чу писъци на жена като въздъхна единият вектор излезе от гърбът й а когато стигнаха до гробницата там седеше някаква жена.Люси я погледна с мрачният си поглед.
-Млъквай...
След тези думи главата на жената падна от раменете й, а вектора изчезна , мина покрай телата който лежаха на земята , и след това тръгна по- стълбите на долу.Стигайки до една стая като тази в предната гробница.
-Отвори я там ще намериш това което ти трябва.

Когато Люси убиваше тези създания едно по едно Найкс ги оглеждаше добре и усещаше миризмата на тяхната кръв.Нито един от тях нямаше способности. Явно те бяха просто обикновени хора които се навъртаха наоколо. След като стигнаха до другата гробница тя си извади меча и сряда по средата (хоризонтално) "ковчега" и наистина там беше това което тя търсеше. Наведе се,а след това бръкна в почти разложеният му стомах и извади няколко органа. Вдигна ги във въздуха,а след това си даде главата назад и отвори широко уста и ги погълна.

Люси гледаше внимателно картинката която се изписа пред нея.Лицето й седеше замръзнало , не изразяващо никаква емоция , бавно се обърна и започна да изкачва стълбите оставяйки демона да се наслади.Това не го беше виждала до сега.Демон да яде плът за да оцелее или да придобие още сила?Диклониуса бавно се показа й прикри лицето си с ръка , слънцето вече бе изгряло и огряваше гробницата прекалено ярко.

Сега направо си стана демонска закуска. Найкс прекрачи едната преграда с крак,а след това се наведе и отхапа малко от трупа не след дълго влезе цялата вътре в гроба и застана на колене и започна направо да яде от трупа. Я хванеше крак я ръка я някой друг орган. От време на време прехвърчаше малко от червената течност извън ковчега докато тя се наслаждаваше на пира си.

Момичето се върна вътре в гробницата като седна на земята , погледна до себе си и бавно отвори една музикална кутийка а от там се чу тъжна песен , демонът я дочу беше някак странна и успокояваща.Люси затвори очи като опря глава на една от стените и бавно затвори очите си.

Чуваше се лек звук трупа който демона ядеше и нещо като примляскване от време на време,но когато тя отвори кутийката и музиката започна да се чува всичко друго затихна. Демона се вдигна и показа главата си извън ковчега и изведнъж се озова надвиснала над момичето. От устните и капнаха няколко капки кръв върху лицето на момичето.

Люси отвори очи когато една от капките кръв падна върху лицето й.Капчицата бавно се стече по бузата й а след това падна от брадичката.Очите на момичето се взряха в тези на демона а след това последва мълчание.Отново беше спокойна с неясно изражение.
-Какво има ? Нахрани ли се?

Демона се наведе пред кутийката,а след това погледна към кутийката,а след това и към момичето. До сега не бе виждала подобно нещо. За какво ли служеше това нещо? Демонът отново погледна Люси в очите и леко наклони глава. В момента зениците и бяха доста разширени което означаваше,че е много спокойна.

Люси вдигна ръка като пръстите й докоснаха лицето на демона и бавно избърсаха кръвта която се стичаше по бялото му лице.Дръпна ръка като се усмихна , погледа й се отклони към кутийката а след това я хвана с ръката която беше напоена с кръвта, бавно я повдигна към демона.
-Нарича се музика.Тази мелодия излиза от това.

Найкс посегна към кутийката,а след това я взе и започна да я оглежда от всички страни. Затвори я и музиката спря. Това я озадачи още повече. След това отново я отвори и музика започна да се чува пак в нейните уши и като за финал реши да захапе капака на кутийката,но се отказа защото видя,че не е вкусно.

Люси наблюдаваше всяко едно движение на демона , за нея действията му бяха толкова необичайни и странни.Една лека изморена усмивка се плъзна по лицето й.Бавно се пресегна и отвори кутийката като вътре видя една малка розова мидичка.Люси погледна очите на демона.
-Не я хапи не е вкусна , това е единственото което ми остана от този живот няма да ти простя ако го унищожиш.

Демона остави кутийката на земята,а след това се доближи рязко до лицето на Люси и я подуши. Миришеше на кръв. Дали беше от това което капна върху лицето и или просто сама тя си миришеше така защото беше убила твърде много хора. След това се качи малко по - нагоре и подуши рогата които излизаха от главата и сръчка единия с показалец няколко пъти леко.

Люси гледаше право в очите на демона , лека тръпка я полази с след това се усмихна и вдигна ръката си.Бавно докосна нейните неща на главата.След като ги огледа от близо усети пръстите на демона върху свойте рога леко сви вежди.
-Да имам рога а твоите какви са?

Веднага след като Люси докосна нещата които бяха върху главата на демончето те се свиха зад тила за да не може да ги докосне,но въпреки това тя продължи да оглежда рогцата на червенокоската. Изглеждаха и доста странно. Дали можеше да ги ръпне? Премлясна,а след това си отвори леко устата и близна единия с връхчето на езика си.

Люси дръпна ръцете си като видя какво искаше да направи демона, вдигна ръце и си ги сложи на рогцата , като поклати глава в знак да не го прави.Дори да й беше любопитно , демонът не биваше да се опитва да хапе или яде рогата на Люси.
-Не не може....

Демонът изръмжа когато Люси си сложи ръцете върху рогцата,а след това се просна на земята прилепена към червенокоската и скръсти ръце. Тя винаги беше такава след като се наяде. Ставаше като глезено бебе или по - скоро като някоя млада госпожичка която е на около 4-5 години и е наистина разглезена и когато не получи това което иска започва да се цупи и сърди. В този момент тя не беше опасна. Трябваше да минат няколко часа преди отново да започне да убива.

Люси видя промяната в характера на демона.Леко махна ръцете си от рогата и бавно я погали по косата.Изглеждаше точно като невинно дете.Възможно ли е демоните да се превръщат в това след като утолят гладът си , тя бавно се усмихна като след това я прегърна.
-Не бива да ги ядеш , после аз ще страдам.

Демона направи учудена физиономия след като Люси я прегърна,а след това си сложи двете ръце върху главата на Люси и започна да я пощи и да си играе с косата и. Тя имаше толкова хубава червена и дълга коса. Найкс беше влюбена в тази коса

Люси усети лек гъдел от това леко пощене което направи демона.Леко се засмя като след това я погледна внимателно , кога ли щеше да обезумее отново?И да стане онова гневно създание без глас дори сега да не говореше изглеждаше някак невинна.
-Толкова много ли ти харесва този прокълнат цвят?
Люси мразеше цветът на косата си , беше толкова идентичен с цвета на кръвта която блика от хората.Че понякога я караше да се отвръщава.Но сега за първи път някой беше толкова близко до нея от толкова дълго време.