Гората Лиадан

След онова със залавянето бях бясна на мрачните твари, така и брат ми. Нали него хванаха, а мен ме изнудиха да се жертвам, ама не им се получиха нещата. И затова сега си им го връщахме. Благодарение на дълги дни зареждане успях да извлека толкова енергия, че да заледя половината гора. А онези, които ме накараха да отида при онова проклето създание, Крилатия сега стояха заловени в салона на собствения ни дом.
Бях украсила всичко като за бал. Бюфета, ледените инструменти свиреха валсова музика. Шампанското се лееше, а музиката се усилваше все повече и повече. А нашите гости бяха заледени и само главите им бяхме оставили да се мърдат свободно. Единия изфъфли нещо, но не му обърнах внимание. Просто погледнах към брат си и му хванах ръката.
-Е скъпи братко .. как стават тези неща.
По-скоро се надявах на танц отколкото на убийства, но пък защо да не се науча на нещо ново.

Подадах ръка на сестра ми, и се усмихнах гальовно. После я оставих и се поклоних отидах до онези . Обърнах им гръб и си повтарях нещо. Изведнъж изкрещях:
-Само..НЕ. ГУБИ...... АРГГГГГГГГГГГГГГГГХХХХХХХХ!!!!!!!!!!!
Изкрещях и хванах косата на един. Дръпнах я рязко и ударих с все сила в окото му. Когато извика, пъхнах ръце в устата му и я дръпнах и се опитвах да откача чельостта от лицето му и когато кожата му се разкъса, започнах бясно да го удрям опитвайки да я разкача с юмруци, отдръпнах се и го ударих в ухото, хванах вилица и я доближих бавно до окото му. Отдръпнах се и го шибнах силно с лакът.....
Отдалечих се накрая и пак се поклоних и се запътих подавайки ръка за танц....

Гледах театъра, който брат ми проявяваше. Понякога беше толкова избухлив. Харесваше ми така. Беше различен от обикновено. Беше неконтролируем. Беше моя брат, който не позволяваше друг да го доближи, друг освен мен.
Поех ръката му и отидохме в средата на стаята. Там го пуснах, хванах с два пръста от всяка ръка края на роклята си и се поклоних, а той го направи също, но с глава. После започнахме нашия тъй странен валс. Но просто танцувахме в апартамента на Дявола. Точно така. Носехме прякори по-лоши и от вида ни. Но просто се пазехме един друг.
Крачка назад, а после напред. Две настрани и завъртане, а после всичко отново. Запалените свещи изгаснаха. Настана мрак. О какъв мрак. И студ. Аято вече беше свикнал на моя студ и това сигурно не му правеше впечатление, затова вече можеше и да стои близо до мен. Да ме държи за ръка, да ме прегръща, да издържи на повече от една целувка.
Чуйте, зъбите тракат. Идилия. Чуйте столовете се местят. И ето, че и звукът от токчетата удрящи се по мраморния под. Звукът слухтеше. Приближаваше се до един от водачите на мрачните. А той предусещаш смъртта си започна да вика. Но бързо му запуших устата с ръка.
-Не викай любов. Недей. Не е толкова страшно да умреш.
Приближих лицето си до ухото му и го близнах по него. Имаше отвратителен вкус. На нещо като кисело зеле. Отврат. Но после го захапах до кръв.
-Смъртта е най съкровената форма на любов. Но майка казваше, че първо трябва да доставиш удоволствие преди да се храниш.
Затова го целунах и започнах да точа енергията от него. Междувременно сложих ръката си на мястото, където бе сърцето и зарових нокти вътре. Натисках, плътта се късаше. Натисках и не спирах с целувката. Захапах езика му, а зъбите ми пораснаха подобно на брат ми. Истината, е че аз имах два варианта да се храня, чрез целувки и кръв, но сега да не говорим за това. Захапах го толкова силно, и стиснах до сърцето. Хванах го и издърпах и докато човека беше още в полусъзнание го стиснах до пръсване. А после облизах само върха на показалеца си.

С брат ми щяхме да сбъднем всеки един кошмар на тези отчаяни създания. Щяхме да ги научим и накрая да оставим един жив, за да разказва. Всеки да знае какво броди по земите. Да стигне хвалбата до ушите на Крилатия и да го видим какъв е. Наричаха ни мрачни твари, тогава нека се държим като такива. Вече нямаше любовта и добротата, вече нямаше нищо красиво в моя лед, сега остана само злоба и огорчение от съществата.

Когато тя направи това, очите ми се оциклиха рязко и после зениците ми се свиха. Извиках!! Разкрещях се и от тялото ми проблясна рязка светлина, ослепителна и после изчезна и се появих зад един стол, хванах го и пак изчезнах и стола също. Когато сестра ми пусна онзи главата му се пръсна и кръв и течност се разля от него, а аз станах видим, заедно със стола чиийто крак беше забит дълбоко в черепа на онзи. Замахнах много рязко и го повляках, с черепа и праснах друг с тялото на този което се размятваше. Откачих и хванах главите на двамата. Ритнах стола и той се заби в стената. Започнах бясно с две ръце държейки строшените им глави да се опитвам да забия стола още по-дълбоко в ледената стена. Когато свърших ги пуснах и двете тела паднаха долу...

-Ииии ... край.
Всичко привърши. Гостите ни бяха мъртви, а огромната локва кръв просто си седеше на вода. Леко се намръщих и се приближих до един труп. Погледнах го и нещо ми пресвятка в главата. Отидох и хванах една чака за шампанско. Подложих я така, че да се напълни с гъстата, червена течност и дори сложих ледче вътре. Викнах брат си и седнах на една от масите. А пред мен имаше едно столче. Накарах Аято да седне там. И му подадох чашата. После го погалих по косата и се усмихнах.
-Добрият ми брат, да не ревнуваше? Толкова ли съм ти скъпа, че не искаш да ме делиш с други?
И пак се заяждах с него, но ми беше забавно да го правя. Беше толкова лесен, толкова забавен. Само моя брат за днес, за утре и завинаги.

Усмихнах се на забележката й, взех чашата и я погледнах. Върнах я на масата и взех друга чиста. Доближих се до един още топъл и я поставих до него бавно. После я повдигнах с трепереща ръка и я тряснах с все сила в пода, тя се счупи, грабнах острите парчета и започнах да размахвам две ръце наляво и дясно и да обезобразявам трупа крещейки:
-Аз пия само...
-.......само...
-ААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!1
Изкрещях силно и накрая спрях...
-Аз пия само чиста кръв...
Казах тихичко...

Гледах побъркания си брат и леко се притесних. Хванах го за ръката и го задърпах към дивана в хола. Там го бутнах на него и го прекрачих. Хванах ръцете му и ги залепих над главата му. Исках да се върне, не да изперква, последния път така си отиде цяло село. Затова сега го гледах как се мъчи да ме махне, но не му се получаваше
-Аято, стегни се. Стига си се лигавил.
После го прегърнах и се отпуснах върху него. Беше толкова топличък и приятен на допир. Просто ми беше приятно с него.

Помислвах я по главата и наместих косата, която си беше разрошила и дрехите. Усмихнах се и я прегърнах. Въздъхнах и отговорих:
-Добре, спокойни сме сега...
Измърморих тихичко дишах бавно. Беше права, трябваше да се стегна. Продължих да я галя по главата а после я докоснах по лицето и погледнах в очите й.
-А сега?

Зарадвах се като видях, че брат ми горе долу се пооправи. Прегърнах го и легнах до него. Оставих го да ме милва по главата. Сякаш бяхме пак малки и майка пак правеше вечерята, а ние сгушени до камината чакахме да видим какво е решила да прави. Затворих очи и се свих повече в него.
-Нека останем така за малко, моля те.
Отвърнах тихичко и за пръв път от доста време самото ми тяло се стопли и стана съвсем нормално. Погледнах го и се усмихнах.