Убийствата във Въздушния град

Още когато убийствата зачестиха реших да направя нещо. Така или иначе си губех времето насам и натам. Та дали ще помогна на някой, или пък не е все едно. Затова просто реших една вечер да чакам и да наблюдавам хората. Чаках някой да се появи, някой съмнителен. И когато това стана просто реших да го изтощя до момента когато няма да може да се движи и да го заведа в Шумящата гора. Където му беше мястото.
Наблюдавах го и когато видях, че напада един от въздушните. Стар човек, който тъкмо се прибираше. Побързах и просто заледих краката на нападателя, а на стария човек казах да се прибира.
И все пак когато бях на път да източа до краен предел нападателя, неспособна да се спра чух, че някой идва. Затова избягах и започнах да тичам, за да се скрия. Не исках никой да вижда тази ми страна. Тази грозна, грозна страна. И все пак съществото успя да ме настигне. А за още по-лошо … това беше самия Хава.
-Не убивам … - побързах да кажа и се намръщих. – първо не е мъртъв, второ .. ами аз съм меко казано мрачна твар.