Гробницата на героите

Тъмни Posts : 11

Тъмна фигура обикаля гробницата на героите, търсейки свежи надгробни камъни. След като намери някой по-нов той го докосва, отправяйки своята енергия към него. След няколко секунди солидния камък се превръща в плът от която постепенно започват да изникват ръце. Отвратителните ръце започват бавно да се разтягат и да изкопават гроба.

Тъмни Posts : 10

"Куукан Идо.."

На метри от Мориц се материализира Нараку , който маха настрана косата закрила погледа му ... но почакай , той дори и не го гледаше , седеше срещу Мориц със скръстени ръци върху голям камък и все едно се взираше в него , само че със затворени очи.

"На учени ли ще се правим или?"

Тъмни Posts : 11

"Моля..?"- Попита той без дори да се обръща, беше прекалено зает да наблюдава как гнусните дълги ръце издърпват ковчега от земята.

Тъмни Posts : 10

"Къде се научи?" попита Нараку , слизайки от камъка без голямо усилие. Още стоеше със затворени очи , доста страшничък си беше особено в тъмното , ама надали на човека би му повлияло. Нараку си отваря очите и за миг успява да прецени дарбата на Мориц.

Силата да сътворява живот - едно от две неща , които свързват двамата.

Тъмни Posts : 11

"Различни места.. Теб какво те касае, демоне..?" - Той рече докато неговото сътворение отваряше ковчега, брутално разкъсвайки тялото вътре. Потресаващите ръце се захващаха за всеки орган който можеха да напипат и се прибираха обратно.

Тъмни Posts : 10

"Имаш дарбата на баща ми ... тази сила се появява много рядко в човешките деца. Как се казваш , дете на огъня?"

Междувременно Нараку се разхожда , но също така гледа и да обръща внимание на Мориц колкото да не направи лошо впечатление.

Тъмни Posts : 11

"Мориц.." - Рече той докато си играеше със своя голем. Ръцете вече напълно бяха абсорбирали плътта и органите. Скоро конструкцията започна да става все по-голяма и по-голяма, приемайки формата на чудовище. Обикновен човек би се насрал в гащите при срещата с такова гнусно същество.

Тъмни Posts : 10

"Умело боравиш с дарбата си ... какъв искаше да станеш като малък?" Нараку се обръща към немъртвия отново със плътно затворени очи и сякаш приема нещата толкова спокойно , просто му е все едно. Той протяга ръка напред - длан в посока към небето - и дървен стълб започва да изниква от кожата му.

Демона се усмихна срещу Мориц и го попита,"Така не можеш ли?"

Тъмни Posts : 11

"Не."- Той докосна голема си, карайки го да се разпадне напълно. Кръв започва да се излива от чудовището. Няколко капки тъмна субстанция могат да попаднат на дрехата на Нараку.

Тъмни Posts : 10

"Е? Мечтал си си да бъдеш Господ?"

Тъмни Posts : 11

"Аз вече съм, технически." - Той рече, изпарявайки кръвта на пръста си. Мориц се обърна към Нараку и се втренчи в него.