Зимната кула

Нещастни и самотни времена настъпиха за враговете на Малик Омрон. Водният маг влачеше в ръката си опърпаните одежди, в които изстиваше мъртвото тяло на убития наемник. Прекалено много същества желаеха главата му, но той нямаше да се предаде толкова лесно. Главорезите, които изпращаха след него не бяха заплаха за живота му и той с лекота се отърваваше от тях.
Трудно постижимо бе да се изпрати някой, който да има силите да му се опълчи. Тук той бе буквално "в свои води", зимната кула го закриляше от неприятели, а и той не искаше да се отделя от островите, които вдъхваха живот в неговите най-нови средства. Съвсем наскоро Малик успя да придобие нов предмет, който укриваше с цената на живота си от всички останали. Точно това приспособление бе източник на новите му сили, а те изобщо не бяха за подценяване.

Малик изхвърли мъртвото тяло във водните недра и се обърна с лице към кулата. Изпитваше неистово желание да влезе вътре и да посрещне съдбата си, но сякаш нещо го задържаше на точно това място. Магия ли бе това? Или може би просто поредният главорез го е набелязал и всеки момент иска да му се хвърли? Малик не искаше да рискува, затова постави ръката си върху сребърния кинжал и го стисна силно. Искаше да реагира мигновенно, ако последва атака от някоя посока ...

Хава видя едър възрастен облечен в черно, който бе взел сребърен кинжал. Синекоското викна.
 - Какво правиш? - с голяма чаровна усмивка, която често я използваше с непознати. Хава бе стреснат от неуговия кинжал и се доближи предпазливо, тъй кото нямаше магия.
 - Кой си ти и какво търсиш на този стут? - любопитно го запита Хава, който сигна до тук по стъпките на брат си.
 Синекоското го огледа от главата до петите. Изведнъж Хава рязко се обърна и изпищя от някакъв убиец поне та ка му се стори, Хава се скри зад мъжа с надеждата да го спаси.
 Хава погледна настрани и видя някаква кула, в която можеби щеше да намери подслон и се затича натам докато мъжът се справяше с касапина. Хава мислеше да се върне да му помогне, но не бе сигурен. Той тешко въздъхна и се върна. Хава го хвана за крака, а непознатият го уби и Хава от страх изпищя да не направи същото и с него.

Огромният воден мехур се спука и неприятеля падна мъртъв на земята. Малик свали ръцете си и прекъсна смъртоносното заклинание. Наемникът беше с изрисувана руна на ръката си, която му подсказа веднага от кое пълчище бе той. Погледът му се стрелна към детето, което бе до него. Изглежда то се бе появило в най-неподходящия момент. Нямаше какво да стори освен да го защити в тази ситуация.
Но момчето бе воден маг и това беше важна предпоставка също. Малик прибра кинжала в ножницата и се приближи бавно към него, не искаше да го стряска.
"В безопасност си, не се стряскай" - Малик ходеше към него с благородно изражение на лицето.
"Ти си също владетел на водната стихия, не се страхувай от мен"

- Не не съм. аз съм владетел на въздуха. - изясни Хава.
 - И името ми означава въздух. - каза съмоуверено и благородно синекоското. Неговата коса блестеше на снега и той се усмихна.
 - Ти влаееш водна стихия такали? - зададе въпрос на мъжа.
 - Как ти е името? - попита синекосото момче. Хава го дръпна за ръкава и посочи огромната кула, която влизаше в облаците. Хава се запъти към нея заедно с едрия набит мъж и Хава го помоли да му разкаже за себе си. Хава започна да задава въпроси към него.

"Въздух? Водата би била по-подходяща за силен дух като теб, млади магьоснико" - отвърна му Малик, докато момчето го хвана за ръката.
"Аз съм Малик Омрон, воден маг и пътешественик с лоша репутация." - отговороът му не бе много подробен, но беше достатъчно за момента.
"Бил ли си при Оракула? Може да не съм от твоята стихия, но криеш някаква дарба." - очите на Малик се стрелнаха към момчето.
"Каква е тайната ти?"

- Не не съм бил, аз съм обикновен магьосник, който търси брат си. Ти виждал ли си го, казва се Хоулел Рен. - Попита Хава.
 Хава съмууверено зояви, че Малик му харесва и е добър човек.
 Докато вървяха Хава уплашен го попита дали е убиец с добро сърце. Хава през целия път вървя усмихнат. Хава забележи, че всички го мразят, но тогова, защо едно синекосо дете го харесва? Хава по това прес целия този път, който изминаха. По едно време Хава започна да се закача с Малик, за да го разучи.

При споменаването на Хоулел Рен Малик изтръпна. Ако това наистина бе малкия брат на магьосника Хоул, значи това бе може би най-ценния заложник, който някой в Нуаллан можеше да притежава. Но би било прекалено унизително да взима за заложник това малко дете, Малик знаеше, че не бива да си навлича гнева на магове от ранга на Хоул.
- Не, не съм го виждал скоро, съжалявам. - отвърна Малик.
Това бе самата истина, Малик нямаше как да излъже. Вероятно Хоул бе създал някаква защита около Хава, защото не би било изобщо мъдро да пуснеш това дете на свобода без някаква магическа защита. Но Малик не можеше да усети нищо. Вероятно стихията на въздуха е по-добра в пазенето на тайни.

- Не съм зъл убиец, но убивам, за да се спася. В случаят спасих и теб, затова без повече въпроси. Трябва да се скрием в кулата.

Докато въряха към голямата врата, която бе отворена за тях, Малик не спираше да се пита как така се стигна до този безкраен късмет днес.

Хава се растрой, че атново не намери брат си, но нищо. Хава се притесняваше да не загине, защото Малик спираше. Като пристигнаха пред портите на кулата, Хава отвори тихо и внимателно огромните порти на кулата. Синекоското влезе и седна да си почине, зощото беше много уморен от дългия път. Хава отново заговори Малик със страх да не го убие.
 - Честоли патуваш Малик? - излюбопитства Хава пред Малик.
 Хава му се виждаше странен Малик.

- През по-голямата част от времето пътувам, не се задържам много на едно място, Хава.

Малик се приближи към един от по-големите прозорци и го отвори. Погледна настрани към близкия съд, който бе пълен с лед и се усмихна. С едно бързо движение Малик извади кинжала и го заби в ледните блокове. Със свободната си ръка той очерта някаква фигура във въздуха, което накара ледовете да се превърнах в огромни водни мехури, които излетяха през отворения прозорец.
Малик прибра кинжала и затвори прозореца след това и се обърна към момчето.
- Изпратих съобщение към Хоул, така ще може да те намери

- Вечеря? Ами, да видим.

Малик отново реши да изпробва част от способностите си, за да може да удовлетвори нуждите на Хава. С един размах на ръката той превърна леда в сладолед и махна на Хава да дойде насам.
- Само ванилов сладолед има, но би трябвало да ти стигне. Добре, че е в купа, иначе не бих го ял.
Малик се усмихна на детето, след което се обърна и се загледа в далечината. Дали Хоул е приел съобщението му?

Малик кимна като знак на разбиране.
- Брат ти е велик магьосник и е пример за много хора. Имал съм шанса да го видя в Съвета на магьосниците преди много епохи, но после ми се наложи да изчезна.

Любопитството на детето бе доста учудващо, предвид факта, че името на Малик се споменаваше често в подземните среди на магьосниците. Явно Хоул не му бе разкривал този факт.

- Моята задача е да откривам древни руини и амулети, затова и съм ви навлякъл гнева на много хора, които не ме харесват. Повече не мога да издам на теб, Хава, сега най-важното е да намерим брат ти.

- Изчакай мъничко с мен, би трябвало съобщението да го приеме скоро. Той ще знае как да ни намери - отвърна Малик и се обърна към момчето. Изглежда той нямаше търпение да види брат си, но Малик не искаше да го пуска сам. Светът бе жесток и изпълнен с всякакви мрачни създания, а Малик искаше да го предаде в безопасност. А и така щеше да си осигури среща с Хоул, събитие, което очакваше от доста много време.

- Елементалните стихии са най-удачния начин да се предадат съобщения между маговете, осевн ако те не владеят телепатия, Хава - обърна се Малик към детето.
- Почти съм сигурен, че той ще дойде скоро, но просто да потърпим още малко.
Малик се надяваше, че поне огромната купа със сладолед и множеството сняг ще задоволят интереса на детето и той ще успее да намери търпение да изчака брат си. Цялата работа трябваше да се забави просто защото световете бяха прекалено големи, а разстоянията не бяха по силите дори и на най-бързите. Хоул сигурно вече беше на път.

Самият Хоулел не обичаше да пътува така, наистина, че минаваше по-бързо, по-непринудено, но и хабеше енергия, която то ймразеше да не усеща. Пристрастен към собствената си магия, но...нямаше избор. Щом воден повелител му изпращаше съобщение за брат му, трябваше да следва стъпките. И да рискува. А колко по-бързо щеше да стане ако ползваше крилете си, тогава щеше да бъде едно цяло с вятъра, тогава щеше да е почти телепортиращо, но уви, не можеше, иначе щеше да загуби силата си напълно. Сега поне само намаля, осезаемо, обаче...Над ледените върхове картините отново се оформиха, отново приеха своите идеални контури и се усети разликата в климата. Все пак бяха над вода, бяха като стъпили върху плоскост, която ги държеше над върта на кулата.
- Там. - посочи с поглед, мраморен син поглед, почти същитя като самият връх на кулата. Какво, за бога, правеше едно дете тук? - Хвани се здраво за мен, защото приземяването ще е малко по-...нестабилно.

-Най-накрая! - Малик направи знак на Хава да погледне през прозореца. Водният маг отвори широко вратите на кулата и им помаха да влязат вътре. Видя, че Хоул не беше сам, което явно беше мярка за безопасност. Вероятно магьосникът съзнаваше, че Хава не можеше да изпрати водно съобщение, затова и се беше подсигурил с някаква защита в лицето на непознатата фигура до него.

С една ръка хвана Мелиса, за да не я естрах прекалено и се спусна надолу, така сякаш загубиха опората под краката си, сякаш вятърът го нямаше. Свободен полет, така го наричаше. А долу беше синекосият, заедно с още една фигура. Навярно онзи, пратил съобщението. Той махна с ръка, привика ги и с това махване, придружено с виковете и изблиците на радост от страна на Хава, Хоулел и Мелиса се приземиха, едва ли не забивайки се в плочите, но поне за миг, вятърът отново ги подхвана и олекоти стъпването им на пода.
- Хава - с въздишка изрече и закрати глава. - Какво правиш тук? - сви очи с известно недоволство, но и се усмихна на вълнението на малкото братче. Той винаги беше такъв, а никак не се беше променил през последните три години. - Мелиса, това е...брат ми. - все пак го представи спокойно и пусна момичето, за да може сама да усети земята под краката си. - А вие сте? Виждали ли сме се всъщност? - обърна се и към другият мъж, странна компания за хлапе като Хава, но...може би срещата им беше случайна. Все пак той, този мъж не изглеждаше като някой, случайно склонил да прати известие до Хоулел, без да пожелае нещо в замяна. Тези бяха рядкост все пак.

Малик се изправи пред Хоул и неговия спътник, непознатото момиче, което изглеждаше също с могъща сила. Водният маг се вгледа в тях за миг и след това реши да се представи.
- Малик Омрон, владетел на водните стихии и трети магистър и пазител на нашия елемент. Познаваме се, Хоул, отдавна следя развитието ти в магическите изкуства. Смея да кажа, че ти си действително един от най-силните повелители на земите днес.
Малик се успокои, че вече Хоул и Хава са заедно и едва ли някаква опасност може да ги сполети.
- Намирате се в зимната кула, древно свърталище на непознати сили, които чакат в мрака. Но сега, когато магове като нас са се събрали, няма да изпитате опасност. Но ще те помоля, Хоул, да наглеждаш младия Хава.