Зимната кула

Малик Омрон. Малик, Малик? Да, помнеше, сега вече си спомняше, но само ако беше по-внимателен, само ако обръщаше по-обстойно внимание на повече неща, тогава нямаше да му се налага да се замисля. Все пак кимна на водния, магистър бил, това имаше своите положителни страни, нямаше да предприеме нищо срещу въздушните, или срещу огнените, така че Мелиса можеше да се чувства в безопасност. Но Хоул се изненада на това, което Малек каза - бил един от най-силните? Слухове, само слухове, които русият се стараеше да опровергае, не желаеше да се набива на очи с такива митологии около себе си. Достатъчно му беше, че някои знаеха името му, някои го познаваха дори твърде добре и може би този Малек, след като знаеше кой е още от развитието му в магическата насока, навярно знаеше и тайната му. Онези криле, те бяха и сила и слабост едновременно. Затова и никога не споделяше.
- Хубаво място си намерил, за да отседнеш, Омрон, и благодаря за грижите за Хава. - дари по една усмивка и на Мелиса и на синекосото момче, имаше разбирателство, усещаше се из между тях. - Добре съм, хлапе, но не ми харесва, че си избягал от дома си. Трябва да те върна обратно там, колкото и интересни неща да има по земята, още не ти е времето за тях - леко поклати глава, но повторно се усмихна, обръщайки се към Малек. - Бих ли могъл да съм от помощ тук, като благодарност за брат ми? Последните ми планове леко се объркаха ,но надявам се, госпожица Мелиса няма да има нищо против да останем за малко.

- Трябва да напуснете това място и тримата, по възможност по-бързо. Врагът ще ви очаква тук и може да нападне всеки момент. Не искам да ви стряскам, но е време да тръгвате. Аз ще остана тук - Малик отвърна и отново взе в ръцете си сребърния кинжал, който сега осветяваше помещението. Очевидно неговата сила бе да притегля злите сили към него, така че Малик да може да ги срази.

- Успокой се - разроши синята коса на детето и се огледа, също толкова заинтригуван като Мелиса. - По-късно ще си говорим за това дали ще се върнеш или... - прегръдката го изненада и разсмя моментално, като последва ново разрошване. - Май Майка ти те е разглезила повече през последните години, хм? Както и да е. Малик. - пристъпи към водният магистър и леко се поклони, благороднически, както се изисква към хора като него. Хоулел можеше да не е истински син на въздушното семейство, но техните маниери бяха предадени и на него като възпитание. - Ще ме извиниш, но след като съм дошъл тук, няма да си тръгна просто така без...да разгледам. Все пак, едното ми проучване не успя да се осъществи, трябва да компенсирам, разбираш ли? А и обещах на Мелиса да й покажа нещо интересно.
Синият кинжал беше интригуващо оръжие, на което Хоул се подсмихна.
- Докато проверяваме колко коши са лошите всъщност, защо не ни разкажеш за магията на това в ръцете си?

Малик вдигна оръжието до нивото на очите на Хоул, така че той да да види с детайли кинжала.
- Да кажем, че го взех назаем от едни изключително арогантни нефилими - подсмихна се магьосника и погледна към Мелиса.
- Внимавай, Мелиса, Хоул е легендарен със своите трикове, които дори и за един миг могат да те накарат да настръхнеш