Северните ледове

Пътуването наистина беше изморително , докато Сан летеше из въздуха усещаше как се преближават до родното й място.Но сякаш въздухът беше прекалено студен.В планините и горите където е живяла винаги е било топло и никога не е имало зима.Но след като духът напусна може би нещата стоят по друг начин.Скоро момичето видя побелялата местност.
-Не може да бъде...това е кошмар, Риан пристигнахме трябва да слезем долу.

Риан се спусна рязко надолу когато чу гласа на момичето което му каза да спре,а след това забави скоростта си и я приземи внимателно на земята. Той отново образува старата си форма зад нея,а след това застана рамо до рамо с нея и я погледна,а след това се огледа и каза:

-Не знам,но аз тук се чувствам все едно съм у дома.

Мононоке веднага се наведе и започна да рови из снега , когато стигна до почвата забеляза , че почвата е скована от ледове , това значеше че земята тъне от доста време в този студ.Това беше неубичайно.Момичето го погледна като си хвана качулката на роклята която беше вълча глава и си я сложи.А след това се огледа.
-Тук никога не е валяло сняг и никога не е било такъв студ.Нещо е станало за да има такава аномалия.Хайде да се разходим наоколо знам кого да питам за пътят.

-Дано този някой все още е тук. Няма да се учудя ако го намерим замръзнал някъде в някоя пещера.

Снегът навяваше доста гадно,но това не беше проблем за Риан. Някак си той беше свикнал с това пък и снежинките които падаха от небето просто си минаваха през него все едно там нямаше никой.

Върху раменете и главата на Сан сегът започна да се трупа.Момичето ходеше трудно в снега но полагаше доста усилия.До сега небеше виждала истиснки сняг , докато ходеха протегна ръка и една снежинка падна в ръката й .Почти мигновенно се разтопи.
-Съмнявам се да бъде замръзнал , все пак той ме учи да оцелявам.Майка ме научи да се бия а той да оцелявам в условията.Надявам се да е жив въпреки , че не е първа младост вече.За първи път виждам сняг не знаех , че е толкова чист и красив.

Риан се засмя и каза:

-Чист и красив? Нито е чист нито е красив пък да не говорим ако някой се изпикае или изсере отгоре му направо става ужас...

След това Риан се засмя звучно.

Сан погледна леко тъпо Риан , дали не му се беше случило нещо.Или студът да му е повлиял.Продължи на пред като стигнаха до едно дърво , то беше изсъхнало и обвито от лед , но от корените му надолу имаше стапала.Момичето се промуши през дъпката и започна да слиза надолу.
-Хайде ела.Той трябва да е долу и да спи.Надявам се да не се ядоса като ме види..Така де когато ме подуши.

Очевидно дупката беше малка и нямаше как да се навре освен ако не стане на пушек. Е това и стана. Той стана на пушек и се промуши в дупката. След това отново върна старата си форма след като влезе вътре и започна да върви зад Мононоке:

-А този старец... какъв точно трябва да е ? Просто старец ?

-Ще видиш мисля , че ще си допаднете.Малко как да кажа приличате си.По силите и по характера леко.Да старец е , но не е толкова малък колкото си го представяш.Както знаеш в тези планини има много богове той е един от тях.
Мононоке се изправи като хората , изведнъж коридора стана огромен и Риан видя една слаба светлина и в краката си усети лед който беше тънак но не хлъзгав , по стените имаше различни орнаменти създадени отново от лед.
-Предполагам най-накрая се е почувствал като у дома си тук.

-Какво имаш в предвид,че е като мен ? Какво ми е на мен. Пък и това,че ме сравняват с бог не трябва да е нещо за оплакване,нали?

Каза Риан и продължи да върви зад момичето.

-Дано да си допаднем. Може да намерим и общи теми за разговор.

-Със сигурност ще намерите.Повярвай ми той ми е нещо като баща.На теб ти няма нищо , според мен имаш огромно любящо сърце но е скрито някъде в тази тъмнина която на сила те е покорила.А това да те сравняват с бог не е лошо нещо даже е похвално е дойдохме.
Мононоке се поклони като влезе в една огромна стая , имаше две големи скали а върху едната лежеше огромен бял вълк чийто козина сякаш гореше.Той беше като бял пушек , бавно се изправи като тръгна към двамата , очите му бяха затворени.Стигна до мононоке а самото му лице беше колкото нейното.Бавно се обърна към Риан и леко подуши , когато отвори очите си , Риан забеляза ,че тях ги нямаше.
-Сан от доста време не съм те виждал , радвам се че си жива водиш и компания?Здравей дете приятно ми е да се запознаем.Щом си с Сан значи си приятел нали?

-Да,разбира се. Ако не бях нямаше да съм заедно с нея.

След това Риан погледна Мононоке и каза:

-Защо ли не се досетих,че отново ще е вълк. Не,че имам нещо против вълците,но приятелите ти само вълци ли са?

Вълкът леко се засмя като започна да променя формата си , изведнъж се превърна в безформено човешко тяло.Очите му липсваха това значеше , че е сляп , той се преближи като вдигна ръката си и тя докосна леко главата на сан.
-Аз не съм вълк , просто седя в тази форма все пак тук е владението на вълците и трябва да изглеждам като тях.Е не мога да ви видя но предполагам , че ти си новият й настоиник , майка й ми сподели за това точно преди да умре.Предполагам , че търсите нещо какво е то?
Сан беше затворила очи и сякаш бе в транс.Богът гледаше с лиспващите си очи към Риан.А момичето просто спеше изведнъж падна на земята и след това той прибра ръката си.
-Нищо й няма просто е била изморена явно не е спала доста време.

Риан я погледна,а след това се намръщи леко и измърмори:

-Поне да ми беше казала,че щеше да е по - добре да се превърна и аз във вълк за да може да се прикривам. Нищо не ми казваш !

След това той се превърна във вълк и се надвеси над нея.

-Не се безпокой , в тази планина вече няма почти никого , останахме само старите и вече изнемощели богове тази част на планината , е на вълчият клан, не е лоша идея да се прикриваш.Но щом Сан е с теб няма да имаш проблем все пак сега тя е главата на клана.Тя трудно общува нормално просто не знае достатачно добре да говори.Трябва й известно време да си сформира изреченията.Как е името ти?И какво сте тръгнали да търсите бих ви помогнал колкото мога , трудно е изляза от тук но ще се постарая да бъда от полза.

-Аз съм Риан

След като каза името си и се представи на стареца Риан отново мина в неговата си форма и продължи:

-Майката на Сан ми даде един мадальон в който има нещо заключено. Вярваме,че това е моето тяло. Аз съм същият като теб,но ти си бял,а аз съм черен. Мисля,че и способностите ни са еднакви до колкото видях.

-Точно така , значи ти си Риан , приятно ми е , би ли ми го показал.Мисля , че знам точно за какво ми говориш.Но трябва да се обедя , не мога да го видя но определено ще усетя миризмата му.И да аз съм като теб , и ти си като мен.Изгубил си тялото си нали , аз също.Това стана много одавна гърлото ми бе прегризано, вярвам , че й твоето е било.Разбираш ли един цикъл на конфликт между бог и хората не може да бъде променен.Според линията сега аз трябваше да съм глава на този клан.Но вече нямам сили , пази Сан като очите си, обеден съм че някой ден тя ще е ключа на всичките ти отговори.А сега стига приказки за мен разкажи ми за теб и нека да видя кристала.
Белият бог се превърна отново в вълк като застана легнал на земята а около него се разтла лет и сняг.Погледна с стъклените си очи Риан и зачака отговорът на момчето.

Ледът и снегът под Риан обаче беше черен,а не бял. Той се протегна,а след това медальона отново провисна. Той го остави на земята точно пред муцуната на създанието и каза:

-За мен ли? Ами няма какво толкова да се каже за мен и да... най - вероятно това се е случило,но се надявам този медальон да ми върне старото тяло.

Вълкът подуши медалиона като затвори очи и леко се отдръпна , а след това се доближи до Риан и отново го подуши.Едната му лапа придърпа Сан близо до козината му и леко я притисна към себе си.
-Да това е тялото ти , усещам ледена обвивка вътре , лед който притежава специална сила.Е знам от какво или по точно от кой се нуждаеш.Има заклинание нали така ,е знам кой ще го развали.

-Е? На далечно разстояние ли е от тук? Лесно ли се стига до този прословут човек или каквото е там.

Риан отиде и се облегна върху едната скала,а след това загледа легналият на земята бял вълк който беше сляп.

-Не е много далеч от тук , човекът е млада Друидка , и ще може да развали заклинанието името й е Ниниан.Тя ще може да развали заклинанието но , тялото ти ще се върне но не й спомените , вътре има още нещо , което не мога да определя , тази миризма ми напомня на нещо познато.В всеки случей то е добро не е зло.И няма да ви навреди.
Вълкът отмести отново муцуна към идващият глас.
-А да й Гръм ще ви заведе до там.Сан знае какво е Гръм той най-вероятно чака отвън сега.Ще се радвам да ми идвате на гости.

-За кои спомени имаш в предвид. Тези които в момента преживявам с това тяло или онези които съм преживял със старото ми тяло ? Все пак е добре да се знае..

След като Риан чу за Гръм каза:

-Я имаш си и летящ кон. Супер.

-Тези от миналото ти тяло , тях ги няма вътре предполагам само тялото е било спасено, ще момниш само от момента когато са те обивали до сега включително.Съжалявам че не мога да ти помогна.Хахахаха летящ кон не не не вярно е , че се разхожда насам на там като кон но не лети , е предполагам е време да размърдам старите си кокали.Ей Сан ставай вече , мисля че спа достатачно.

-Спокойно старче ! Аз ще се оправя със спомените си. Вече част от тях се върнаха при мен. Остана само да намеря някой който ме е познавал преди и всичко ще стане както трябва и ще си спомня какво е станало и до преди.