След два-три дни в Айдийн

Надигна се леко, подпирайки се на лакти за да може да погледне Логън с едно объркано изражение.
- Имам си дом. - отвърна му.
Все пак бе едно от най-естествените неща в живота да имаш семейство и покрив над главата си.
- Макар, че не се задържам много там. Не ми харесва да се навъртам около нашите особено щом сестра ми вече я няма. - допълни отегчено и с някаква едва доловима нотка на тъга.
- Тоест може да останем където решиш. Нямам претенции.

- Не обичам да стоя при тях. Те са твърдо против това, което правя. Ужасно е. Постоянно ми натякват някакви глупости с техните закостенели разбирания.
Момичето измрънка недоволно. Бе прекалено луда глава, прекалено импулсивна и дори наивна, че да се ограничава в рамките на семейните правила. Обичаше свободата, волността, скитничеството, адреналина в живота.
- Може да обмислим и варианта със страноприемницата. - предложи на Логан докато малко мързеливо се опитваше да стане от мястото си.

- Не се притеснявай. Често ми се е налагало да отсядам на подобни места след поразиите си. Имам някои познати из близките села, които ще ни прикрият докато всичко около цялата тази история утихне.
Винаги се спотайваше някъде така, а след няколко дни сякаш нямаше и следа от стореното. Крилатият господар надали щете да разпореди да започне издирването на някое конкретно и самостоятелно работещо девойче от клановете, което можеше да бъде заловени при следващия му опит да направи някоя пакост. Може би я смяташе за нещо незначително, тъй като не бе пратил никой срещу нея в някакво издирване или нещо от сорта.
- Ще трябва да си намерим нови дрехи и като цяло да се приведем в нормален вид. Предимно теб.
Не, че кожените панталони и потникът не му отиваха, но така раздърпани, изцапани и леко раздрани не изглеждаха особено впечатляващо. Добре, че селцето и странноприемницата не бяха далеч.

Момичето се засмя и покри лицето си с ръка, опитвайки се да се спре или поне да не изглежда чак толкова некултурно. Не искаше да се присмива на идеята му, но й бе някак забавно.
- И от къде ще си намеря кон? - едва успя да каже, заради напиращия отново смях, който едва успя да потуши.
- Така съвсем ще привлечем вниманието на хората. Чуят ли за цирк и изпадат в истерия. Особено децата. Нека просто отидем като нормални хора. Ще се разбера със собствениците, ще взема дрехи и.. просто остави тези неща за мен. Мен повечето ме знаят. Ако питат ти какъв си ще те представя за стар познат, далечен роднина или нещо от сорта. Сега нека просто тръгваме натам.

- Ще си познат. Просто някакъв стар познат, който е дошъл на посещение. Така няма да се налага да си знаем цялата родствена линия.
Предполагаше се, че това е най-удачния вариант за представяне пред хората ако изобщо се стигнеше до това.
- И не е тревожи, като стигнем там може да си намериш някое малко крехко агънце за вечеря.
Самото изказване, както неговото, така и нейното, породи отново лек смях от страна на Джийн.
В крайна сметка скоро успяха да стигнат до близкото село, а след бързо промъкване из запустелите улички, стигнаха до една от странноприемниците.
- Двойна стая за тази вечер. Предполагаемо и за следващата, но за това ще се уточним утре. - направо заяви желанието си пред мъжа на рецепцията.
Може би прозвуча леко нахално и заповеднически имайки в предвид тонът й, но кесийката с жълтици, които подметна пред човека го накараха да даде моментално един от ключовете. Дори подозираше, че е за доста симпатична стая.
Джий размаха доволно ключа пред Логън.
- Хайде, отиваме към 15-та стая.
Май беше някъде към горните етажи.

Момичето му махна с рака, правейки онзи жест, който да му подскаже да млъкне и че вече казаното е достатъчно. Не искаше да слуша хленченето на един голя мъж. Не му отиваше, макар и тази нацупена физиономия да имаше някакъв чар. Но все пак бе прекалено детинско.
- Ще се обърнеш на другата страна и няма да гледаш. - смъмри набързо като някакво решение на "проблема" му.
Пък и нямаше да си хвърля всичките налични пари, за да наема две стаи. Трябваха й за дрехи и за храна. А говоренето за храна я накара да усети глада още по-силно. Без да каже и думичка направо излезе от стаята. Явно знаеше къде да отиде, за да получи въпросното нещо. Е, не бе сложно като се има в предвид столовата на първия етаж. Изтичка до там, за да поръча солидна порция вечеря, а после и до собственика, за да се погрижи за облеклото. Добре, че й бе някакъв познат и за разлика от рецепциониста, с него се разбра доста по-добре.

На вратата на стаята, в която Логън навярно все още стоеше, се почука някак странно все едно не бе с ръка, а с ритник. Прозвуча и гласчето на Джийн.
- Хееей, може ли малко помощ тук?!
Явно не можеше да си отвори сама, тъй като в едната си ръка държеше подноса с храната - месо със зеленчуци, а на другата бяха намятани дрехи.

Изражението ми придоби някак учуден вид. Наистина ли мислеше, че съм откраднала нещо? Само това ми липсваше точно сега - някой да ме погне и за кражба.
- Не съм ги свила. - отрекох предположението му.
- Купувам си каквото ми трябва или пък го взимам назаем. Понякога и просто така ми го дават. Но както и да е. Просто се наяж и облечи нещо нормално.
Оставих подноса на малката масичка в стаята, а дрехите започнах да разпределям на леглото. Имаше както за мен самата, така и за него, включвайки и връхни дрехи, и дори бельо - всичко съвсем ново и неизползвано, да се отбележи. Лично за мен бях приготвила семпла и непретенциозна червена рокличка, а за него - панталон, тениска и връхна дреха.

- Поне една мръвка трябва да ми оставиш. Иначе ще ти ступам кучешкото дупе. - размахах застрашително пръст срещу него, макар и да казвах това просто на шега. Е, последвалият смях май ме издаде.
- Хайде сега, зяпай си в чинията докато аз се пооправя. И да не си погледнал насам. Рискуваш да умра от срам.
Подхилквайки се леко, взех рокличката и я огледах хубаво. Мисля, че трябваше да ми е по мярка.
Заех се със събличането на сегашните ми дрехи и бързото ми мушване в роклята, като хвърлях някой поглед към Логън, за да си имам причина да го бия ако случайно наднича насам. Не че щях да умра от срам ако ме погледне де, но си бе притеснително за една потенциална кандидатка за драконова невеста, която все още не бе осквернена от мъжка похот. Странно, нали? А бях на цели 23 годинки. Явно мъжете все пак не обичаха непокорни девойки, които по-скоро щяха да ги сбият, отколкото да им сготвят вечерята.

Учудващо бързо успях да се преоблека, доволна и от добрия вълчо, който наистина си гледаше само чинията. Щом обаче вече се бях вмъкнала в червената си рокличка, най-необезпокоявано отидох до него.
- Все още го обмислям. - заговорих - Наистина е глупаво да си мисля, че мога да се справя дракон ако го пека на бавен огън като парче месо.
И споменавайки парчето месо, глобнах едно с вилицата си и го захапах настървено, откъсвайки част от него и бързо преглъщайки. И аз си бях доста гладничка.
- Имам някои други планове. Чувала съм тук-там за някой индивиди, от които мисля да се възползвам. Навярно обаче ще е проблем за огнен магьосник като мен да контролира и леда, така че подобно нещо е почти напълно отписано.

Доядох забитото на вилицата си парче месо, а после размахвайки прибора пред себе си в следствие на жестикулирането ми, заобяснявах:
- Мислиш ли, че би могъл да нарежеш нещо толкова огромно на филийки? Дори как си мислиш, че ще го доближиш без да си се превърнал в печено кучешко? Трябва ни някакво средно положение, съчетание и от магия, и от чиста физическа сила.
В крайна сметка оставих вилицата на мястото й преди да съм избола нечие око, като набързо запристъпвах към леглото и се метнах със засилка върху него. Добре че бе сравнително мекичко, иначе да са ми заминали вече кокалите. Обърнах се по гръб и разперих ръце встрани.
- Май наистина ни трябват още съюзници. Кого предлагаш да агитираме? Поне като типажи.. някой воден, земен или въздушен, мрачни същества или.. ?

- Ще трябва изцедим всички черни мамби в околностите, за да съберем достатъчно отрова за такова огромно туловище. - смъмрих набързо.
- Заедно с кобрите и дузина скорпиони може и да успеем да го зашеметим.. поне.
Сериозно, за такова нещо не бе нужно просто ухапване или ужилване, а доста солидно количество токсични вещества. Друг бе въпросът, че трябваше да ги приеме по някакъв начин. С инжектиране надали щеше да се получи, а това значеше някой да успее да се вмъкне в двореца и да му приготви собственоръчно вечерята или да му налее чашка винце.
- Дали някой би се жертвал да се напълни с отрова и да се предложи за вечеря на Дракончо? - зачудих се, макар и да не звучеше като особено удачен вариант.
Навярно щеше и да си проличат злите планове ако видиш доброволно дошлата ти вечеря в не особено благоприятно състояние.

Замислих се. Идеята за постепенно отравяне не звучеше никак зле, но ако се използваше по една доза всяка година с даваната за рушвет девица, то всичко щеше да стане прекалено бавно. Трябваше някак процедурата да се забърза. И ето, че лампичката ми светна и ми дойде доста интересна идея.
- В крайна сметка ще отида аз и ще го тровя всеки ден през цялата година с белина в храната. - засмях се.
Звучеше като шега, но поне според мен имаше добър замисъл. Надали щеше да заподозре ако всеки ден любимата му булка на годината му слагаше по мъничко отрова в храната или питието. Но за това пък ни трябваше и доверено девойче.