Гората на сенките

Тъмни Posts : 159

Вдигнах вежда и се надигнах.
- Къде?
После се огледа по подметна.
- Поне да запалим огън за да се стоплим, студено е когато не тичаш и не преследваш. Хайде... а на теб не ти ли се спи?
Не беше достатъчно уморен за да си легне да спи. Но искаше тя да си почине, самият той можеше да се възстанови за нула време. Но не биваше да я уморява, ако имат още проблеми.

Светли Posts : 495

Мононоке се усмихна изправи се като вдигна една съчка от земята.Не изглеждаше изобщо уморена напротив , по -скоро беше доста бодра и пълна с енергия.Свали качулката си като започна да търси още.
-Хайде да запалим огън ! Така ще се стоплим и не не ми се спи гладен ли си?А относно до мястото сърцевината на планината.Все пак сив глутницата трябва да познаваш господарят.

Тъмни Posts : 159

Изчака спокойно тя да събере няколко клончета.
- Знаеш ли какво харесвам в моя вид?
Наведе се и взе един камък. С неприятен звук, метален нокът се показа. Логан вдигна камука нагоре и прокара рязко острието по камъка. Рой искри се посипаха по изсъхналите листа и клонки, пламвайки като че бях напоени с масло. Огледа доволно пушещата купчинка и духна няколко пъти за да го разпали.
- Готинко, а?

Светли Posts : 495

-Невероятно Логан , за първи път виждам някой да прави това определено , трябва да те похваля.Ти определено знаеш как да оцеляваш.
Мононоке се усмихна като изсипа съчките и седна около огъня.Впивайки поглед в него като след това в Логан.
-Ще хванем ли нещо за вечеря?

Тъмни Posts : 159

Ухили се малко мръсно:
- Е, бих... какво искаш - заек, еленче?
Идеята да убия Еленче не беше много приятна. Но зайците бяха братовчеди на мишките, така че беше по-скоро нещо положително. Така че щеше да хване заек.
- Или Глиган?

Светли Posts : 495

-Предпочитам заек , Окото ще се разсърди ако заловим и изядем глиган, хаха не искам да имам работа с този бог как да кажа той може да ти изкара ребрата от вътре на вън само с поглед.

Тъмни Posts : 159

Беше лесно да се каже, но не и да се направи Това има страничен ефект, господа. Присъствието на хората беше накарало всички животни да се покрият. Тези животни никога не се бяха сблъсквали с хора и с техните брадви и огньове. Като резултат - зайци и всички подобни се бяха изнесли... и се заех да търся липсващи зайци.
Но все пак заек беше намерен. Един младичък, сочничък, крехък заек с мека козина, който не тичаше особено бързо. Подозираше се, че е домашен заек, служил за храна от местните. И сега се печеше на пръчка над огъня. Логан държеше пръчката и го печеше замислено. Подаде горещият заек на Мононоке.
- Така го ядат хората... хайде, кажи, харесва ли ти?

Светли Posts : 495

Мононоке се усмихна като взе една част от заека и след това му подаде другата половина.Момичето започна да го яде като въздъхна.Изглеждаше така сякаш имаше някакъв голям проблем.И се чудеше как да го реши.
-Хора значи...попринцип ги ядох сурови докато не се почви онова същество.Чудя се какви да ги върша сега..Оо толкова ме боли главата от мислене , че не мога да си събера мозъка ..

Тъмни Posts : 159

Погледна я леко озадачено. Миришеше на Хммм, а честно казано Хмм можеше да се нарече едновременно учудване, озадачение и недоверие, характерно за групите по тези краища.
- Какво те притеснява?
Въпросът беше смес от любопитство и леко настръхване.
- Да не ти е лошо?
Само ние двамата бяхме на поляната...

Светли Posts : 495

Мононоке остави храната като въздъхна , и погледна Логан .Очите й бяха някак странни несигурни и уплашени.Сякаш имаше препядствие пред нея което не може да прескочи.Леко се почеса зад врата и след това заговори.
-Ъм...как се ...чувства човек когато...се влюби?

Тъмни Posts : 159

Поклати глава и заби две тъмни, почти безцветни, сивеещи зеници в нея. Напомняше на... защо го питаше подобно нещо... Замислен над това нямае да измисли по-подходящ отговор с чакане. И блокира... умът на вълка и на човека се сблъскаха с една неясна стена, препятствие от особен тип.
- Ами честно пък да ти кажа... - заръмжа несигурно и засрамено. Седна си на земята и кръстоса крака и ръце.
- според хората, влюбването е някаква духовна връзка. Самата ти го знаеш, виждала си как един вълк и една вълчица остават заедно до самия край, и когато един оот тях умре - другият не отива при друг. При хората е по-рядко подобно нещо... но се среща.

Светли Posts : 495

Мононоке кимна с глава ,като погледна небето и след това легна на земята и затвори очи.Сякаш се унеси в размисли.
-Мисля , че се влюбих в човек...в раса която мразя.Чувствам се толкова объркано..

Тъмни Posts : 159

Замислен дълбоко над думите ѝ, Логан замълча за около минута, загледан в пламъците.
- Не мисля, че аз съм човека, когото трябва да питаш за това... Макар, че имам повече човешко от който и да е член на глутницата ти...
Погледа я с безизразен, сериозен и малко озадачен погледа.
- Ако бях на твое място щях да си задам въпроса - има ли значение? Мразиш хората, защото те убиват вълците, защото са врагове на каквото ти най-много обичаш... но ако един от тях...
Вдигна пръст пред себе си с леко маниакален вид:
- Ако дори един от тях може да те накара да го обичаш, това причина ли е д го отхвърлиш, заради това, което са направили всички останали. Не искам да те разочаровам, но самата ти не си истински вълк... да се отричаш от любовта си е против природата... а ти зачиташ природата, нали?

» Хороскоп на сенките
» Гората Лиадан
» Зпознанството в Гората Лиадан