Стоманения град

Брус следваше следите на брат си , като някак си стигна до Стоманения град.Това бяха негови непознати места , затова той се опитваше да намери някой да му помогне . Брус беше посаветван от един от неговите саветници да немари Jean , като тя може да му покаже пътя .

От едно от недалечните заведения, направо подобно си на забутана кръчма, макар и стоманената обстановка на всичко наоколо да не придаваше чак толкова западнал вид, се чуваше голяма шумотевица. Именно там се намираше Джийн, а на всичкото отгоре именно тя бе инициаторът на подвижната лудница. Някакъв пиян идиот бе разлял бирата си върху нея и сега бе станал главен обект на изливащата се женска ярост. А тази на госпожица Грей не бе никак малка и безобидна. Подпийналият вече бе отнесъл няколко юмрука право в лицето и, имайки в предвид и трудното запазване на равновесието заради влиянието на алкохола, съвсем скоро се изръси на пода. Юмрукът на червенокосата заплашително бе размахан отново пред лицето му.
- Разбра ли бе, идиот?! Ще те накарам да олижеш гадната си бира от ботушите ми!
На всички останали наоколо определено им бе доста забавно.

Докато вървеше , Брус чу силни викове от близката кръчма. И той се запъти на там.

От пияницата в крайна сметка нямаше никаква полза. Човекът явно само щеше да мърмори и да извършва някакви странни, некоординирани движения. Подобно бездействие или в случая - невъзможност за действие напълно съсипваше удоволствието на Джийн да прилага физическа сила върху някого.
- Безполезен алкохолик. - смъмри го накрая и след последния ритник, който мъжът отнесе, червенокосата се отдалечи от него.
Хората го наобиколиха, явно за да му помогнат да се изправи, докато момичето отиде до бара. Искаше да си поръча нещо.

Брус влезе в бара , видя красивото момиче с червената коса и седна на мястото до нея.
- 2 водки , една за мен и една за дамата до мен.
След това Брус погледна червенокосата красавица в очите.
- Брус Старк - каза той и и подаде ръка

Момичето погледна чашата с безцветната течност, която бе оставена до нея. След това погледът й - изпитателен и все още сравнително гневен, се прехвърли на мъжа. Възнамеряваше просто да му каже, че не пие водка, но в крайна сметка реши, че гадният и парлив вкус на руския алкохол щеше да я накара да се разсее поне малко. Изпи съдържанието на екс, правейки онази характерна кисела физиономия, която просто нямаше как да избегнеш щом погълнеш наведнъж толкова голямо количество почти чист спирт.
- Едно уиски. - поръча на бармана с цел да си оправи вкуса в устата.
После отново се обърна към мъжа, като хвана ръката му в знак на обичайния поздрав.
- Джийн Грей. - представи се.

Брус изпи водката , след което поръча 5 шишета вода и започна да пие.
- Ще ми трябва помоща ви.

Определено любопитството на момичето бе пробудено, но все пак не се знаеше колко дълго русокосият щеше да е привлякъл вниманието й. Ако изръсеше някоя тъпотия веднага щеше да го отреже и изобщо да не се занимава повече.
- Какво точно искаш?
Погледна го с някак въпросително изражение, за което допринасяше и леко повдигнатата й в момента вежда.

- Искам да ме заведеш до Вулканичната планина .
- Кажи само какво искаш ,да ти се отплатя , ще ти го дам.

Вече започваше да се убеждава, че непознатият е чужденец и надали преди бе стъпвал тук. Не само, че не бе от познатите й наоколо лица, но и разпитваше за нещо съвсем лесно за откриване. Толкова трудно ли бе да се забележи огромна планина, която всъщност се явяваше кратера на действащ вулкан? Както и да е, можеше пък да се окаже добра възможност за нея да получи нещо интересно в замяна.
- Не се прецаквай така. Не знаеш кой какво може да поиска.
Явно реши все пак да му даде шанс да се поправи преди да е пожелала нещо налудничаво. Бе прекалено глупаво от страна на някои хора да дадат на някого възможността да си пожелае каквото и да било.
- Кажи ми какво предлагаш, за да мога да преценя какво искам.

- Крал съм на подводно царство , мога да ти дам каквото искаш

Значи се оказа от онези водните.. Какво ли изобщо търсеше тук наред това огнено място, напълно контрастиращо на неговата стихия.
- Не ми трябват водните ти глупости. - отвърна вече някак пренебрежително Джийн.
От някой толкова противоположен на нея надали имаше как да получи нещо особено полезно.
- Планината е на юг. Мисля, че би трябвало да я забележиш - едно такова голямо и високо, от върха на което честичко изригва лава.
"Внимавай само да не се изпариш." вмъкна си наум, но все пак му спести и този заядлив коментар.

- Щом така искаш , ако все пак си промениш мнението , те чакам и помни че мога да ти дам каквото искаш.

- Все още не можеш да ме впечатлиш достатъчно. - измърмори момичето.
Обърна се към бара и чак сега се усети, че чашата й с уиски стоеше почти недокосната. Взе я и отпи малко от нея. Това вече си беше доста по-приятно от водката.

Брус тръгна към изхода като се надяваше огненото момиче да си промени мнението.

Джийн също стана от мястото си, вече допила питието си, и се запъти към изхода. Въпреки това, намерението й не бе да изпрати Брус до търсеното от него място. Имаше други планове и задачи за вършене и смяташе за достатъчно, че поне го е упътила.
- Довиждане, момченце. Дано се върнеш цял от там. - подметна му вяло и придружено с лек смях докато се разминаваха на вратата, а червенокосата продължи пътя си към покрайнините на града и вулканичните водопади.

Брус прибяга до момичето извади от джоба си 1000 долара .
- Какво ще кажеш сега

Момичето обаче вече се бе отдалечило прекалено много по пътя към водопадите.

*ПП: извинявай обаче вече писах и там ;д