Стария воден храм

Тъмни Posts : 272

Тъй като да съм постоянно в горите и да се правя на духче или пък демон не ми харесваше особено много реших да сменя малко обстановката. От лудите шайки, който искат да те хванат чрез печати и молитви минах на спокойни и тихи места без много хора, но достатъчно, за да не умра от глад или липса на енергия. И ето ме тук в стаята воден храм.
Приближих се до водата и гребнах с шепа. Водата мигновено се превърна в сняг. Погледнах го и въздъхнах. Просто го метнах нагоре, така че да се разпръсне наоколо. Легнах на земята и са гледам към небето.

Светли Posts : 106

Бях чул за храма който се намираше тук и реших да го навестя колкото да разбера има ли нещо специално за него.Още щом почнах да го приближавам усетих лекия студен полах на въздуха и разбрах ,че май няма да съм сам тука за това почнах лек ода се оглеждам докато навлизам и забелязах някакво създание излегнал осе на зеямта чудих се дали ще го изплаша защото бях се обгърнал с една черна роба и приличах на някакъв крадец за ова само се доближих до момичето и казах :
'-Извинете госпожице добре ли сте ?"
Зададох този въпрос защото да видиш някой да лежи е страмно.

Тъмни Posts : 272

Докато се наслаждавах на спокойствието е тишината на майката природата незнайно защо започна да си пея една доста влудяваща мелодийка за хората в Япония, но все пак на мен ми харесваше.

".......

If I'm crying in the wind,if I'm crying in the night
will there ever be a way?will my heart return to white?

Can you tell me who you are?
Can you tell me where i am?I've forgotten how to see;I've
forgotten if i can

If i opened up my eyes there'd be no more turning back
'Cause I'd throw it all away,and it all would fade to black "

Но ненадейно чух звук. Някой ме питаше дали съм добре. А когато погледнах към него веднага скочих на крака. Беше някакъв вандал. Бас ловя. Тоя искаше да ме ограби. Да ми навреди. Или по-лошо. Под вида на момиче, което е легнало на земята облечено в бялата рокличка да си мисли някакви перверзни неща.
Присвих очите си, а в ръцете ми се появиха два ледени кинжала.
-А да .. напълно добре съм ... а вие? - и докато говорех от устата ми излизаше онзи типичен за зимата дъх, който се виждаше.

Светли Posts : 106

След това шоу което видях ми стана напълно ясно ,че това не е някакво нормално малко момиченце ,а нещо малко по опасно момиче с оръжия като нещото което ми хвана интереса още повече освен появата на оръжията беше ледения и дъх и само се усмихнах като казах :
"-Явно си дошла да оскверниш това свещенно място..какво търсиш тук ?"
И докато казвах това си разтворих робата под която да се каже не носих почти нищо освен разни вериги панталон и колан като си сложих едната ръка на меча и няколко от синджирчетата ми издадоха лек шум щом се мръднах все пак трябваше да се подготвя ако реши да действа.

Тъмни Posts : 272

Да оскверня? Ама той сериозно ли? Той беше този, който изниква от нищото в гръб. По-скоро той искаше да оскверни нещо друго. Добре, че още не е тръгнал да ме напада, но все пак стиснах силни кинжалите и го погледнах.
-Ако изобщо искам да направя нещо такова щях вече да съм го разрушила.
Но ми беше малко обидно. Вярно, бях дете на зимата, но силата ни идваше не само от природата, но и от водата. Имахме далеч връзка с водните магове и имах пълното право да съм на това място.
-А ти господин промъкващ се зад беззащитни девойки, искаш да ги ограби, защо си тук?

Светли Posts : 106

След думите и замълчах няколко секунди и накрая само казах:
"-Казваш ,че ако си искала вече си можела да го нарпавиш поакзвайки ,че имаш сила и в същото време ми казвша ,че си беззащитна девойка това се неутрализира взаймно...и не съм искал да те ограбвам тук съм по работа това е храм ,а аз съм човек на църквата единственния чието място не е тук е твоето ..
Притесняваше ме факта ,че все още и 2 мата си държахме на оръжията и даже не знаех колко от думите и са истина и дали е сама можеше да чака за да ми скочи заедно с някой друг .

Тъмни Posts : 272

-През повечето време съм към класацията беззащитна девойка.
Усмихнах му се и реших, че така или иначе не мога да умра, освен ако не ме хвърлят във вулкан, но и тогава не е сигурно дали няма да го заледя, та затова просто метнах кинжалите и те се превърнаха в поредните снежинки.
Погледнах го, но малко ме притесняваше факта, че носеше толкова вериги и желязо. Плашеше ме, но далеч от това просто се приближих до него и се загледах в областта на корема му, където явно имаше някаква рана.
-Ам .. това .. от какво е? - и посочих раната.

Светли Posts : 106

Щом оръжията и изчезнаха си махнах ръката от меча и се успокойх ,но не си свалих гарда докато момичето се приближи и след въпроса и реших да и отговоря :
"-Не помня!"
Като пак си закопчах робата и добавих :
"-Казвам се Валанар ,а вие госпожице невинност ?"
Не я излъгах ,че не помня и найстина ми се искаше да знам защото от каквото и да е се моля или да му го върна или да го убия заради тази рана.

Тъмни Posts : 272

Щом си закопча робата се успокоих, че не виждам средствата за връзване и се обърнах. Направих две три крачки и отворих една от няколко то врати, заобикалящи водния източник. Там можеше да се видят стълби, които се изкачваха нагоре, явно към върха.
-За хората съм просто поредния дух.
После се помръднах от мястото и се залепих за стената, която леко се заледи при допира с мен, но скоро леда се махна.
-Но все пак моя вид ме е кръстил Инари, приятно ми е да се запознаем.
Накрая просто посочих вратата, която отворих.
-Мисля, че свещенните хора не трябва да говорят с тъмни същества, колкото до вратата, тя води към архивите на това място.

Светли Posts : 106

Погледнах момичето после вратата накрая пак си спрях погледа към момичето и се усмихнах с думите :
'-Нищо лично ,но не бих ти обърнал гръб докато си тук..а и имаш право свещенните хора не е хубаво да говорят с тъмни създания ,но не съм точно такъв поне човешката част за това мога да заобиколя този факт !
При което реших да я разпитам още малко за леда и студа който излъчваше за това направих няколко крачки към нея и се облегнах на стената до нея като изкарах една кутия цигари виктори силвър като и предложих цигара и казах :
"-Искаш ли и разкажи ми пвоече за цялото това заледяване и защо си "тъмно създание "?

Тъмни Posts : 272

Някак си отвътре усетих известна топлина, която се разпростра по леденото ми тяло и изпълни гърдите ми. Стана ми приятно, че му е интересно да разбере нещо за мен, но само се надявах и той да не стане ледена висулка, както останалите.
Отказах цигарите, може да съм безсмъртна, но не се тровех, а и за да пушиш се изискваше огън, а тук имахме проблем.
-Ам .. с това съм се родила. Виждаш ли .. идвам от Източните земи, а там ни наричат с много имена, но главно ние си викаме Юки - Онна или Йокай. И двете значат същества на зимата, леда, студа. Както знаеш, когато Крилатия Господар се е появил и е помагнал на маговете да развият своята сила са се разделили на четири типа: Огнени, водни, въздушни и земни. Счита се, че ние сме водни магове, които сме се отказали и сме приели студа, но има и теория, която е, че Юки - Онна са същества родени от един от четири сезона, за да и помагаме. Лично на мен ми харесва да се мисля, за дъщеря на Зимата.
Поех си дъх и за момент очите ми пресветкаха в синичко.
-Колкото до това, защо съм тъмно създание ... храня се с живота на другите създания. Добри и лоши, смели или страхливи, енергията им ме поддържа жизнена. Без тази енергия просто ще се заледя и ще остана така за вечността.

Светли Posts : 106

Докато ми разказваше си изкарах запалката и си запалих цигарата опъвайки няколко пъти и накрая когато чух всичко за малко се загледах в очите и мойте бяха сини нейните бяха много по сини и само се усмихнах с думите :
"-Имаш красиви очи явно лесно залъгваш с тях създанията и после им взимаш животите е с ме няма да се получи толкова лесно!"
Леко се шегувах ,но бях и сериозен в същото време след което добавих :
"-На колко години си ?"
Щом знае как да се увеличи живота значи може да е на бая годинки можеше да е преживяла много и ако ова е така можеше да ми е от полза.

Тъмни Posts : 272

-На ... - замислих се .. на колко бях. Тялото ми отговаряше на осемнадесет годишна, но действително не знаех. Дълги години бях заледена и затова ми беше доста трудно да кажа, но помня, че преди хората нямаха запалки, а използваха пръчки, за да си запалят огън, и нямаше такива неща като кръстове. Отделно оковите бяха доста по-здрави.
-Мисля, че на няколко хилядолетия.
Но побързах да кажа.
-Но те уверявам, че съм съм се разхождала максимум 20 години на тази земя. Тъпите хора все намираха начин да ни заточат за доста време.

Светли Posts : 106

Тези 20 години не ме устройваха ,но ми стана интересно ,че говоря със старо създание найстина не и давах повече от 19 или 20 години за това и казах :
''-Добре си пазиш тялото тогава..макар ,че разбирам хората и аз бих те затворил някъде или заточа ако застрашаваш живота на хората който са важни за мен всеки трябва да изживее живота си както му е писано никой не трябва да се меси в съдбата му мислила ли си ,че когато убиеш някой така спираш развитието на един вид който може би е щял да промени света за стотици хиляди години ?"
Реших да видя дали тя изпитва нещо или мисли за себе си за да разбера найстина колко е зла ил идали има шанс да има и нещо добро в нея.

Тъмни Posts : 272

Учудих се когато ми зададе такъв въпрос. Не разбирах, защо не пита толкова.
-Веднъж мислих над това, което сега ме попита. Дори бях минала да диета заради това. Казвах си, хората са добри, хората трябва да живеят, но тогава хванаха мен и сестрите ми. Тях изтезаваха, а мен просто ме караха да гледам, после се сменяхме и така за доста време. Докато един ден глада не стана непоносим. Не изпитах не просто болка, а агония. Проклинах себе си и всичко що е живо. След това се случи така, че просто един от тях се опита да .. нека го кажем, да се възползва от една от сестрите ми и умря. Разбери .. ние не можем да избираме, кой да убием. Те сами идват. Затова сега реших да стоя на място, което не бяха идвали скоро създания. Но пък ти се появи.

Светли Posts : 106

Думите и ме накараха да се замисля и само и казах :
"-Вярвам ти ,че хората са готови на такива неща и само искам да те питам като знаеш какво правят хората според тебе ти или те са тъмното създание ?"
Всичкия този разпит спираше тука аз разбрах тя каква е просто поредното различно създание което не се вписваше в този човешки свят и гледаше да оцелее което получава титла зло,тъмно и какво ли още не само защото гледа да оцелее така както трябва и само продължавах да я гледам и да си опъвам от цигарата очаквайки рекацията и.

Тъмни Posts : 272

-Ще отговоря на въпроса ти с въпрос.
Отблъснах се от стената и отидох при водоизточника и докоснах едната си ръка с другата. После ги потопих във водата и я се заледих. Стъпих на леда и затворих ръцете си, а от тях започнаха да излизах сини и бели светлинки, докато всичко наоколо не стана бяло, сребристо и просто приказно, но и най-странното, не беше чак толкова студено. Точно като мека зима
-Как може това, което символизирам да е зло?
И пак стъпих на земята, а водоизточника отново си се върна в предишния си облик.

Светли Posts : 106

Интересен въпрос ,но преди да и отговоря си изпуших цигарата и я загасих в стената като погледнах момичето и добавих :
"-И аз ще ти отговоря на въпроса с въпрос чела ли си малката кибрито продавачка ?"
При което се сетих и добавих :
"-Найстина интересни способности имаш."

Тъмни Posts : 272

-Ами не съм имала честа да прочета "Малката кибрито продавачка".
И последва комплимента, при което усетих, как лицето ми става малко по-червено от нормалното бледо бяло, точно като на труп. Побързах да махна снега и леда наоколо и се обърнах с гръб към него.
-Както и да е .. все още си господин, промъкващ се зад беззащитни девойки, искащ да ги обере или оскверни. Макар и .. приятно събеседник.

Светли Posts : 106

Докато изказваше това се възпозлвах от това разсейване от нейна страна което се получи и найстина нарпавих това което тя каза като се промъкнах зад нея и щом приключи изказването си и си сложих ръката на устата и като застанах плътно зад нея и леко и тихо и прошепнах на ушенце :
"-Ето това е промъкване и май този момент е един от онези в който мога да кажа ,че си беззащитна девойка !"
СЛед което си махнах ръката от устата и просто исках да и покажа ,че не съм това за което ме мислише и ,че ако бях можеше да стане много по лоши.

Тъмни Posts : 272

Изтръпнах като се залепи за мен. Усещах нещо топло по лицето си. Затворих очи и просто за кратък момент, секунда, миг се оставих на усещането. Тялото ми пое неговата топлина и нещо се пречупи. По цялата ми живинка усетих нещо странно. Истинска топлина, която не остана просто на едно място .. отново и отново преминаваше през мен. Дори ледения ми дъх беше изчезнал в този момент.
Щом се дръпнах преглътнах и се обърнах. Направих крачка назад, а после и още една. Бях уплашена и в същото време удивена. И без да се осъзная избягах от това място качвайки се по-стълбите.

Светли Posts : 106

Интересна реакция която не бях очаквал за това само се огледах и сам си зададох въпроса :
"-Май я изплаших малко повече от колкото очаквах...май няма да е зле да и се извиня или поне да я успокоя..."
След това бавно тръгнах след нея по стълбите като изпозлвах шума за ориентация на кде е тръгнала и се опитвах хем да не изоставам много обмисляйки какво да кажа щом я настигна ,но поне имах добро оправдание ,че и без това трябваше да разгледам това място може и да намеря нещо докато я търся.

Тъмни Posts : 272

Щом стигнах горе огледах стаята. Знаех, че имаше доста стари книги и прочие, но не знаех какво е точно вътре. Е не предполагах, че ще намеря голямо кресло, маса и стол пред нея. Свещ, че и камина. И все пак се дръпнах към един от ъглите на стаята и се залепих там.
Покрих главата си с ръце и се опитах да се върна предишната температура. Да махна всичко, което е близко до топлина. Тя просто ме караше да отслабвам и тогава наранявах хората.
Когато видях Валанар да влиза в стаята. Хванах една от книгите и му я подадох.
-Ти сам каза, че си дошъл, за тези неща. По-добре се съсредоточи към тях. А не към грабежите.

Светли Posts : 106

Хванах книгата като я поех леко от ръката и докосвайки леко пръстите си до тези на Инари и казах :

"-Да,но...ти добре ли си много рязко избяга леко ме стресна извинявай много ако те изплаших не съм такова създание което иска да предизвиква страх в други създания ..найстина извинявай."
При което погледнах книгата и я отворих буквално прелиствах страниците една след друга което продължи около 2 мин и накрая просто казах :

"-Нищо интересно няма което вече да не съм чел..не е тази книга.."