Стария воден храм

-Просто ... не е на добре да ме доближаваш. На два метра разстояние ще е добре да стоиш. Така няма да ти направя нищо, без да искам.
Докато си прелистваше книгата реших да му помогна. Поне нещо полезно да сторя докато съм тук. Извадих още няколко книги и му ги подадох, а после поех първата и я върнах на мястото и. Поогледах още малко и видях една, която беше покрита с прах. Взех я и я разлистих. Беше с някакви приказки за деца. И взе, че ми стана интересна. Седнах на столчето и се зачетох. Разказваше, се за феи, еднорози и кентаври. Общо взето всичко, което не съм виждала.

Погледнах го и се усмихнах. Явно наистина беше важно това за него, щом изобщо си правеше труда да чете. Но не исках да го зяпам, затова си се върнах към приказките. Скоро усетих как клепачите ми натежават. Оставих книгата в скута си и затърках очите си с ръцете, свити на юмруци. Накрая просто оставих книгата на масата и сложих ръцете си на нея. Свих ги така, че да станах като възглавница и положих главата си на тях.
-Господин крадец ... обещайте да ме пазите докато спя.
Разбира се на шега го казах. Не очаквах дори да остане тук когато намери нещо, което ще му е от полза. Но все пак затвори очите си и се опитах да заспя.

Пък колкото до спящото изчадие. То не мърдаше не шаваше. Само от време на време гръдния и кош се местеше, колкото да покаже, че диша. Дори странното беше, че не издаваше шум. Сякаш липсва като присъствие, но нали е духче, напълно нормално си беше това.

Чух някой да ме вика и веднага последвах причинителя на този шум. Без да отварям очи се свих във Валанар, който явно беше просто седнал до мен. Измрънках нещо от сорта на ..
-Мамо .. още пет минути ..
И бях готова пак да заспя, когато отново някой искаше да ме събуди. Е тогава разбира се отворих очи и видях, че съм твърде близко. Стреснах се и се дръпнах.
-А съжалявам .. - и потърках очите си ръце, после го погледнах. - с какво да помогна?

Все още в полузаспало положение не можех да асимилирам толкова думи на едно място. Но след няколко подреждания в главата ми успях да ги осъзная. Поне разбрах, че иска да излезем. Е нямах нищо против. Просто върнах книгите от където ги взех и се усмихнах.
-Хайде да отидем за сладолед.
Не броим факта, че на вън беше сигурно един или два градуса. Аз си бях твърдо за сладоледа.
-И ако не ми стигне ще ме пуснеш да си взема малко енергия от някой нали? Обещавам да не го убия, вече ако сам иска да умре си е негов проблем.

-Не искам от теб ..
Намръщих се. Не исках да му показвам как се храним ние. Беше си доста лично ... и притеснително. Но какво да се прави. С неговите камъни, по неговата глава.

След като отидохме за сладолед и продължихме да обикаляме наоколо го накарах да спрем на една от полянките и направих пейка от лед. Можеше и да му е студено, но не можех да помогна.
Седнах на нея и погледнах Валанар.
-Ам .. ако не е проблем .. ти какво си?

-Затова и през лятото е хубаво да се пият топли напитки.
Засмях се на тези думи. То си беше вярно, но повечето никога не биха го направили. Но пък при мен е друг проблема, както и да е ...
-Значи ангел ..
Замислих се .. какво беше това. Ангел .. наистина не знаех.
-Какво е ангел?

Беше ми интересно да го слушам. Поне и аз научавах нещо ново.
-Ам .. чрез жизнената им сила.
После се приближих до него и се усмихнах.
-Тяхното чи .. така да го кажа. Чрез целувка или полов акт изсмуквам от тях енергия, за да живея. За сега обаче никой не е издържал повече от няколко целувки, затова никога не съм била на сто процента заредена .. така да го кажем.

-Вкус?
Ей това ме заби в третата глуха. Гледах го като пребозало теле, че какъв вкус да има енергията .. никакъв. Дори беше на моменти гадна. Но никога пък приятно.
-Няма никакъв вкус. Като водата .. нужна ми е, за да живея и нищо повече. Дори не е толкова полезна като самата вода. Но ако искаш толкова да разбереш за това просто поискай да се храня от теб.

Приближих се още малко до него и сложих ръцете си около лицето му. Със сигурно е усетил вече, колко студена съм на допир.
Не бях особено сигурна за това. Моя вид не предлагаше ей така да целува и да се храни от другите. Те ни предлагаха, но беше време да изменим това.
Приближих лицето до неговото. Леко разтворих устните си и ги докоснах до тези на Валанар. Ледения ми дъх се смеси с неговия, а аз просто изчаках миг преди да дръпна съвсем малко от неговата енергия. Очите ми светнаха в синьо. А в устата ми сякаш имаше фойерверки. Усетих прилива на силна и мощна енергия.
Спрях целувката и се дръпнах. Отдалечих се от него и го погледнах.
-Вече знаеш какво е чувството.

-Защото не си човек.
Заявих докато го гледах. Свих си се и дори прегърнах колената си.
-Те умират и от по-кратки целувки. Но в повечето случай е от студ. Не от изтощение.
И ето, че се сетих се нещо. Веднага скочих и се разтърсих из джобовете на роклята си, но не успях да го намеря.
-Ам .. да те питам .. да познаваш място, където мога да купя нещо подобно на дом .. и какво е дом .. хората тук говореха за такова нещо, но не ми стана много ясно.

Значи дом било онова, което е там, където е семейството си. Лошото беше, че ни изгониха от родните земи и сега всеки е където му падне. Е здраве да е ..
-Тогава не ми трябва.
Отново се приближих до него и погледнах ръцете си. Реших да не го излагам още на студ, затова отново бръкнах в джобовете си и извадих едни бели ръкавички. Хванах едната му ръка и леко я стиснах.
-Благодаря ти, че не си като другите свещени хора, който се държаха гадно.

-Може би може да ти споделя още нещо за моя вид.
Поех си дъх и просто затворих очи. Това, което мислех да е последното, което ще му кажа за мен щеше може би и най-гадното от всичко, но нямаше как.
-За да имаме такава сила и да се раждаме ние сме просто духове. Хората не ни виждат, а телата ни са илюзия. Моето го създавам, чрез вярата в зимата. Чрез студа и буриите. Но истината, е че никога не съм имала нещо различно от просто лед вместо сърце.
И си дръпнах ръцете. Сигурно сега щеше да си тръгне, но нямаше да го виня.