Стария воден храм

Все едно щях да го послушам. Така де, за частта с пазенето. Да ви кажа, ако имаше награда за най-бързо забъркване в бели .. е то щях да я взема. Е след като изчезна от погледа ми се обърнах и тялото ми се издигна леко над земята. Вече нямаше нужда да се правя, че ходя по нея. И скоро си се запелтечих на където ми видят очите, но сигурно щеше да е място, което е обгърнато от студа.