Стария воден храм

Светли Posts : 106

Погледнах я замислих се и казах :
"-Незнам всичко което видях днес от теб не ме кара да вярвам ,че имаш ледено сърце даже обратното.."
При което се сетих за още нещо и добавих :
"-Нима можеш да си променяш външния вид както ти решиш по тази логика ?"
Изобщо не го приех това като нещо лошо или изобщо в този смисъл даже беше интересно и уникално.

Тъмни Posts : 272

-Не .. приемам облика и години на това, което бях когато умрях в снежната буря.
И вече да си покажа и рогата .. съвсем нахално се свих в него и леко потреперих. Беше си доста топъл и това някак беше приятно. Свих се по-плътно и се опитах да прибера всичко, което ме издаваше като нещо различно в себе си.
-Да знаех не мога да постигна по-голям бюст.
И го ударих по-нослето. Съвсем леко. На закачка. И се засмях.

Светли Posts : 106

Видях ,че май най сетне тя се отпусна около мен при което ми стана много приятно защото усещах истинско доверие и нямаше и капка страх от нейна страна за това просто я прегърнах щом тя се закачи с мен и казах :
"-Внимавай ,че хапя !"
И в същото време почнах да обмислям неща който тя ми каза ангелите имахме сили който можеха да помогнет в такъв момент ,но все още не знаех точно как да свържа всичко и за това реших да я попитам нещо което не ми стана ясно много за това само добавих :
"-Какво е бюст нещо като известност ,сила ?"
Не ми беше ясно никой от свещенниците не е споменавал такова нещо.

Тъмни Posts : 272

-Ааа .. ама ти сериозно ли? - леко се изумих. Не леко, доста се изумих, че не знаеше. Затова просто замахнах с ръката си и се появи пред нас един женски манекен от сняг. Една ледена висулка стоеше във въздуха и просто се рееше. Скоро тя се измени на стрелка и започна да показва гърдите на манекена.
-Така, това което показва стрелката е бюста. Нормалните хора имат различни предпочитания.
И като осъзная вече какви ги говоря се прикрих и го погледнах.
-Стана ли ти ясно. Ако не .. пак погледни манекена.

Светли Posts : 106

Засмях се леко и след това казах :
"-Това ли много са тпуснати!"
След което пуснах Инари и леко си разтворих робата с думите :
"-Как може да са толкова подути на манекена друго си е да са стегнати ето така!"
Като се стегнах малко за да покажа.

Тъмни Posts : 272

Станах от него и отидох до манекена. Хванах част от главата му и тя веднага стана на снежна топка. След което го ударих в лицето.
-Това ти е, защото се сравняваш с жена.
После му метнах още една снежна топка.
-А това, защото ме пусна.
И за край пейката се превърна в преспа, в която Валанар попадна.
-А това, защото ми е забавно.

Светли Posts : 106

Това дойде от нищото ,но както стоях в преспата само я погледнах почистих снега от лицето си и казах :
"-Оооо сега вече загази !"
И очите ми пожълтяха като в небето се чуха гръмотевици и се видя как една огромна снежна топка колкото една къща почна да пада с бясна скорост към нас ,да не го бях обмислил ,но беше яко.
И само бавно почнах да се изправям докато настъпваше този хаус.

Тъмни Posts : 272

Погледнах към небето и леко се уплаших. Той луд ли е. Има си причина поради която го обстрелвах с малки топки. Започнах да се чудя как да го разкарам това и накрая май ми хрумна нещо. Махнах ръкавиците и насочих ръката си нагоре към топката. Изведнъж тя се разпръсна на много снежинки. Е тогава вече погледнах на кръв Валанар и отидох до него. Бутнах го пак в преспата и дори го закрих целия със сняг. И накрая като видях какво направих. Да бутна някой в купчина от сняг. Започнах да се радвам и да подскачам от кеф.
-I can't believe I did this.
И скочих върху ставащия Валанар.
-Тоя път наистина си го заслужи.

Светли Posts : 106

Яко си се зайграваше с емн ,но ми харесваше ,че е щастлива показа си детската страна за това когато скочи в мен я хванах пак си паднах на зад в преспата ,но този път имаше какво да си ме топли и не я пуснах като и казах :
"-Охо сега ми падна !"
И почнах да хващам от снега около нас и буквално да я заливам с него като ми беше смешно.

Тъмни Posts : 272

-Noooo.
Измрънках и започнах да се дърпам. Исках да съм свободна, но нямаше как. Стискаше силно. Беше силен. Беше голям .. беше и дори .. нападателен. Но пък беше забавно. Е все пак щом така искаше да играем. Завъртях си ръката и малко сняг се напъха на място, където имаше дрехи, а не вериги. Сега дано да ме пусне, че да си направя база и от там да го обстрелвам.

Светли Posts : 106

"-Holy..!"
Като се изправих докато все още държа Инари и я пуснах в преспата със сняг като се обърнах малко на другата страна и се опитах да се отърва от снега и само казах :
"-Това вече не беше честно играеш мръсно !"
И продължих да се оправям ,че лошо имаше неща който ми бяха по важни от една игра и сега трябваше да ги спася.

Тъмни Posts : 272

-Ооо милия той.
Започнах да го дразня. И се дръпнах назад. Направих си иглу и се пъхнах вътре. После подадох главата си от отвора на иглу-то и се усмихнах.
-Валанар .. искаш ли да те стопля? Целувките може и да не са само студени.
МДам ... заяждах се .. но ми беше толкова забавно с него.

Светли Posts : 106

"-Ах тиии!!!"
Вече всичко си беше както трябва и само се обърнах като добавих :
"-Само да ми паднеш !"
И зграбчих малко сняг в 2 те си раце и тръгнах към иглуто да го върна на Инари нямаше да и се размине толкова лесно.

Тъмни Posts : 272

Като го видях да приближава с тежка стъпка и заплашителен поглед се свих в единия край на иглу-то и набързо използвах силите си, за да създам стена между нас. Такава, че да може да се виждаме.
-Няма да ти дам толкова лесно да ме затрупаш. Искаш ли примирие?
Може би започнах да се окротявам ... да ама не .. само чаках удобен момент да му се нахвърля.

Светли Posts : 106

Сега бях на нейн терен нямах голям избор ,но имах лек план ако реши да направи нещо бях готов да ни затрупам за това само пуснах снега усмихнах се и доавих :
"-Еееемиии..може би бих се съгласил,но се съмнявам ти да спреш как ще ми докажеш ,че няма да се възпозлваш щом си свали гарда да ме затрупаш със сняг ?"
Като огледах стената.

Тъмни Posts : 272

-Ами .. нека кажем така .. ако те затрупам ще ти дам да ми направиш нещо гадно .. И без щипане. Мразя го.
И после свалих стената. Но нали не съм мирна глава .. в следващия момент му се нахвърлих и го прегърнах. Ето не го затрупах .. само му се нахвърлих.
-Видя ли .. няма да те затрупам пак .. днес.

Светли Posts : 106

Това не го очаквах точно си качих гарда бях готов за нещо от ляво или дясно даже и зад мен ,но като видях ,че тя просто ми се нахвърли осъзнах ,че все още е много лекичка макар ,че леко мръднах с крак назад за да имам по добра опора и я хванах за дупето колкото да и е по одобно и добавих :
"-Добре ,че си лекичка и това ли наричаш примирие ?"
Интересно примирие допадаше ми .

Тъмни Posts : 272

Като ме докосна по задните част просто нямаше как да не го перна по главата с дланта си и да му преместя ръцете някъде другаде.
-Да .. това е примирие. Трябва да видиш отмъщението. То е по-интересно.
И после се залюляй, така че да паднем назад. Или по-точно аз да съм на земята, а той над мен.
-Сега какво ти се прави.
И внимателно поставих ръцете си на гърдите му, поех си леко запъхтяно въздух и се усмихнах.

Светли Posts : 106

Въздъхнах като я погледнах в очите и се усмихнах с думите :
"-Пие ми се топъл шоколад !"
И реших да се преместя като просто легнах до нея и се загледах нагоре като добавих :
"-Приятно местенце май имаш бая енергия ,а ?"
И ми хрумна да попитам :
"-А на тебе сега какво ти се прави сега ?"

Тъмни Posts : 272

Свих се в него и се усмихнах. Беше забавно да се играе с него, макар че отдавна минах години за такива закачки.
-Ам .. по-скоро, не че имам много енергия, а вярвам в това, което мога.
И като се замислим си е така. Ако вярваме можем всичко, стига само да не се самозалъгваме, че можем да летим или прочие.
-Знаеш ли, че измислих, къде да се устроя. Ще бъде някъде на високо, далеч от всички, където ще мога да използвам собствената си сила.

Светли Posts : 106

-Така ли и къде избра да се устройш ?
Като нещо почнх да усещам как пак ми става леко хладно ,но само на гърба това поне не ми пречише защото Инари си ме топлише отделно и само добавих :
-Все още ли мислиш,че съм промъкващ се зад невинни момичета крадец и там каквото и да беше другото ?

Тъмни Posts : 272

-Определено.
Заявих му и го погледнах. Леко потрепна, явно му беше студено. Е тогава просто реших да се изправя и да премахна иглу-то. Усмихнах му се и му подадох ръка.
-Май е време да се връщаш към топлите земи.
Щом се изправи се дръпнах назад и го погледнах. Наистина не исках да му стане нещо, защото е близо до мен.

Светли Posts : 106

Щом се изправих и чух думите и осъзнах ,че май е права макар и да ми беше забавно вече трябваше да се връщам и за това казах:
-Май найстина е време...
При което се огледах и си затегнах робата при което добавих ;
-Някакъв шанс пак да се видим в бъдеще ?

Тъмни Posts : 272

-Ако другия път се облечеш като за зима може и да стане.
Отвърнах през усмивка. Просто не исках да показвам, че мразех да съм сама, а това е почти 100% от времето ми. Но няма как. Все трябваше каква цена да платя, заради силата си.
-И може ако искаш да ти покажа още какво мога.
И вече гледах да се отдръпна на два метра от него, а под краката му целия сняг, лед и прочие изчезна и остана само зелената трева.

Светли Posts : 106

Кимнах и казах :
-Добре съгласен съм ,еми беше ми приятно да се срещна с такова приятно създание като тебе и дано следващата ни среща да е скоро ..
При което погледнах към пътя по който да тръгна и само добавих :
-Еми довиждане и да се пазиш ,а да и не убивай прекалено мноо хора !
Като се усмихнах и бавно си тръгнах по пътя.